// Вие четете...

Роли в живота

Раждането на ислямо-западняшка коалиция.

„Когато човек не напредва, отстъпва.“

Събитието се разиграва четири години по-късно, в началото на октомври 1108 година, всред една сливова градина, където още се чернеят последните плодове. Наоколо се простират безкрайни хълмове, покрити с редки горички. Върху един от тях се издигат величествените стени на Тел Башер, край които две воюващи армии предлагат необичайна гледка.

В единия лагер е Танкред Антиохийски, заобиколен от хиляда и петстотин западняшки рицари и пешаци, които носят шлемове на главите си, покриващи чак носовете им, и стискат здраво в ръце мечове, боздугани или наострени секири. До тях са изправени шестстотин турски конници с дълги сплетени коси, изпратени от Редуан Алепски.

В другия лагер е емирът на Мосул, Джауали, облечен с ризница под дълга роба с везани ръкави — армията му наброява три хиляди бойци, разделени на три батальона: отляво арабите, отдясно турците, а в средата западняшките рицари, между които Балдуин Едески и братовчед му Жоселин, господар на Тел Башер.

Можели ли са участниците в гигантската битка край Антиохия да си представят, че десет години по-късно един управник на Мосул, наследник на атабек Карбука, ще сключи съюз с западняшкия граф на Едеса и че двамата ще се бият рамо до рамо срещу коалиция на западняшкия княз на Антиохия и селджукския владетел на Алеп? Несъмнено на кръстоносците не им е било необходимо много време, за да станат пълноправни съдружници на мюсюлманските владетели в братоубийствената им война! Хронистите не изглеждат никак учудени от това. Само у Ибн ал-Атир откриваме лека закачлива усмивка, но той изброява споровете между кръстоносците и техните съюзници със същия тон, с който разказва в цялата си Съвършена история за безбройните конфликти между мюсюлманските князе. Докато Балдуин е пленник в Мосул, ни обяснява арабският историк, Танкред слага ръка на Едеса, което означава, че той никак не бърза да види другаря си отново на свобода. Дори интригантства, за да остане в плен при Йекермиш възможно най-дълго.

Но през 1107 година, след падането от власт на емира, графът се оказва в ръцете на новия господар на Мосул, Джауали, забележително интелигентен турски авантюрист, на часа проумял ползата, която може да изтегли от враждата между двамата западняшки предводители. Той освобождава Балдуин, дарява го с почетни дрехи и сключва с него съюз. „Едеса, вашето владение, е заплашено — му казва той буквално. — Моето положение в Мосул също не е сигурно. Да си помогнем взаимно.“

Веднага щом бе освободен, разказва Ибн ал-Атир, граф Балдуин, ал-Комес Бардауил, отиде да се срещне с „Танкри“ в Антиохия и поиска от него да му върне Едеса. Танкред му предложи тридесет хиляди динара, коне, оръжие, дрехи и много други неща, но отказа да му върне града. А когато Балдуин напусна Антиохия вбесен, Танкред се опита да го преследва, за да му попречи да се свърже със съюзника си Джауали. Между тях станаха няколко сблъсъка, но след всеки бой те се събираха, за да хапнат и побъбрят заедно!

Тези западняци са луди, сякаш ни казва историкът от Мосул. След което продължава:

Като не успяха да уредят въпроса, повикаха за посредник патриарха, който за тях е като имам. Последният назначи комисия от епископи и свещеници, които засвидетелстваха, че Боемунд, чичо на Танкред, преди да отпътува за родината си, бил поръчал Едеса да бъде върната на Балдуин, ако се завърне от пленничество. Господарят на Антиохия прие арбитража и графът възстанови властта си над владението.

Преценявайки, че победата му се дължи не толкова на добрата воля на Танкред, колкото на страха му от намесата на Джауали, Балдуин незабавно освобождава всички мюсюлмански пленници на своя територия, като дори екзекутира един от своите християнски служители, който публично хулел исляма.

Танкред не е единственият владетел, отчаян от странния съюз между графа и емира. Цар Редуан пише на господаря на Антиохия, за да го предупреди за амбициите и коварността на Джауали. Казва му, че емирът иска да завземе Антиохия и че ако успее, западняците не биха могли повече да се задържат в Сирия. Загрижеността на селджукския цар за сигурността на западняците е доста забавна, но между князе човек се разбира с половин дума въпреки верските и културни бариери. Така се ражда нова ислямо-западняшка коалиция в отговор на първата. Оттам и двете армии, изправени една срещу друга през октомври 1108 година, край стените на Тел Башер.

Войниците от Антиохия и Алеп бързо взимат преднина. Джауали избяга и много от мюсюлманите потърсиха убежище в Тел Башер, където Балдуин и братовчед му Жоселин ги приеха благосклонно. Те се погрижиха за ранените, дадоха им дрехи и ги върнаха по родните им места. Почитта, засвидетелствана от арабския историк на Балдуин за рицарското му поведение, контрастира с мнението на християнските жители на Едеса за графа. Като научават, че той е победен и вероятно е загинал, арменците от града решават, че е дошъл моментът да отхвърлят западняшкото робство. Когато се връща, Балдуин заварва столицата управлявана от нещо като комуна. Обезпокоен от тежненията за независимост на своите поданици, той нарежда да бъдат арестувани главните първенци, между които и много свещеници, и заповядва да им бъдат избодени очите.

Съюзникът му Джауали би искал да постъпи по същия начин с първенците на Мосул, които също са се възползвали от отсъствието му, за да се разбунтуват, но е принуден да се откаже, защото поражението му го е дискредитирало докрай. Съдбата, която го очаква, не е за завиждане — загубил е владението, армията, хазната, а султан Мохамед е обявил награда за главата му. Но Джауали не се признава за победен. Предрешен като търговец, той пристига в двореца в Исфахан и внезапно и смирено коленичи пред трона на султана, носейки в ръце саван. Развълнуван, Мохамед решава да му прости. Малко по-късно го назначава за управител на провинция в Персия.

Що се отнася до Танкред, победата през 1108 година го е издигнала на върха на славата му. Княжество Антиохия се е превърнало в регионална сила, от която се страхуват всички съседи, били те турци, араби, арменци или западни нашественици. Цар Редуан е само един уплашен до смърт васал. Племенникът на Боемунд започва да се нарича „велик емир“!

Само няколко седмици след битката край Тел Башер, ознаменувала присъствието на кръстоносци в Северна Сирия, идва ред на Дамаското царство да подпише примирие с Ерусалим: доходите от земеделските земи, разположени между двете столици, ще бъдат делени на три части — една трета за турците, една трета за западняците, една трета за селяните, отбелязва Ибн ал-Каланиси. На тази основа бе съставен протокол. Няколко месеца по-късно сирийската столица признава чрез нов договор загубата на още по-важна зона — богатата долина Бекаа, разположена на изток от Ливанската планина. Бекаа на свой ред е поделена с Ерусалимското кралство. Дамаскчани са на практика доведени до безпомощност. Реколтите им са в ръцете на рицарите, а търговията им минава през пристанището на Акра, където вече се разпореждат генуезките търговци. В южните, както и в северните части на Сирия, западното владичество е всекидневна реалност.

Но западняците не спират дотук. През 1108 година те са в навечерието на най-обширната териториална експанзия, предприета след падането на Ерусалим. Всички големи крайбрежни градове са заплашени, а местните управници нямат вече нито сила, нито воля да се отбраняват.

Първата набелязана жертва е Триполи. От 1103 година Сен-Жил се е настанил в околностите на града и е наредил да бъде издигната крепост, която градските жители наричат веднага с неговото име. Добре запазена, „Калаат Сен-Жил“ може още да се види през XX век в центъра на съвременния град Триполи. При пристигането на западняците градът стига до пристанищния квартал ал-Мина, разположен в края на полуостров, достъпът до който се контролира от прочутата крепост. Нито един керван не може да стигне до Триполи, нито да излезе оттам, без да бъде пресрещнат от хората на Сен-Жил.

Кадията Фахр ел-Мулк иска на всяка цена да разруши цитаделата, която заплашва да задуши столицата му. Всяка нощ войниците му правят безстрашни опити да убият някой от стражите и да разрушат строежа, но най-мащабната операция е предприета през септември 1104 година. Целият триполски гарнизон извършва масиран набег под предводителството на кадията, избива много западняшки бойци и опожарява едно от крилата на крепостта. Самият Сен-Жил е изненадан върху един от горящите покриви. Тежко обгорен, той умира пет месеца по-късно в страшни мъки. По време на агонията си пожелава да се срещне с пратеници на Фахр ел-Мулк и им предлага следното споразумение: триполци ще спрат да атакуват цитаделата, в замяна на което западняшки предводител ще се задължи да не пречи повече на движението на пътници и стоки. Кадията приема.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар