// Вие четете...

Чувства и власт

Равновесие във взаимоотношенията.

„Който в къщи няма покой, той и на улицата е тревожен.“

Как да постигнем равновесие във взаимоотношенията си?

Важният въпрос наистина е, как да живеем живота си свободно, според собствените си виждания, без това да се отрази на взаимоотношенията ни с хората, от които имаме нужда, за да сме щастливи? Ясно е, че отговорът не е лесен, но при всички случаи ще бъде по-осъществимо, ако използваме модела на свободния избор, който е коренно противоположен на нагласата за упражняване на външен контрол. Все пак трябва да се знае, че ако искаме пълна свобода, това ще бъде невъзможно, тъй като никой от нас не може да се освободи от онова, което е записано в нашите гени. Колкото и упорито да търсим любовта и усещането за привързаност, ние няма как да пренебрегнем и останалите си основни нужди, най-вече нуждата от власт и нуждата от свобода.
Със сигурност може да се твърди, че властта унищожава любовта, както и че никой не обича да бъде доминиран, независимо колко пламенно изразява своята любов към онзи, които властва над него. В тясната и пламенна връзка на любовта всеки от партньорите има много по-малко свобода, отколкото би желал, а това означава и преценка за количеството време през което те да бъдат заедно. С течение на времето обаче, тези стойности се променят и ако не бъдат определени удовлетворително за всеки от участниците, тази връзка със сигурност ще се разпадне.
На партньорите се налага съвместно да ръководят своите нужди от любов, власт и свобода. Възникването на напрежение в даден брак е сигурен знак, че равновесието между тези лични нужди е нарушено. Ясно е, че единият от партньорите иска повече власт или повече свобода и това ще е причината заради която равновесието за отдаваната любов ще бъде нарушено. Но, както се казва всяка връзка получава толкова любов, колкото тя заслужава.
При настъпване на подобни промени в брака те задължително трябва да бъдат подложени на обсъждане. Възможно е единият или другият да се нуждае от повече власт или от повече свобода, когато някой от тях или и двамата спрат да ходят на работа. Има и други случаи в живота, когато това съотношение на власт и свобода се променя, като например идват децата, сменя се работата, семейството се мести в друг град, купува си нов дом и т.н.
Най-подходящото време за такова обсъждане е малко преди или веднага след настъпването на промяната и единият или другият започне да се чувства неудобно. Колкото повече чакат и отлагат този разговор, толкова повече ще се отдалечава разбирателството, а с това и равновесието.
Ако двойката по една или друга причина е отлагала тези трудни обсъждания със сигурност проблемите ще бъдат много по-трудни за преодоляване. Единствения начин за постигане на равновесие във взаимоотношенията на тези хора ще е компромисът, както от едната, така и от другата страна.
Ако погледнем най-общо, властта не струва кой знае колко, ако не можем да я упражняваме най-вече над околните или поне над някого въобще. Не би било възможно да задоволите своята нужда от власт, ако сте някакъв началник, но нямате нито един пряко подчинен служител и ще се чувствате много по-удовлетворително, ако имате над кого да упражнявате своята власт. Много често големи началници в работата си са напълно подвластни на съпругите си у дома и поради тази липса на власт в семейството те се проявяват като тирани в работата си, като търсят баланса между свободата и властта, тоест равновесие. Равновесието наистина тържествува, но това е за сметка на подчинените, а те от своя страна компенсират липсата на власт в собствените си семейства, ощетените съпруги пък компенсират с проява на външен контрол над деца или други членове на семейството или над хора, които са в по-слаба позиция от тях.
Интересното е, че едновременно се стремим към власт, но в същото време не искаме да се лишаваме от свободата си, та нали и близките ни хора също искат да имат власт, но и те искат да не са под нашия външен контрол, да не упражняваме натиск върху тях и да ги караме да изпълняват нашите желания, тоест те също искат да са свободни. В този смисъл свободата не означава въобще свобода от присъствието на всички други хора, а само от най-близките ни, ние едновременно желаем те да са близко до нас, но да не ни ограничават прекалено много, защото нашите гени не ни позволяват да се радваме на чак толкова много свобода. А може ли някой да изпита удоволствието от това, че е научил или е постигнал нещо, което да не може да сподели с околните, тоест да не можеш да се похвалиш за нещо което считаш за свой успех. Реакцията им може да ни зарадва, но може и много да ни разочарова, но тъй като те са съпричастни по причина на нашите взаимоотношения ние очакваме те да споделят нашата радост и това ще ни направи щастливи. В този случай ние ще се гордеем с постигнатото, но ако тяхната реакция е укорителна, ние ще се чувстваме зле и ще бъдем достатъчно нещастни, за да не се гордеем с постъпката си. Освен това, ако считаме, че тяхната реакция може да бъде укорителна, ние не само няма да споделим с тях, но най-вероятно ще се срамуваме да си признаем. За нас обаче няма да има голямо значение, ако непознати хора научат за това, като причината е във взаимоотношенията. Неизвестните за нас хора не са в състояние да ограничат нашата свобода, тъй като ние нямаме никаква представа за това, тоест няма нарушения в равновесието власт – свобода.
Равновесие във взаимоотношенията си можем да постигнем само чрез своевременното провеждане на доброжелателни разговори и приемането на такива компромиси, които да водят до заздравяване на връзката между двамата участници, без да бъде нарушено задоволяването на основните ни лични нужди.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар