// Вие четете...

Поведенчески модели

Равновесие в любовните ласки.

„Плахото сърце никога не е завоювало красавици.“

Равновесие в любовните ласки.

Както в много други аспекти, така и по отношение на любовното задоволяване жената е подложена на натиска на две противоположни сили.
От една страна, на нея й се втълпява, че „любовната ласка е грях“, а от друга, тя изпитва естествения импулс да даде материално изражение на любовното си желание. Ясно е, че тя е притисната в ъгъла и голяма част от нервните й и психосоматични разстройства се дължат на потискането на нейното либидо. Ако упражнява своите любовни желания по начин, подобен на този на мъжа, нея я наричат „развратница“; ако ги потиска, започва да се чувства фрустрирана и огорчена.
Не е тайна, че в сравнение с мъжкия пол, женският е значително по-фрустриран и незадоволен по отношение на любовния си живот. Знаем, че женската фригидност е разстройство, което засяга голяма част от жените, макар да съществува спор относно смисъла на това понятие. Авторитетите в тази материя имат твърде различни критерии за определяне на процента фригидни жени, защото докато Кинси посочва, че само 10% са наистина фригидни, то други твърдят, че „фригидността засяга около 70-80% от жените“ (Берглър). Други изследователи сочат междинни проценти. Ако разглеждаме фригидността като трудност или невъзможност да се постигне оргазъм, очевидно е, че голяма част от жените имат този проблем. Ако я анализираме като невъзможност да се изпита наслада от любовния акт, тоест да се извлече удоволствие, макар и да не се стигне до оргазъм, то е ясно, че процентът ще спадне значително.
Очевидно е, че жената не е успяла да намери правилния път за любовна изява, който да й позволи да намери равновесната точка, без да потиска, нито да отпуска свободно инстинктите.
Ако разгледаме любовното поведение на жената в исторически план, ще видим, че тя непрекъснато се е люшкала между разпуснатостта и пуританството, за разлика от мъжа, чиято активност в това отношение винаги е била равномерна, без да претърпи големи трусове. В днешно време жените се разделят на четири групи:
а) които не изпитват никаква наслада, като са напълно потиснати;
б) които изпитват наслада, но не постигат оргазъм, или го постигат в редки случаи;
в) които се радват на една задоволителна връзка и редовно постигат оргазъм;
г) които объркват женската еманципация с любовна разпуснатост, като показват демонстративно, че могат да извършат любовния акт и да постигнат оргазъм със същата лекота, с която изяждат парче торта или изпиват чаша кафе. И че могат да го направят с който и да е що-годе прилично изглеждащ мъж.
Последната група жени е стигнала до крайност в имитирането на мъжката генитална роля, защото е унищожила това, което е същността на ответната любовна реакция на жената, а именно намесата на емоционалното, действащо чрез лимбичната система, за да предизвика родовата възбуда у жената.
От особен интерес е първата група (а), тъй като потискането не премахва насладата, а я извращава. Нищо не е навредило така много на женския пол, както версията за първородния грях, според която с любовния акт човешката двойка е извършила голямо прегрешение, престъпвайки изричната забрана на Създателя – причина, поради която той ги е изгонил от Рая и им е наложил и други всеизвестни наказания. Тази история, разпространявана чрез образователните и моралистки канали, е оставила в съзнанието на хората едно основно послание: „Любовният акт е греховен и мръсен.“ За съжаление това е засегнало предимно жените, защото обществото никога не е оказвало натиск върху мъжете да ограничат любовната си активност. На всичкото отгоре Ева се явява като главната виновница за първородния грях, защото дяволът я е подтикнал да накара Адам да прегреши. Както вече изтъкнахме, това е причината, поради която в древността жената е била смятана за олицетворение на злото.
Обществото възпитава жените да ограничават желанието си за любовни ласки, като им внушава открито или прикрито, че желанието за любовни ласки е непочтено и нечисто, и че една порядъчна жена трябва да го потиска до деня, в който се омъжи. Това е още една невротична или компулсивна подбуда тя да се стреми към брака като към разрешение за извършване на любовния акт, без той да бъде грях.
За съжаление в несъзнаваното на една огромна част от жените идеята за първородния грях е по-силна от брачното свидетелство, поради което дори омъжени, те не могат да изпитат истинско удоволствие.
По този начин доказваме още веднъж как морализмът трябва да бъде видоизменен що се отнася до посланието и начина на предаването му, в противен случай резултатът може да се окаже противоположен на търсения. Всеки любител на експерименталната психология, както и тези, които са запознати с опитите на Павлов и Скинер, ще разберат, че става дума за класически условен рефлекс чрез установяването на несъзнателна връзка между желанието за любов и грях, като жената се програмира да отговаря любовно само на греховни ситуации и да се отдръпва в онези, които са смятани за правилни, като например бракът.
Това не е първият случай, когато куршумът, изстрелян от пистолета на науката, излиза през приклада, вместо през дулото. Историята е пълна с неприятни примери, чието обяснение трябва да търсим в прекомерната диспропорция между научното развитие и степента на човешкото съзнание. Човек може да се упражнява, за да стане по-умен, но тази способност трябва да бъде в услуга на едно по-висше съзнание.
Горепосоченото дава обяснение на някои действия на жената, които не могат другояче да се разберат. Става дума например за жените, които постигат оргазъм единствено с любовника, но не и със съпруга.
Най-простото обяснение би било да твърдим, че любовникът е по-внимателен, по-мил и по-нежен, но в нашия случай е по-скоро обратното.
Класически е случаят, когато жени, които имат образцови и без проблемни съпрузи, не могат да достигнат оргазъм с тях, докато с някой груб и перверзен любовник, с когото поддържат чисто любовни отношения, успяват да изпитат върховна наслада.
Обяснението е ясно: „любовника“ символизира греховното, а тъй като грехът предварително е свързан със любовта, представлява единствения възможен начин за отприщване на родовата енергия. В случая условният рефлекс е позволителната връзка, която освобождава желанието за любов. Тъй като съпругът представлява не греха, а добродетелта, либидото се потиска и неговата проява е възпрепятствана.
Така можем да си обясним и защо някои жени реагират с желание за любовни ласки единствено с мъже грубияни, които се отнасят с тях като с предмети, унижават ги и ги малтретират.
Колко жени се „влюбват“ безумно в неморални, престъпни и садистични типове?
Агресивните и с лоша репутация мъже обикновено се радват на успех сред жените, особено сред неуверените в себе си момичета, за които емоционалното малтретиране е един вид изкупление на прегрешението, каквото според тях е любовния акт.
Индивидуалните различия в елементите, които предизвикват любовна реакция, съответстват на представата, която всяка жена има за греховното. Ако например това е любовна връзка с женени мъже, именно този факт ще й достави търсената наслада. Ако пък смята, че е грях да има отношения с доста по-възрастни от нея мъже, именно такъв мъж ще я накара да реагира по-лесно.
Трябва да имаме предвид обаче, че не става дума за всички жени, а само за тези, при които действа асоциативният механизъм между желанието за любовни ласки и грях.
Казаното дотук се отнася до група (а), но трябва да посочим, че и при жените от група (в) действа същият асоциативен механизъм. Един доста висок процент от тях са принудени да прибягват до мазохистични и непристойни фантазии, за да постигнат оргазъм.
Желателно е да се въведат нови образователни системи, които да позволят съществуването на морални, а не задължителни норми, или с други думи, стойности, които са избрани съзнателно от всеки индивид, а не са имитирани, нито наложени принудително.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар