// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Реалността под маска.

„Понякога истината е по-невероятна от измислицата.“

Няколко века по-късно, след като Амалек атакувал евреите в пустинята, става още един сблъсък. Цар Шаул се отправил на война с Амалек – било му заповядано да разгроми и напълно да унищожи врага. Трябва да се отбележи, че физическата битка между армията на цар Шаул и силите на Амалек става само в ниската, физическа реалност. Аналогично космическо сражение се е водило на висше духовно ниво. Ако на Шаул му се беше отдало изцяло да унищожи Амалек в нашия свят, то той би премахнал разрива между света и Твореца. Като резултат Бог незабавно би разкрил Себе си и би установил Своето вечно Присъствие. Би започнала месианската епоха. В тази битка между Шаул и Амалек действително залозите са били високи. Но Шаул не се справил със задачата. Побеждавайки Амалек и почти унищожавайки го, Шаул пощадява живота на Агаг, царя на амалекитяните. На практика неуспехът на Саул е било само повторение на вече миналото. Грехопадението на Адам увеличава дистанцията между човек и Твореца. Адам е искал да предостави на човек повече свобода, да разшири диапазона на неговата активност и отговорност. Шаул фактически се е сблъскал със същата дилема: да унищожи Амалек, т.е. да ликвидира дистанцията между човек и неговия Създател и едновременно да отнеме свободната воля на човек, или да остави известен разрив, за да има възможност човек да постига независим успех, без да гледа на този разрив и благодарение на него.

Адам е имал възможност да доведе света до висшето му и вечно съвършенство, но не е използвал своя шанс. Шаул е можел да поправи първородната грешка: но се оказва пред същия избор и той е трябвало да вземе правилното решение. Но достигайки до това непостижимо високо ниво, което е недостъпно за нашето разбиране, той прави грешка. Шаул е предпочел да съхрани разрива и пощадил Агаг.

Агаг живял само една нощ. На следващия ден пророк Шмуел лично убил водача на амалекитяните. Но вече е било късно: тази нощ, Агаг прекарал с жена си и семето му се съхранило в света. Жена му родила дете. По този начин се продължил рода на Амалек, наследник, на който става Аман.

Забележителното е, че Агаг е имал и други наследници – мъдреците на Устния Закон, които учили и преподавали Тора в Бней-Брак. Какъв е смисълът от това двойно родословие: от една страна – Аман, а от другата страна – мъдреците на Тора? Идеята е такава. Докато е жив Амалек, между света и Твореца ще се запази разрива и в света ще управлява тъмнината. Но именно тъмнината дава възможност да се създаде светлина. Амалек това е тъмнината, а Тора е светлината. Ако светът е потопен в тъмнина, Тора може да донесе в него светлина. Получава се така, че именно благодарение на тъмнината съществуват мъдреците на Устния Закон, които ни обучават на Тора и довеждат Бог в нашия свят. Това същото действие, което установява разрива между човек и Твореца, съхранява живота на Агаг и способства за раждане на Аман – то помага на Тора да освети света.

Такава е била целта на Адам, на този факт се основава целия негов разчет, когато той решава да разшири диапазона на своята свободна воля и да увеличи дистанцията между Твореца и света. Не трябва да се отрича логиката на Адам, неговите доводи са много убедителни. Разбира се той не е бил прав. Той е действал против волята на Твореца и ние досега се разплащаме за неговото решение. Но в крайна сметка, сега ние виждаме, колко грандиозна е била неговата дилема. Да, той не е послушал Всевишния и е загубил. За Бог е по-важно нашето послушание, отколкото най-великите ни жертви и както е казал пророкът Шмуел: “Нима всеизгарянето и жертвите са толкова желани от Господ, колкото вслушането в гласа на Господ? Та нали послушанието е по-важно от жертвите, подчинението тук е по-добро от жертвените овни”. Но благодарение на тази неудача се е появил шансът за нейното поправяне, провала поражда семената на бъдещето тържество.

Сега ние виждаме, че началото на Аман, Амалек и замисъла на Пурим е било положено още в Градината на Еден, в зората на човешката история. Амалек се създава с усилията на самия човек и с нашите усилия той трябва да бъде окончателно победен. В Пурим ние четем Мегилат Естер, свитък, от който ние научаваме, че Бог скрито управлява света. Самата дума “Естер” на иврит означава “скрит”. На въпроса “На кое място в Тора може да се намери името Естер?” Гемара отговаря: “В стиха – И Аз съвсем ще скрия лицето Си…”

Именно тази скритост ни подбужда да приложим всички усилия, за да се прояви ръката на Твореца на арената на историята. По време на Пурим („пур” на ивр, означава жребий, бел. на бълг. ред.) евреите са преживяли събития, които може лесно да се изтълкуват, като случайност, но те са съумели да разпознаят в тях направляващата Ръка, с което да потвърдят своята най-дълбока и безусловна вярност към Тора. При планината Синай Тора е била видяна от всички, за да се разбере божествената и същност не са били необходими никакви усилия и в резултат човек се оказва там, в някакъв смисъл във второстепенна роля. В Пурим се създава друга ситуация: Бог скрива Своето лице от евреите, защото тяхното признаване на властта на Твореца тогава е имало по-важно значение.

Амалек понася тежко поражението си от Моше и Иошуа, но поражението на Аман в епохата на Естер е било по-съкрушително. Да се види ярката, всепоглъщаща светлина не е трудно, да се открие светлина в адската, непреодолимата тъмнина – това е героизъм. Пурим е времето на маските. На тази част от еврейската история Бог се е „скрил”, като си сложил маска. Но Той не се отдалечил. Защото ако някой се отдалечава не му е нужна маска, за да не го познаят. Достатъчно е само разстоянието. Не, маската е нужна, когато ти се намираш близо, но не желаеш да те познаят.

Светът – това е маска, природата скрива Неговото Присъствие. Но е достатъчно да се свали маската от този свят, от тази природа и пред нас ще се разкрие техния Източник. Нашето съмнение е главното ни изпитание. Всичко, което се случва около нас може да ни се струва, че е случайно съвпадение. В съвременната култура преобладава идеологията на Амалек: нищо няма абсолютно значение, абсолютна ценност, всичко е случайно. Маската е тежка и убедителна. Но тя не трябва да ни плаши. Ние ще продължим нашата работа, целта на която е да се открие Реалността под маската.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар