// Вие четете...

История на българите

Разположение и подготовка на шипченските позиции – 1877.

„Който заповядва, той отговаря.“

Шипченските позиции се разполагали по протежение на шосето, по тесния гребен, насочен в меридианно направление на планинския хребет. Началото на хребета започвал от Габрово, на протежение от 10 км като постепенно се повдигал към юг и достигал най-високата си точка при възвишението Никола. От тази точка хребетът достатъчно стръмно се снижавал към разположената на южните склонове на Балкана село Шипка.

Между възвишението Никола и разположената северно от него височината Централен (Среден) хребет се стеснявал до 60-100 м, и пътя преминавал по тясна седловина, носеща названието „Перешейка“ (провлак). От запад при височината Централно към първоначалния хребет почти под прав ъгъл се намирал насочен от изток към запад хребетът Крали Марков Баир. Първата от най-близките до шосето височина на този хребет се наричала „Волонской“ или „Странична височина“; втората, много по отдалечена от шосето – „Лесной курган“ (височина), третата се намирала на 2500-2800 м от шосето; и последната била с 10 м по-висока от най-високата точка на хребета от превала – „Орлово Гнездо“ на възвишението Никола. Източно от хребета, паралелно на него се намирал в меридионално направление хребет, на който се издигали върховете „Малък Бедк“ на 1500 м от шосето, „Демир тепе“ и „Демиевиц“ на 1400 м от шосето; върхът Малък Бедек бил над цялата прилежаща местност и бил на 24 м по-висок от Орлово гнездо. С изключение на Страничното възвишение и Лесной курган всички тези височини били лишени от всякаква растителност, склоновете на хребетите, на които те се намирали, и окръжаващите ги каньони били обрасли с гъста растителност.

От гледна точка на отбраната такава схема на планинския релеф необходимо било обезателно да се включат в отбранителната система не само възвишенията Лъсой, Боковой и Лесной курган, но и Малък Бедек, Демир тепе и Демиевца, тъй като, овладявайки тези височини, настъпващия противник би могъл свободно да обстрелва с артилерия и даже с оръжеен огън хребета на превала, шосето и разположените по него позиции.

Но Дерожински, началник на Габровския отряд, и Столетов, началник на главните сили на отряда, непосредствено защищаващи превала, не можели за това и да си помислят; техните сили били за това съвършено недостатъчни. Те се опитали да поискат от Радецки да ги подсили за тази цел, макар и поне с един полк, но Радецки им отказал това, аргументирайки се с недостатъчен резерв. По такъв начин, вследствие на общата порочност на организацията по отбрана на Южния фронт, малобройните защитници на шипченските позиции при настъплението на крупните неприятелски сили неизбежно се оказвали под кръстосания им огън.

Освен това, противника разполагал с много големи възможности по отношение на завземането, обхода и обкръжението на шипченските позиции. Към почти всички възвишения, разположени източно и западно от шосето, от юг и от север преминавали пътеки, а частично даже колесни пътища. Много по дългия обход бил възможен по Имитлийския превал от запад и по Тревненския от изток. Дерожински смятал за възможен само Тревненския превал, при възвишението Крестец, поставил една дружина от българското опълчение, а в другите три места бил принуден да се ограничи с незначителни казашки части. Болшинството пътеки не само не се отбранявали, но даже не било осигурено и наблюдение, тъй като за това се налагало да се разпилеят и без това недостатъчните сили от защитниците на превала.

Към началото на атаката на Сюлейман паша главните сили от Габровския отряд били разположени на позиции на превала в три основни групи укрепления, Южната група укрепления се наричала „Предна“, или „Николаевска“ позиция; южната й окрайнина носила названието „Орлово гнездо“. Тя била заета от три батальона от 36-ти Орловски пехотен полк с една 9 фунтова батарея, шест стоманени круповски и три планински трофейни оръдия. Батареята командвал ентусиастът в свето дело, артилерийския подпоручик Киснемски, току що завършил училище, а разчетите се състояли от 22 пехотинеца (войници от Орловския полк), преминали кратък курс (от две седмици) обучение и отлично справящите се със своите задължения.

Тези „пехотни артилеристи“, както тях ги нарекли в последствие, се сражавали прекрасно и самоотвержено: на 23 август те водили огън до последна възможност, и 17 от тях били убити около своите оръдия.

За оръдията били съоръжени три укрепления, наричани „батареи“: „Голяма“ – с четири оръдия, с фронт на запад и югозапад. „Малка“ – с две оръдия, с направление към шосето на юг от височината Никола и Малък Бедек, и „Стоманена“ – от шест круповски оръдия, с фронт на югоизток, изток и североизток. Освен укритията за артилерията, на височината Никола били устроени и ложементи (укрития) за осем роти от пехотата. Най-трудно достъпи заради стръмнината били южните и западните скатове на височината Никола.

Западната група укрепления били на десния фланг, наричана главна позиция, разположена северно от височината Никола. На нея били разположени първи батальон от 36-ти Орловски полк, 5 и 6 роти също от този полк и дивизион от 4-ри фунтова батарея. Групата командвал полковник Депрерадович. Укрепленията на тази група били разположени западно от шосето на височината Централна. Тук била съоръжена „Централна батарея“ с четири оръдия, обстрелваща възвишенията Лисую, цялото пространство между това възвишение и възвишението Никола, Демиевиц, Демир тепе и Малък Бедек. На юг от батареята били разположени укритията за пехотата. Северно от Централната батарея незаето укрепление „Стара турска батарея“, имащо солиден бруствер, обърнат на север и северозпад. Западно от Централната батарея на височината Волиски били разположени без всякакво укритие 5-та и 6-та рота от орловци; там е имало някакви укрития от камъни, барикада от клони и стар турски ров с фронт на север. През волоската височина преминавал главния подстъп към Централната батарея от запад. На североизток от Централната батарея се разполагала Кръглата батарея, преправена от турски люнет и имаща почти кръгов обстрел. Южно, източно и северно от Кръглата батарея били устроени укрития за пехотата. От изток подстъпите към Централната и Кръглата батарея имало гора, на достатъчно лек наклон на ската и подхождащ към укритията 100-400 м.

Източната група укрепления образувала „Левия фланг“ на главната позиция. Там били разположени 2-ра, 3-та и 5-та дружини от българското опълчение под командването на полковник Вяземски. На тази група укрепленията били изключително от ложементи, разположени на югоизточния склон на височината „Северна“ (Шипка). Ложементите били устроени на два яроса, от тях можело да се води огън на изток югоизток и юг. Подстъпите от изток там се явявали близо подхождащи към ложементите.

Резерва на всички шипченски позиции се намирал на провлака между височината Никола и височината Централна, по двете страни на шосето, там били устроени ложементи (укрития). Резервът се състоял от три роти от 2-ри батальон орловци, 1-ва и 4-та дружина от българското опълчение и дивизиона от планински оръдия. Тук се намирал и превързочния пункт.

При завоя на шосето южно от височината Никола, източно от Кръглата и западно от Централната батарея били устроени фугаси.

Взети заедно всичките три групи укрепления представлявали изтеглен по протежението на шосето правоъгълник с дълбочина от 1,5 км, а по ширина колебаещ се от 60 м (в най-тясната си част) до 1 км (Главна позиция). Най-силни шипченските позиции били по фронта, от юг, а по фланговете те имали много близки укрити подстъпи. От към тила позициите били слаби, тъй като обстрел на север можело да се води само от Кръглата батарея.

Сами по себе си укритията не представлявали за техните защитници нито добро укритие от обстрел, нито сериозно препятствие за противника, тъй като имали слаб профил и не били завършени. Траншеи за съобщения по протежение на фронта не е имало, макар на позициите не е имало нито един пункт, по естествен начин укрит от неприятелския огън. Независимо от малочислеността на гарнизона, укрития и укрепления за него не достигали. Главно командващия и неговия щаб разглеждали шипченските позиции само от гледна точка на тяхната роля при настъпление на руските войски зад Балкана, и заради това главното внимание на пътя от Габрово до село Шипка. За тази цел бил отделен инженерния генерал Кренк с команда от сапьори от 20 човека. Пътят към превала бил направен от Габрово до началото на спускането на юг. Той бил направен с основание (ширина 8 м)) и в боя напълно се оправдал. Нито сапьорите, нито взривателите, при войсковите работници, нито инструменти за укрепленията на шипченските позиции отдавна не е имало. В последствие, на 26 август, военния министър Милютин написал така за шипченските позиции в своя дневник: „В течение на цял месец главното началство на армията не се погрижили за това, да осигурят отбраната на заетите от нас балкански проходи и даже не по любопитствали да узнаят как именно са завзети тези проходи.“

При това трябва да се отчете, че щабът на армията би могъл от части да узнае за значението на позицията от донесенията на Скобелев, огледал на 26 юли шипченските позиции.

Колоритно описвайки мощта на шипченските укрепления, Скобелев направил извод, че „позицията при Шипка към настоящия момент е изключително силна“.

Схема 23. Бой при Шипченския планински проход на 21 август 1877-1878 година.

Между впрочем не малък дял от вината се пада и на цялото висше и старше руско командване. Един от руските военни инженери по този повод е написал: „По отдаването на общите разпореждания за пристъпване към работа по укрепването на позициите това се правеше много не охотно. На нас лично не веднъж ни се налагаше да влизаме в преговори със строевите началници относно работата, размерите и броя на хората, за това назначаваните, или да изслушваме критичните забележки за непотребността на тези работи, водещи само до напразно изтощаване на хората”.

Огромна била вината на главно командващия на Дунавската армия и неговия щаб и в това тежко положение, в което се намирал шипченския гарнизон. Българското опълчение върнало се от Задбалканския набег без раници и нямали не само палатки, шинели, запасни обувки и бельо, но и сухарни запаси; последното е било най-зле от всичко, тъй като нито интендантството, нито „другарството” за никакво продоволствие на Шипченския превал не се доставяли. В началото на август започнало захлаждане с ветрове и дъждове, и дружинниците се оказали на превала без каквото и да е било укритие; освен това, те останали на гладна норма, получавайки по 100 грама хляб на ден. В тези условия не им е било до строителството на укрития. Началниците били принудени да пускат дружинниците в близките села; от там те се връщали подкрепили се, в цървули, турски дрехи и даже с фесове. За да се подобри положението на дружинниците, Столетов, убедил се в безполезността на всякакви молби по командна линия, на своя глава и свои риск се спуснал от планината с три дружини и се насочил към Казанлък, където турските войски при своето отстъпление са оставили значително продоволствие и вещеви запаси. От взетото от Казанлък зърно в село Шипка почти до началото на атаките от армията на Сюлейман паша са пекли хляб. Наистина, хляба стигнал не за дълго, но без разумната инициатива на Столетов положението би било още по-лошо. Особено безпокояло българските опълченци това, че те „не само не се доверявали на своето оръжие, но считали себе си просто като без оръжие, тъй като в много оръжието било повредено и не работело.

И така, в резултат на грешки на главното и висшето командване защитниците на шипченските позиции се оказали предоставени сами на себе си и не били подготвени към сериозна отбрана против крупните сили на неприятеля.

Между това Сюлейман паша към 19 август завършил съсредоточаването на своята армия към пункта за атака. Армията била организирана в 6 бригади, цялата конница се подчинявала на Дагистани Мехмет, артилерията – на англичанина Лемен паша.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар