// Вие четете...

Поведенчески модели

Разходка по „алеята на справедливостта”!

„Както ти се отнасяш към другите, така и те ще се отнасят към тебе.“

Разходка по „алеята на справедливостта”!

Поведението „стремеж към справедливост“ се наблюдава в почти всички сфери на живота. Колкото и ненаблюдателен да сте, ще го забележите непрекъснато да изниква, както у самия вас, така и у другите.
Ето някои от най-често срещаните модели на такова поведение:
Оплаквате се, че другите хора вземат повече пари за същата работа, която вършите и вие.
Казвате, че не е честно някои хора да печелят толкова много пари. Това обстоятелство ви разстройва.
Неприятно ви е, че другите безнаказано нарушават законите, а вас винаги ви хващат. От шофьорите, които превишават позволената скорост по пътните магистрали, до оправдаването на министър председателя, вие смятате, че справедливостта трябва да възтържествува.
Използвате фрази като „Щях ли да постъпя така с тебе?“, подтекстът на които е, че всеки би трябвало да бъде точно като вас.
Винаги се реванширате, когато някой ви направи услуга. Ако вие ме поканите на вечеря и аз ви дължа една вечеря или поне бутилка вино. Този модел на поведение често се оправдава като проява на добри обноски или учтивост, но в действителност е просто начин да се уравновесяват везните на справедливостта.
Отвръщате на нечия целувка или отговаряте „И аз те обичам“, вместо да я приемете и да дадете израз на своите чувства тогава, когато вие пожелаете. Разбирането е, че не е честно да ти кажат „Обичам те“ или да те целунат, без да отвърнеш със същото.
Любите се с някого по задължение, въпреки че не изпитвате желание, защото не е честно да не отвърнете с взаимност. В този случай действате според изискванията на справедливостта, а не правите това, което би ви се искало да правите в определен настоящ момент.
Винаги държите всичко да е последователно. „Глупавата последователност е злият дух на ограничените умове.“
Ако искате винаги всичко да е „правилно“, вие попадате в категорията на „ограничените умове“.
В спорове, настоявате за ясно оформено решение, което изисква победителите да са прави, а победените да признаят, че са били на погрешен път.
Използвате аргумента „Не е честно“, за да постигнете целта си. „Снощи ти беше навън, не е честно аз да стоя в вкъщи.“ И след това се опечалявате от липсата на справедливост.
Казвате „Не е честно“ на децата, на родителите или на съседите си, а после вършите неща, които не ви се вършат и се бунтувате. Вместо да струпвате вината за всичко върху отсъствието на правда, поработете над собствената си неспособност сам да решавате, кое е най-подходящо за вас.
Играете играта „Щом той може, мога и аз“, с която оправдавате нещо с поведението на друг човек. Това може да е невротичната логика за измамата, кражбата, флиртаджийството, лъжата, закъснението или всичко друго, което не бихте желали да включите в ценностната си система.
Когато сте на магистралата, пресичате пътя на друг шофьор, защото и той ви е пресякъл пътя, задминавате го и се мушвате пред него, защото и той е направил същото или оставяте дългите светлини включени, защото насрещните коли правят същото, буквално рискувате живота си, защото чувството ви за справедливост е накърнено. Това е практиката „Ударих го, защото ме удари“, която широко се прилага от децата, те са наблюдавали това поведение хиляди пъти у своите родители. Същата практика, доведена до абсурдна крайност, става причина за избухването на войни.
Купувате подаръци за същите пари, за които другите са ви купили подаръци. За всяка услуга се отплащате с равностойна услуга. Стремите се към равновесие в сметките, вместо да постъпвате така, както бихте искали във всеки отделен случай. В края на краищата „Всичко трябва да бъде честно“. Ето на, само една кратка разходка по „алеята на справедливостта” и вие, и хората около вас се оказвате вътрешно разклатени, често съвсем слабо, но все пак разклатени, от безполезната фраза в главата ви, че всичко трябва да бъде честно. Всичко е въпрос на управление.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар