// Вие четете...

Календарът на българите

Различен ли е национализма?

„Национализмът е толкова различен, колкото са и нациите.“

Различен ли е национализма?

Когато се говори за национализъм, на първо място трябва да се приеме, че няма универсално разбиране за национализма. Тъй като самото понятие предполага защита на конкретните интереси на дадена нация, от това следва, че национализмът трябва да е толкова различен, колкото са и нациите. Един е интересът и национализмът на Англия – империя, завладявала с насилие и измама цели континенти, друг е национализмът на поляците, например, чиято държава изчезва и се появява през последните 300-400 години като феникс от опожарени руини. Един е национализмът на САЩ с доктрината Монро от 1826 г., която постановява, че цяла Латинска Америка е зона на интересите на Щатите и те могат там да изпращат свои войски. Друг е национализмът на българските национал революционери – Раковски, Левски, Ботев, които не искат завладяване на чужди земи и богатства, а просто обединение на българския народ в една държава със справедлив социален строй. В първия случай американските войници отиват да се бият по заповед и загиват в името на една олигархична върхушка, която си е харесала чилийската мед или петрола на Венецуела. В нашия случай Ботев тръгва с двеста човека да срутва Османската империя, знаейки, че това е невъзможно, но е решил да даде пример на другите българи.
Как ще наречем американския национализъм и как – българския? Има ли нещо общо между тях? Не, разбира се. Но последователната световна пропаганда днес ни учи, че американската инвазия в Ирак (агресивен шовинистичен милитаризъм) е нещо прогресивно и добро. А опитите на нации, като българската, да защитават интереса си, заплашен от процеса на глобализация, са нещо опасно и лошо.
Тази изкривена дяволска схема се нуждае от изправяне. Кривото огледало на Дявола, с което една световна върхушка ни промива мозъците, трябва да бъде счупено. И тогава ще видим, че българският национализъм е единствената имунна защита на нацията ни от изчезване.
Френската революция, извършена главно от масони – илюминати е едно разрушително антихристиянско цунами, което помита животите на около милион невинни жертви и разбива моралните устои, създавани от църквата и религията от векове. Тази революция има един авторитетен и извисен критик, който не спестява нито един злокобен детайл от кръвопролитието, наречено „Велика френска революция“. Ето как английският консерватор и политически философ Едмънд Бърк (1729-1797 г.) описва този „прогрес“: „Кланета, мъчения, бесилки! Това ли са вашите права на човека! Не съм и сънувал, че ще доживея да видя тези нещастия…“.
Бърк прозира истинската същност на този погром – Френската революция: „Това е война между най-изкусно сътворения и най-всеобхватен план, откакто свят светува, насочен срещу всяка собственост, всеки закон, всяка религия и всяка свобода.“
Консерваторът Бърк, един от малкото съвременници на тези събития, прозрял плана на една специфична световна върхушка за разрушаване на нациите и държавите, стига до следващата стъпка в прозренията си – че национализмът е естествена защитна реакция на нихилистичната стихия. Едмънд Бърк задава въпрос на френските сатрапи – „революционери“: „Някога и някъде виждали ли сте човек изобщо? Ухажвали ли сте жена изобщо? Човек изобщо няма. Има англичанин, французин, руснак, персиец…“ Английският философ утвърждава истината, че човек не е просто „политическо животно“, както го определя Аристотел, а има и национална принадлежност.
От кървавите събития през 1789-1794 г. във Франция са изминали над двеста години, но явно трябва отново и отново да се напомня тази истина – човек има вродено и доразвито след това чувство на национална принадлежност и всеки опит да се отрече или омаловажи това трябва да се приема като нещо против природата.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар