// Вие четете...

Човешката душа

Разум и емоции.

„Вятърничавият човек и в тихо време можеш да познаеш.“

Разум и емоции.

Вече бяха разгледани въпросите за нервните и умствените разстройства, как могат да наподобяват психична атака, особено ако съответният индивид е запознат с терминологията на окултизма. Трябва също да обсъдим и ролята, която психичната атака играе при нервните и умствени смущения. Но преди това трябва да дадем кратко описание на същността и природата на нервните и умствени разстройства и отличителните им характеристики. Ще направим това за хората, които живо се интересуват най-вече от нещата, свързани с окултното, и които започват изучаването на психичното без да са въоръжени с техническите термини на психологията и психофизиологията, две науки, които изискват поне работни познания при изследването на практическия окултизъм.
Разумът е част от индивидуалната личност – клетка на въплъщаването, която се сътворява при раждането и се разпада при смъртта. Разумът е най-вече орган за адаптиране в съответната околна среда и когато това адаптиране не е успешно, настъпват невротични и истерични смущения. Всяко живо същество е проводник на животворната сила, произтичаща от Логоса, Създателя на тази Вселена. Този поток от животворна сила е разделен на три основни течения, за които ние имаме представа като за трите главни природни инстинкта: инстинкт за самосъхранение, инстинкт за възпроизводство и социален инстинкт. Това са главните потоци на нашия живот. Напрежението на самия живот ги поддържа и ако те са притиснати свръх тяхната сила на балансиране (колкото и значителна да е тя), те заприличват на потоци, които са заприщени и които след това преливат и заблатяват околните земи.
Субективната страна на истината е емоцията. Или да го кажем по друг начин, когато инстинктът е в действие, ние чувстваме определена емоция. Всяка изпитана емоция може да се отнесе към един или друг инстинкт. Неохотата, с която посрещаме опетняването на нашето достойнство има своите корени в инстинкта за самосъхранение. Любовта към изкуството се корени в инстинкта за любов, красота и творческа изява, който в най-долната част от спиралата се нарича любов. Всеки един от тези инстинкти има своя висш духовен аспект и своя елементален физически аспект, като преобразуването от едно ниво в друго става хаотично и свободно. Така, докато не осъзнаем значимостта на съответните прояви, ще бъдем заблудени. Ключът към науката за живота е тяхното разбиране.
Ако някой от тези основни инстинкти е подложен на такъв натиск, че всички усилия за компенсация се провалят, или ако темпераментът е толкова нееластичен и не приспособяващ се, че не може да измени своите нужди, егото прави последно отчаяно усилие да се приспособи, усилие, което надхвърля границите на хармониращите отношения и връзки с околната среда. Връзките с околното са прекъснати и разумът или поне част от него напуска реалността и се оттегля в сферата на въображението. Губи се чувството за установени ценности и нещата придобиват съвсем символична важност. Това откъсване и срив може да са само частични, отнасящи се до определени страни от живота, но може и да са всепоглъщащи и абсолютни.
При случай на истерия, заприщените сили на живота остават в канала, но избликват с натрупана мощ през всеки един процеп, открил се пред тях. Поради това, вместо потокът под препятствието да е като гладка и равно течаща вода, той се втурва в бързеи и водовъртежи, трудни и опасни за преминаване, така че корабът на живота се разбива и превръща в една развалина. Околните земи също биват превърнати в мочурище, нито суша, нито вода. С други думи, темпераментът става бурен и неоправдано емоционален, а неемоционалните фактори на разума, като преценка и самоконтрол, се деморализират и изопачават. Такъв вид темперамент е в разрез с реалния живот и потиснатите емоции периодично избликват в пристъпи на писъци, викове и конвулсивни движения на мускулите, които играят ролята на обезопасяващи вентили и временно облекчават напрежението.
Невротикът се различава от истерика по някои ясно изявени белези, които трябва да се имат предвид и изискват внимателен подход, тъй като са много важни от гледна точка на практиката. Смущенията при невротика започват по същия начин, както при истерика, като резултат от потиснати емоции и неуспешно адаптиране към околната среда. Но при невротика, жизнените сили задействат и си проправят нови канали, които заобикалят препятствието, блокирало техния път. В резултат се получава това, което психолозите наричат „изместване“ на емоциите. Някой сравнително незначителен фактор става обект на изливане на емоции, които по никакъв начин не заслужава, тъй като той е станал заместител на нещо друго. Точно това подмолно стичане на емоции в разума предизвиква толкова затруднения, тъй като потърпевшият не е безумец – все пак определени участъци от неговата ценностна система за стойностите и реакциите на живота не са изопачени. С невротика се работи много трудно, тъй като е подвластен на неочаквани и доста ирационални чувства на любов, омраза и страх и действията му се подчиняват на тези чувства.
Сходни чувства преобладават и при видовете безумие с органичен произход. Психологичните резултати са същите, но тъй като причината е физическа, а не умствена, те в много малка част са податливи на психотерапия. Могат да се направят някои неща за тяхното облекчение, макар и не за пълното им излекуване. Нека ги обсъдим от гледна точка на психо-физичното и окултното.
Тялото е двигателният механизъм на разума. Ако механизмът е повреден, разумът няма да може да има първични прояви и неговите реакции ще бъдат изопачени. Ортодоксалната наука проповядва, че мозъкът е орган на разума, но езотеричната наука определя мозъка като орган за възприятие на сетивни усещания и координация на изходни импулси. Той е телефонната централа на нервната система. Това е само една от допирните точки между разума и тялото, като другите са жлезите с вътрешна секреция на ендокринната система, към които могат да се прибавят слънчевият сплит и кръстният сплит. Ученикът по Тантрична физиология трябва да е много немарлив, ако не е установил, че чакрите съвпадат по своето физическо разположение с ендокринните органи.
Ендокринните жлези имат за задача поддържането на химическия състав на кръвта. Те вливат в нея своите секрети, наречени хормони, в определени балансирани съотношения. Ако този баланс се наруши по някакъв начин чрез излишък или недостиг на някаква съставка, настъпват огромни изменения в метаболизма. Всички жизнени процеси се регулират с ендокринните жлези и могат да се ускорят или забавят по различен начин с промяната в ендокринния баланс. Този ендокринен баланс е известен на физиолозите като тясно свързан с емоционалните състояния и особено с възбудимостта или стабилността на темперамента. Психолозите не дооценяват важността на последните изследвания върху ендокринните жлези, но окултистите имат познания върху този аспект на психофизиологията като част от традиционната си подготовка. Йогийските дихателни упражнения са базирани върху тези познания и те са изключително ефективни, както и всички окултни практики, които се прилагат правилно на физическо ниво. В действителност ние можем да кажем, че нито един окултен процес не е наистина резултатен, ако няма точки на контакт с твърдата материя; нещо, което много окултисти не включват в своите пресмятания. Окултизмът, макар в същността си да е умствен процес, не е чисто проявление на разума. Той е едновременно духовен и материален.
В по-голямата си част случаите на безумие не могат да демонстрират органични промени в мозъка, но психиатрите все повече са склонни да приемат, че могат да търсят следи от Хеката в кръвта. Нейният химически състав може да се отклони от нормалното или вследствие на промяна в хормоналния баланс, или поради наличието на странични резултати от заболяване. Тази промяна в химията на кръвта незабавно води до промяна в емоционалния тонус. Той може да стане свръх емоционален или депресиран, апатичен или лесно дразним. Древните са описали удивително тези състояния като четирите вида темперамент – сангвиничен, меланхоличен, флегматичен и холеричен.
Физиолозите многократно са демонстрирали ефекта, който емоционалното състояние има върху химичния състав на кръвта. Постепенно бе осъзнато, че тези промени се предизвикват чрез посредничеството на жлезите с вътрешна секреция, които могат да се нарекат емоционален мозък, точно както сивото вещество в черепната кутия може да се нарече сензорно – двигателен мозък. Следователно можем да направим заключението, че ако чрез някаква намеса в техните функции жлезите произвеждат състав на кръвта, който отговаря и съответства на този, до който те водят при специалните стимули на конкретно емоционално състояние, съответният индивид ще изпита физическите усещания, свързани с характерното емоционално състояние. Неговият разум ще продължи да се приспособява към тези условия, като си дава сметка за тях посредством въображението. Така че, ако е налице кръвната характеристика на състояние на страх, в разума възникват образи на страха. Точно на тази база безумието с органичен произход поражда характерно умствено състояние.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар