// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Развитие на желанията.

„Който има много, иска още повече.“

Съвременен подход. Обновеният подход в изложението и изучаването на Кабала започнал да се сформира през XX в. Методика за духовното постигане, годна за съвременния човек, успял да създаде великият кабалист, практически наш съвременник, Й. Ашлаг, получил името Баал Сулам по наименованието на своя коментар „Сулам“ на „Книга Зоар“.

Освен с изключително дълбокия духовен опит, неговите трудове се отличават с действително уникална широта на обсъжданите теми и впечатляващ набор от научни факти за строежа на мирозданието. Разглеждайки такива глобални проблеми, авторът акцентира вниманието изключително върху ролята и предназначението на човека. Като създател на нов подход към трактовката на работите на АРИ Баал Сулам се счита за основоположник на съвременната кабалистична наука.

Йеуда Ашлаг (Баал Сулам) е роден във Варшава през 1884 г. и още от ранна възраст бил забелязан от учителите като човек, непрестанно стремящ се към разкриване на тайните на мирозданието. Той притежавал блестящи знания за основополагащите съчинения на юдаизма, а също така изучавал трудовете на изтъкнати западни философи, в това число Кант, Хегел, Шопенхауер, Ницше и Маркс. Впоследствие в своите статии той ще сравни техните идеи с позицията на Кабала.

След края на Първата световна война, през 1921 година, Баал Сулам напуска Полша и премества своето семейство в Палестина. Веднага след пристигането си в Йерусалим той отива в древната кабалистична школа „Бейт Ел“, която в продължение на 200 години е служила за център за изучаване на тази система от знания. Но Баал Сулам бързо се разочарова от йерусалимските кабалисти, от нивото на тяхното образование и от самия подход към изучаването и преподаването на тази наука.

Оценявайки създалата се ситуация и виждайки духовното падение на масите, той искал да промени хода на историческото развитие, който не предвещавал по негово мнение нищо освен настъпването на нова катастрофа и на още по-страшен период на страдания и лишения.

Тежко на онези, които са причина за това силата на духовното избавление да изчезне и може би никога да не се върне в света, защото те правят Тора суха, без всякакъв примес на ум и знание, защото се ограничават само с изпълнителната част на Тора и не желаят да се постараят да разберат науката Кабала, да познаят и да изучат тайните на Тора и смисъла на заповедите. Тежко на онези, предизвикващи със своите постъпки глад, бедност, жестокост, унижение, убийства и грабеж по света. Й. Aшлаг, „Предговор към книга Зоар“

Баал Сулам събира група ученици и започва да пише книги, където поставя за цел обучение по методиката на правилното възприемане на реалността и разумното съществуване в нея. Още в Полша Баал Сулам е станал известен като велик познавач на Кабала, ученик на най-мъдрите кабалисти, продължаващи веригата на предаване на кабалистичните знания след Баал Шем Тов.

През 1926 година Баал Сулам заминава за Лондон, където в продължение на две години работи върху създаването на коментар към книгата на АРИ „Дърво на Живота“, който се нарича „Сияещият образ“. През целия този период той води оживена преписка със своите ученици, обяснявайки им в писмата основните принципи на духовната дейност на човека.

Най-големият син на Баал Сулам, Барух Ашлаг (РАБАШ), издал тези писма в сборника „Плодовете на Мъдростта. Писма“ през 1985 г.

Върнал се в Йерусалим (1928), Баал Сулам продължава да преподава Кабала и да пише своя монументален труд, а след няколко години издава трактата „Учение за Десетте Сфирот“. Десет сфирот – това е вътрешната структура на мирозданието, включваща в себе си духовния свят, нашия свят и душите, населяващи световете.

Книгата „Учение за Десетте Сфирот“ се състои от шест тома (общо повече от 2000 страници) и включва в себе си всичко, което е било създадено от кабалистите в продължение на цялата история на съществуването на тази наука.

Баал Сулам съставил своя труд, строго придържайки се към каноните на академичния учебник: там има списък от контролни въпроси и отговори за самопроверка, речник на определенията, термините и основните понятия, азбучен указател и препратки към писмени източници.

В първата част на книгата Баал Сулам излага същността на задачата, която си е поставил: „В моята книга аз съм се постарал да обясня десетте сфирот, както това ни е научил божественият мъдрец АРИ – в съответствие с тяхната духовна чистота, свободна от всякакви материални понятия – за да може всеки начинаещ да пристъпи към изучаването на науката Кабала и да не претърпи неудачи поради материализацията на значението на думите или на други грешки. Тъй като разбирането на десетте сфирот е основно за осмислянето на останалите въпроси на тази наука.“

В своите трудове Баал Сулам неизменно се е стремил да изрази вътрешната същност на Кабала, да я освободи от примитивните средновековни представи за нея като за мистика и магия, пълна с чудеса и абсурдни фантасмагории. Той виждал в тази наука мощно оръжие, способно да промени човека и да послужи за неговото усъвършенстване.

През 1940 година Баал Сулам пристъпва към създаването на коментара на „Книга Зоар“ с названието „Коментар на стълбата“. Въпреки влошаването на здравословното му състояние, в продължение на тринадесет години той работи по осемнадесет часа в денонощието. За целта на създаването на този фундаментален коментар Баал Сулам пише в „Предговор към Книга Зоар“:

От гореказаното може да се разбере причината за духовния мрак и незнание, откривани в нашето поколение: това е станало, защото хората са престанали да изучават науката Кабала…

Аз знам, че причината се състои в това, че вярата се е загубила, особено вярата във великите мъдреци на поколенията, а книгите по Кабала и „Книга Зоар“ са пълни с примери, взети от нашия свят. Поради това възниква страх, че вредата ще бъде по-голяма от ползата, тъй като лесно можем да започнем да си представяме овеществени образи.

Това ме задължи да направя подробни коментари на съчиненията на великия АРИ, а сега и на „Зоар“ и с това аз напълно съм ликвидирал страха, защото като поясних всички духовни понятия, отделяйки ги от каквато и да било материална представа, извеждайки ги отвъд рамките на времето и пространството, да позволя на всеки обикновен човек да изучава „Книга Зоар“ и да увеличава разума в нейната светлина.

Стълбата. Аз нарекох този коментар „Сулам“ (Стълба), тъй като той има такова предназначение, както стълбата: ако пред теб има прекрасен връх, то за да се издигнеш до него и да намериш всички съкровища на света, липсва само стълбата. Но стълбата не е цел сама по себе си, защото, ако се спреш на нейните стъпала и не се издигаш понагоре, то няма да изпълниш намисленото.

Така е и с моя коментар на „Зоар“: не съм си поставял за цел да разясня цялата дълбочина на „Книга Зоар“, тъй като невъзможно би било да се изрази найголямото. Аз исках само да покажа пътя и да направя от този коментар ръководство към действието за всеки човек, за да може той с негова помощ да се издигне, да вникне в дълбочината и да види същността на „Книга Зоар“. Само в това се съдържа целта на моя коментар.

След излизането на бял свят на книгата „Коментарът Сулам на Книга Зоар“ Й. Ашлаг получил името „Баал Сулам“ (буквално „притежател на стълбата“ в духовния свят). Така е прието сред мъдреците по Кабала – да се нарича човек не по собственото име, а според неговото най-висше достижение.

Посветил целия си живот на разпространението на Кабала и оставяйки след себе си скъпоценен материал, в който е изложена цялата съвременна кабалистична методика, най-великият кабалист на ХХ в. Баал Сулам починал през 1954 година. Той е могъл да обработи, да изложи и да ни поднесе всички кабалистични източници в такъв вид, какъвто е пригоден именно за нас, неговите съвременници.

Въпреки че Баал Сулам е живял в наше време, с неговото творческо наследство е ставало съвършено същото, което и с „Книга Зоар“, и с трудовете на АРИ. Част от ръкописите била събрана, част била скрита в подземия, част била изгорена, но досега те продължават да „изплуват“ и да се публикуват. До ден днешен остават много неиздадени първоизточници на Баал Сулам, които в настоящия момент се подготвят за публикация.

Баал Сулам е последното звено от веригата на великите кабалисти на Древността, той стои на границата на миналото и бъдещото поколения.

Стадии на развитие на желанията. Делото на бащата продължил неговият по-голям син, Барух Ашлаг (РАБАШ). Той се родил през 1906 година и още юноша, се преместил с баща си от Полша в Йерусалим. РАБАШ се учил при Баал Сулам през целия си живот. След смъртта на баща си той издал пълния коментар „Сулам“ и останалите негови ръкописи, а след това сам започнал да пише статии върху методиката на вътрешната работа на човека, стремящ се да постигне истинската реалност.

Преди него нито един кабалист не бил правил това. В своите работи РАБАШ дал подробно описание на етапите на духовния път на човека. Впоследствие от тях бил съставен пет томникът „Етапи на постигането“ (Шлавей Сулам). Освен това РАБАШ ни е предал най-уникалните записки на обясненията на духовните състояния на човека, получени от баща му, които той така и нарекъл „Чуто“ (Шамати). РАБАШ починал през 1991година.

Наред с трудовете на Баал Сулам, неговите работи се явяват необходим писмен източник по Кабала: тяхното изучаване разкрива пред човек истинската картина на обкръжаващата действителност и го извежда на качествено различно ниво на разумно съществуване в хармония с природата, при пълна реализация на неговото висше предназначение – постигане на замисъла на творението.

Нашата история е започнала с появата на човека на земята и развитието в него на егоистично желание за наслаждение. На първия етап това е било желание на нулевата степен – в него човек е усещал само импулс за удовлетворяване на телесните потребности, почти аналогични с онези, които притежава животното: семейство, плодене, хранене, подслон, топлина. В такова желание човечеството се е развивало в течение на хиляди години.

Колкото по-егоистично е ставало желанието за наслаждение, толкова по-малко време е било необходимо за неговата реализация и възникване на следващото. В нашия живот ние наблюдаваме невероятно увеличаване на тази скорост: преди само сто години за промените, които сега се осъществяват, мигновено е било нужно десетки пъти повече време.

Човек започнал да се развива – от телесните желания към по-силни, последователно преодолявайки съответните етапи, докато не достигне желанието за Висшето състояние – последен стадий на развитието на егоизма. Желанията, сменящи се едно с друго в продължение на цялото формиране на човечеството, са такива: – телесни; – към богатство; – към почести, власт; – към знания; – към Висшето.

Днес човечеството се намира на етап, който кабалистите са предричали още от самото зараждане на кабалистичната наука (например от XVIII в. пр. н. е.). Те са казвали, че започвайки от 1995 година, у човека ще възникне вътрешен порив към висеше напълване, знание, тъй като основно по това време той вече изчерпва своите предишни желания и способите за тяхното удовлетворяване.

В последователните кръговрати на живота човек е изминал всички периоди на развитие на своя егоизъм. Днес, въпреки че в него присъстват в смесен вид всички предишни желания, жаждата за Висше напълване надделява над всички останали: човек започва все по-отчетливо да усеща, че не получава удовлетворение от предишните наслаждения.

В „Книга Зоар“ е казано, че в последния етап на своето развитие човечеството ще стигне до решението, че Висшият свят е именно онази област, в която то е длъжно да съществува. Защо хората не са могли да направят такъв извод по-рано, а чак сега започват да усещат това желание? Възможността за развитие, започвайки от първото ниво на егоистичното желание, е съществувала дълго преди появата на „Книга Зоар“.

Философите на Древността, въпреки че са изучавали науката Кабала, не са я приемали като оръжие в качеството й на метод за практическо поправяне на природата на човека и светът продължавал да се развива, движен само от силата на не поправеното егоистично желание.

За това е писал Йохан Райхлин в своята книга: Моят учител Питагор, бащата на философията, все пак е възприел своето учение не от гърците, а по-скоро от юдеите. Поради това той би трябвало да бъде наречен кабалист… И той бил първият, който превел думата „Кабала“, неизвестна на неговите съвременници, на гръцки език с думата „философия“.

В „Книга Зоар“ е казано, че това съчинение ще остане скрито от човечеството до края на ХХ в., когато егоизмът ще достигне такава степен на развитие, че човек сам ще се убеди в неговата опасност и не плодотворност. От друга страна, човек няма да открие в нашия свят нищо, което би напълнило неговия егоизъм. И двете усещания ще го принудят да се вслуша в съветите, които предлага Кабала.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар