// Вие четете...

Поведенчески модели

Различията между двата пола.

stres50„Няма мир в този дом, в който кокошката пее, а петелът мълчи.“

Различията между двата пола.

Ако искаме жената да престане да подражава на мъжа, необходимо е да определим главните различия между двата пола и да се опитаме да изследваме причините за нейното обичайно поведение, за да установим в каква степен то е мъжко или женско. Ще ни се наложи да си проправяме път сред гъста плетеница от постъпки, модели на поведение, емоционални състояния, гняв, завист, омраза, ревност, фрустрация, докато определим кое е присъщо женското и по какъв начин да стигнем до него.
Както вече посочихме, жената не знае къде или в какво се състои женствеността и обикновено отъждествява това ценно качество с физическата красота или майчинството. Отсъствието на психологическа определеност я измъчва през целия й живот, пораждайки у нея чувство за малоценност, ощетеност и слабост.
Ако наблюдаваме различни групи жени и ги сравним с групите мъже, ще отбележим при първите следните характеристики:
а) по-висока степен на екзистенциално безпокойство или тревога, която се проявява като по-голямо предразположение към емоционална свръхчувствителност и невроза;
б) по-голяма неудовлетвореност от живота;
в) по-голямо групово еднообразие, съчетано с по-силно лично съперничество;
г) групата представлява съвкупност от жени, а не от личности.
За разлика от жените, мъжете са по-слабо предразположени към невроза, неудовлетвореност, огорчение и фрустрация, макар че по-често губят разсъдък и се самоубиват. Когато се събират на групи, между тях съществува съперничество само по конкретни и обективни поводи. Не се събират като съвкупност от мъже, а от личности, обединени от общи интереси.
На какво се дължи неудовлетвореността на жената? Несъмнено на констатацията, че е лишена от един анатомичен орган; на чувството за малоценност спрямо мъжа; на увереността, че се ползва с по-малко привилегии в сравнение с мъжа; на съзнанието, че мъжът си е присвоил властта и престижа на творец на културата и цивилизацията.
Жената изпитва не само неудовлетвореност, но и дълбока ярост и завист към мъжа, тъй като по силата на традицията той е заел по-добри позиции във всички области. В известен смисъл жената гледа на мъжа така, както робът възприема господаря си.
Мъжът обикновено постига относително равновесие между работата, семейството, децата и развлеченията си, докато жената стига до натрапливи крайности в някои неща. Външният вид, общественото мнение, домът, всепоглъщащата трескавост да намери „истинския мъж“ са маниакални цели, които сериозно нарушават емоционалното й равновесие, като в същото време й пречат да се занимава с други по-интересни и по-значими за развитието й дейности.
Тя изпитва вътрешна несигурност, породена от чувството, че действията й непрекъснато са подложени на обсъждане и съмнение. Наистина жената трябва постоянно „да се доказва“ – че е добра съпруга, добра майка, че е способна да извършва определени видове работа и че има чувство за отговорност. Всъщност обществото не я смята за пълнолетна личност, а я възприема като инфантилно същество, което трябва да доказва, че е пораснало достатъчно, за да заслужи определени неща. Това се вижда например от различното значение, което се придава на провала в брака или любовната връзка при мъжа и жената. Ако един мъж се провали в брака, той много рядко бива подложен на обсъждане или съмнение; просто този факт се отбелязва като нормално събитие. При жената обаче е различно: тя не е възприемана като възрастна, достатъчно зряла, развита и способна; провалът й в брака в очите на обществото е признак за нейната непълноценност.
Както и да разглеждаме нещата, ще видим, че критерият, който се прилага към жената, е съвсем различен от този, използван за мъжа. От друга страна, самите външни обстоятелства сякаш не са в нейна полза.
Когато е млада, жената търси отчаяно някаква цел, за да се самоопредели; когато е омъжена и не работи, се чувства затворена и задушена от домашните грижи. Ако е омъжена и работи, се разкъсва между работата и дома. Ако няма деца, се чувства нещастна; ако има деца, съжалява, че е пожертвала личните си амбиции.
По време на климактериума и след него тя има чувството, че е изчерпала всичките си възможности като жена и не й остава нищо друго, освен да чака. Ако има партньор, непрекъснато се опасява, че ще го загуби; ако няма такъв, чувства се самотна, изоставена, съкрушена и непълноценна.
На пръв поглед животът на жената е много по-труден от този на мъжа. Нейното женствено развитие е безкрайно по-сложно и трудно, тъй като тя трябва да постигне две важни промени, от които мъжът не се нуждае:
а) промяна на обекта на любовта (от майката към бащата);
б) промяна на ерогенната зона.
Мъжът не се нуждае от такива промени, тъй като неговият любовен обект винаги е от женски пол, и притежава само един ерогенен център – мъжкия атрибут. А щом притежава такъв, той няма какво да доказва. „Доказателството за годност“, което обществото изисква от жената, всъщност означава: „покажи, че и без мъжки атрибут си способна да се изявиш както трябва, защото докато не докажеш това, винаги ще бъдеш подлагана на съмнение“.
Много са елементите, които допринасят за обезличаването на жената, за поставянето й в положение на зависимост и подчиненост. По-рано посочихме някои от тях: низвергването й от църквата, липсата на мъжки атрибут, по-ниската степен на агресивност, дължаща се на хормоналната система, пасивността и майчинството, в които я възпитава обществото, превръщането й в любовен предмет и затрудненията й при постигане на оргазъм. Към този анализ трябва да прибавим и някои очевидни минуси, дължащи се на по-малката й физическа сила, на по-ниската й способност за абстрактно мислене и на несигурното й емоционално равновесие.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар