// Вие четете...

Приложни науки

Растителна покривка.

D20„Какъвто човек отива в гората, такова дърво среща.“

Растителна покривка.

Основни групи растителна покривка. При изобразяване на растителността на карта те се подразделят в следните групи: дървесна (гори, горички и отделни дървета) и храстова; полу храстово тревиста, мъхова и лишеи; изкуствени насаждения (градини, паркове, плантации).
Гора се нарича съвкупност от дървета с височина по-голяма от 4 м с гъстота на короните от 0,2 (гъстота на короните – това е отношението площ на проекцията на короните на всички дървета в даден участък от земната повърхност към общата площ на участъка). Съвкупност от дървета, с гъстота на короните по-малка от 0,2 се нарича рядка гора.

Lin5

Състава на гората се определя от количеството на дърветата от различните породи в общото число на стволовете на дърветата, изразено в проценти. Гора, в която не по-малко от 80% от дърветата принадлежат към отделна порода се нарича чиста гора. Породи, на които се падат не повече от 20% от дърветата се наричат примеси. По състава на породите горите се подразделят на иглолистна, широколиста и смесена. Състава на породите оказва определящо влияние на неговата височина, гъстота, плътност на короните.
Възрастта на гората, височината и дебелината на дърветата са взаимно свързани. Дебелината на дърветата се измерва на височината на гърдите на човека. По форма се различават едноярусни гори, нямащи млади дървета, и многоярусни, при които короните на дърветата и храстите образуват два, три яруса (слоя) и повече.
Гъстотата на гората се характеризира със средното разстояние между дърветата и плътността на техните корони.

Lin6

Храсталаци – това са дървесни растения с височина до 4 м. Всеки храст расте от корена с няколко ствола. Основна характеристика за храстите се явяват състава на породите, височината и гъстотата. Шубраци обикновено се наричат ниско растящи храсти с височина до 0,8 м. Те са широко разпространени както в равнинните, така и в планинските участъци, срещат се и в блатата (черна и синя боровинка).
Тревистата растителност в зависимост от мястото на израстване се подразделя на ливадна и равнинна, а в зависимост от височината – на ниско тревна (под 1 м) и високо тревна (повече от 1 м). Мъховата и лишевата растителност преобладава в планинските зони, също така се среща и на блатните зони, в горите и на гребените на планините. Мъховете обикновено заемат понижени и влажни места, а лишеите – високите и сухи участъци.
Към културната растителност се отнасят многобройните изкуствени насаждения и посеви.
Всички групи растителност по определен начин влияят на условията на проходимост на местността извън пътя, на условията на маскировката и въздушното наблюдение.
Горските площи на карта се изобразяват с зелен цвят. Ниските гори се изобразяват със съответните условни знаци със зелена фонова окраска с по-светъл тон. По-редките гори се изобразяват също със свои условни знаци без оцветяване. Горските участъци при които повече от половината от дърветата са повалени се обозначават в зелен цвят със светъл тон. Ако на участъка са повалени по-малко от половината от дърветата и гората на това място е станала трудно проходима, то на изображението на такъв участък се поставя знак за повалени дървета.
Отделно стоящи дървета, имащи значение на ориентир на картата се изобразяват със съответния условен знак. Особеностите на гористите масиви се показват заедно със съответните запълващи условни знаци.
Храстите при изобразяване на карта се подразделят на плътни и на отделни храсти или групи храсти. Със свои условни знаци се обозначават плътните бодливи храсти, плътните храсти и отделни групи ниски храсти, а също така и тесните полоси храсти и жив плет. Отделни храсти, имащи значение на ориентири се изобразяват така, че положението на условния знак да съответства на положението на храста на местността. Тесни полоси от храсти и жив плет на картите се изобразяват при тяхното разположение по протежение на пътища, реки, канали и канавки, а също така когато те се явяват ориентири.
Като правило, на картата се показват всички просеки. За облекчение на ориентировката в гората на картите се поставят надписи с номера на кварталите от гората, които се нанасят на кварталните стълбове, намиращи се на пресичанията на просеките.
Участъците с плътни храсти се изобразяват с условни знаци и фонова окраска в светло зелен тон. Изображенията се съпровождат с надписи за породата и височината на храстите.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар