// Вие четете...

История на българите

Развръщане на Дунавската армия 1877-1878.

„Във военните дела най-много господства съдбата.“

По време на съсредоточаването на Дунавската армия в Бесарабия се провеждали крупни мероприятия по привеждането в отбранително състояние на крайбрежието на Черно море. Главно внимание при организацията на бреговата отбрана било обърнато на северното Черноморско крайбрежие. Общото ръководство по неговата отбрана било възложено на командващия войските от Одеския военен окръг генерал – адютанта Семек. Общия надзор за морската част от тази отбрана лежал на главния командир на Черноморския флот генерал – адютант Аркас.

Цялата отбрана на северното крайбрежие била в организационно отношение подразделена на брегова и морска. Към бреговата отбрана били определени 7 и 10 армейски корпуси, а също и бреговите батареи; към морската отбрана се отнасяли минните заграждения и активната отбрана, осъществяваща се от корабите на Черноморския военно морски флот.

Да се провери в действие цялата система на пасивна отбрана не се отдало, тъй като центровете по отбрана в Севастопол, Очаков, Одеса и Керч нито веднъж за цялата война не са били подлагани на нападение, а десанти, освен не големи на Кавказ, никъде не са стоварвани.

Ако трябва да се признае дали разходите на време, сили и средства по подготовката на крайбрежието за отбрана от непосредствено огнево нападение от турския флот, то никак не трябва да се оправдават разходите на сили в два корпуса за подготовка на крайбрежието към предстоящото отразяване на неприятелските десанти. За главна цел на противодесантната отбрана на Причерноморието руското върховно командване считало отразяването на английски десант, който бил малко вероятен. След опита при Севастопол, където цялата тежест на войната за съюзните армии е паднала на французите и където резултатите, от военна гледна точка, са биле повече от умерени, англичаните за нищо не биха рискували да стоварят в Причерномороето крупен десант през 1877 година. За отразяването на малки демонстративни десанти както на английските, така и на турските сили напълно стигали една или две дивизии и местните войски. В този не разчетен разход на сили, толкова нужни на Дунавската армия, не бива да не се види не само военната бездарност на царското върховно командване, но и съвършено не обоснования страх от Англия.

Схема 11. Разположение на отрядите от 7-ми и 8-ми корпус за отбрана на Черноморското крайбрежие към началото на август 1878 година.

За осъществяване на активната отбрана на Черноморското крайбрежие от „Руското общество параходство и търговия” са били взети за времето на войната за огромно заплащане (от 200 до 400 рубли на ден) 12 малко газещи параходи. Те били въоръжени с не големи количества лека (4 фунтови круповски оръдия) артилерия и били предназначени за устройство и охрана на минни заграждения по крайбрежието и пристанищата; заедно с параходите са били приети и до 20 гребни съда. Освен това, били доставени от Балтика и купени от частни лица 12 минни катера и няколко баржи.

Доколкото малко газещите параходи били непригодни за далечно крайцерско плаване в резултат на ограничения радиус на техните действия и бавен ход, от „Руското общество параходство и търговия” били взети четири крупни бързоходни параходи.

За осъществяване идеите на Макаров тези параходи, а също и бързоходната императорска яхта „Ливадия” били въоръжени с минни парни катери и минни. Аркас, за разлика от много други лица от висшето руско морско командване се отнесъл съчувствено към предложението на Макаров и му помогнал да преодолее закостенялостта и рутината във военноморското министерство. За Макаров били отделени парахода „Великия княз Константин” с мощност на машина от 160 конски сили и четири минни парни катера – „Минер”, „Чесма”, Синоп” и „Наварин”. С изработената от тях самите система Макаров оборудвал парахода с приспособления за повдигането на катерите на борда и спускането им с Шлюп-балки на вода. Той успял също така да получи пара на катерите за пет минути, вместо за час и половина – два. Катерите били въоръжени с шестови (на прът) мини и мини „крилатки”; първите били закрепени на железен прът, другият край на който бил прикрепен към катера, и се насочвал към обекта на атака с хода на катера; вторите се буксирали от катера на въже, с помощта на което се подвеждали под дъното на атакувания съд. Мините се взривявали или автоматически от удара в обекта или по желание на миньора с помощта на въже–пика, преминаващо през въжето.

Създаването на пасивна брегова отбрана на северното крайбрежие и развръщането на средства за активна отбрана значително увеличили безопасността на руското Черноморско крайбрежие и затруднили на Черно море действията на турския военно морски и граждански флот.

През март на 1877 година румънското правителство дало на Русия принципно съгласие за пропускане през територията на княжеството на войските на Дунавската армия.

В назначения ден, 24 април, войските на Дунавската армия преминали границата и на четири колони се придвижили през Румъния към Дунав на участъка от Александрия до Рени. Към 2 май руските войски заели крайбрежието на Дунав от Браила до Черно море.

Навлизането на Дунавската армия в Румъния предизвикало в Европа огромен шум. Особено ратувало за „целостта” на Турция и запазване на предишното положение английското правителство. Сега, когато Русия вече не е можела да избегне войната, английския премиер министър Биконсфилд под вида на защитник на Турция се старал да осигури почва за бъдещи завземания от Англия и в същото време да ограничи за Русия възможните резултати от нейна бъдеща победа.

Придвижването на Дунавската армия през Румъния към Дунав е било забавено от силни дъждове и пролетното пълноводие, което е направило непроходими черните пътища. И без това слабите железни пътища не са могли да изпълнят в срок по-рано планирани войскови превози. Всички тези причини довели до значително закъснение на развръщането на Дунавската армия. Едва към двадесето число на юни е било възможно да се признае, че развръщането основно е завършено.

Главните сили на Дунавската армия (8, 9, 11, 12, 13 корпус) се развърнали към това време на участъка от Турно-Магурели до Журжево. 14-ти корпус се развърнал на долен Дунав при Галац и Браила. Целия северен бряг на Дунав от Турно-Магурели до Черно море е бил прикрит от верига кавалерийски постове, поддържани от местна пехота. 4-ти корпус се очаквало към средата на юли; без него Дунавската армия е наброявала, без да се смятат тиловите войски и не строевите, около 180000 човека.

На горе по Дунав от Турно-Магурели се развърнала мобилизираната румънска армия в състав на два корпуса. Главната квартира на главно командващия се разположила в Плоещ. Тук на 6 юни пристигнал и Александър II.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар