// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Раздори и помирение между анти и склавини.

„Когато роднините са дружни, трудностите не са страшни.“

Други важни въпроси, на които трябва да се отговори, са: кои земи са населявали антите западно от Днестър, какви са били отношенията им със склавините, каква е била крайната цел в движението им на юг?

След разказа за пълководеца Хилвуд, загинал в 533 г., Прокопий продължава своя разказ: „По-късно между анти и склавини избухнали раздори и се дошло до война, в която антите били сразени от противниците си. В това сражение един склавинин пленил едного от неприятелите, на име Хилвуд, който току-що бил възмъжал и го отвел у дома си. . . По това време антите нахлули в Тракия, ограбили и заробили мнозина от тамошните ромеи, задигнали ги и ги отвели в родината си.” Един от тези ромейски пленници, за да се освободи, казал на новия си господар — ант, че между склавините се намира като роб някогашният ромейски пълководец Хилвуд. Той му предложил да го откупи, като го убедил, че императорът ще го награди богато. „С тези думи ромеецът веднага убедил господаря си и отишъл заедно с него при склавините, понеже тези варвари вече се били помирили и без страх се сношавали помежду си. Тогава заплатили много пари на господаря на Хилвуд, откупили го и веднага заминали заедно с него. Когато пристигнал в своите места, купувачът го запитал, дали той е ромейският пълководец Хилвуд. И този намерил за необходимо да изложи същинското положение и да разправи вярно всичко поред; а именно, че самият той е по род ант, че се сражавал заедно с единородците си против склавините, които тогава им били врагове, че бил заловен от едного от неприятелите, а сега, след като пристигнал в бащината си земя, и той самият ставал занапред свободен според закона.” Скоро за случилото се научили всички анти и решили да използват Хилвуд за свои политически цели.

„По същото това време, когато ставало това там, император Юстиниан изпратил пратеници при тия варвари и им предложил да се заселят всички в стария град на име Турис, разположен отвъд реката Истър. Той бил построен някога от римския император Траян, но отдавна бил запустял, тъй като тамошните варвари го разграбили. Император Юстиниан обещавал да им подари този град и земята около него — тъй като те отначало принадлежали на ромеите — и да им помага с цялата си мощ, като им отпусне много пари при условие, че занапред ще бъдат съюзници и винаги ще възпират хуните, когато те поискат да нападнат Ромейската империя. Като чули това, варварите се съгласили и обещали да направят всичко, ако им даде за съжител Хилвуд и го назначи отново за ромейски пълководец.” По тоя повод Хилвуд бил изпратен в Цариград, но по пътя бил пленен от Нарзес, който открил измамата и го затворил.

Преди всичко трябва да се изтъкне, че събитията от този текст не са точно датирани, но се отнасят няколко години след 533 г. и преди 546 г., когато бил арестуван самозванецът Хилвуд или приблизително около 540 г.

Каква е била причината за войната между склавините и антите, не е точно споменато. Такива причини и поводи у варварските народи, пък и не само у варварските, могат да бъдат различни и често пъти незначителни. Обикновено за случая се посочва като причина вероломната византийска дипломация. Че византийската дипломация не би пропуснала един подобен случай, в това можем да не се съмняваме. Но това ли е била главната причина за войната? Като най-обща причина тук би могло да се посочи някакво съперничество в общата борба против Византия — въпросът за византийското наследство, плячката или територията, която заемали антите сред склавините. В случая за нас е важно да установим, че тази вражда не е била трайна или поне не се е проявявала открито. Наскоро след войната мирът и дружеските отношения между тях отново били възстановени.

Ако причината за войната между склавините и антите е някакво съперничество или преплитане на интересите, то дали не може да се посочи и причината за възстановяване на мира между тях? Тук трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че голямото нападение на антите в Тракия, което се отнася след антско-склавинската война и преди примирието, е последната активна военна проява на антите в Долно дунавските земи. По всяка вероятност между тези два факта — прекратяването на антските набези на Балканския полуостров и антско-склавинското примирие — има пряка връзка.

Че това е така, говори и фактът, че все по това време, около средата на 40-те години на VI век Юстиниан сключил мир с антите, като им предложил за поселване гр. Турис, на левия бряг на Дунав (вероятно древната Диногеция при днешния гр. Галац. От този забележителен факт, завършващ периода на антската активност на Балканския полуостров, може да се направи следният извод: основната цел на императора е била да внесе трайно разцепление всред славяните, като привлече на своя страна антите и ги неутрализира в борбата на Византия срещу склавините.

Въпросът е, защо императорът изпратил пратеници именно при антите, а не при склавините? Отговорът на този въпрос може да бъде само: че по това време склавините вече разгърнали настъплението си срещу Балканския полуостров на широк фронт и демонстрирали ясно намерението си да се установят в него.

Следователно в средата на VI век склавините били главният и най-опасен враг на Византия в този район на империята. Докато за антите нещата стояли твърде различно. Въпреки че част от техните поселения се намирали по Долния Дунав, около неговите устия, но основните им селища си оставали на североизток от Днестър. Въпреки че войната с Византия антите започнали с голяма активност, но още от самото начало приоритетът на тази борба бил решително на страната на склавините, които непрекъснато заливали балканските провинции на империята по цялото протежение на дунавската граница. Византийското правителство не е могло да не вижда това положение и добре е схващало, че по отношение на склавините не може да разчита на никакви мирни преговори и компромиси за спасяване на балканските провинции.

Отстъпвайки гр. Турис на антите, византийското правителство не губело нищо, тъй като този град отдавна бил разграбен от варварите и изоставен от византийското население. С това императорът е искал да намали броя на своите врагове и евентуално да увеличи съюзниците си в предстоящата борба.

Как са се развили по-нататък събитията, не ни е известно. По всяка вероятност антите се заселили временно в гр. Турис и в някои други напуснати селища в неговата околност, защото от този момент (546 г.) нямаме никакви сведения за антски нашествия на Балканския полуостров, както и от обстоятелството, че от тогава антите се смятат за съюзници на Империята. Нямаме никакви сведения и за по-нататъшната съдба на самозванеца Хилвуд, може би затова, че до установяването на мира с Византия той е бил необходим на антите в борбата им против империята; след сключването на мира, той станал излишен.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар