// Вие четете...

Нестандартни размишления

Път към реалността.

„Никой от рождение няма убеждение.“

Това, което Сузуки разбира под понятието “несъзнателно” се отличава от психоаналитичната трактовка на това понятие, но и именно затова той обяснява позицията си. Преди всичко, какъв е неговия подход към несъзнателното? Ако той въобще използва този термин, то тогава “несъзнателно” за него би означавало “мета научно” или “до научно”. За човека дзен, подходът му е “до научен”, а понякога, за съжаление и “антинаучен”. Термина “антинаучен” може да не е най-удачния, но той казва това, което се има в предвид в дзен. Дзен ни е нужен, за да можем ние, преди да признаем безусловно властта на науката над всяка човешка дейност, да спрем, да помислим, да се уверим, че всичко е така, както би трябвало да бъде.

Научният метод за изследване на реалността, представлява поглед над един обект от така наречената обективна гледна точка. Например, това цвете на масата се явява обект на научно изследване. Учените ще го подложат на най-различни аналитични процедури (ботанически, химически, физически). След това ще ни разкажат, какво именно всеки един от тях е видял в цветето, разглеждайки го според своята гледна точка, а после ще кажат, че не могат да говорят повече, докато не разберат, какво се е открило от другите изследвания.

По такъв начин, главната отличителна черта на научния подход към реалността се явява описанието на обекта, разговора за него, нещата които са открити около обекта, улавянето на всичко, което привлича нашия интелект, а след това отделянето на приетата информация за обекта от него. Когато се завърши с всички тези процедури идва времето за синтеза на подобни аналитични сформирани абстракции. Крайният резултат от синтеза се приема за самият обект.

И все пак си остава въпроса: “Бил ли е целият обект цялостно уловен в тази връзка?”. “В никакъв случай!”. Защото в нея е общият сбор от абстракции, а не самият обект. За практически – утилитарните цели на всички тези, така наречени, научни формули това е достатъчно. Но обекта там го няма. Ние разбираме, че все пак нещо ни е убягнало.

Има ли и друг път към реалността? Да има и друг път към реалността, който предхожда науката или идва след нея, и той се нарича Дзен.

Подхода Дзен се заключва в това да навлезеш направо в самия обект и да го видиш отвътре. За да опознаеш цветето трябва самия ти да станеш цвете, ти да си то, да цъфтиш, като него, радвайки се на слънчевата светлина и дъжда. Ако това се получи, то, цветето ще говори с теб, а ти ще знаеш всички негови тайни, радости, страдания всеки пулс на живота му. И не само това. Заедно с твоето “познание” за цветето ти разбираш всички тайни на вселената, включително и тайната за твоето собствено “Аз”. А преди това, те биха те отклонявали през цялото време от твоя проследяващ поглед, понеже ти се разделяш на две, на преследвач и плячка, на предмет и сянка. Няма нищо удивително в това, че никога не си улавял своето “Аз”, колкото и уморителна да е била тази игра!

Познавайки цветето, вече знаем самия себе си, своето “Аз”. Загубвайки се в цветето, узнаваме себе си, и цветето. Такъв подход към реалността по пътя на дзен се нарича до научен, мета научен или даже антинаучен.

Този път на познанието или осъзнаването на реалността може също така да бъде наречен волеви или творчески. Ако научният метод убива обекта, а след това, насичайки тялото на части и събирайки го обратно се старае да възпроизведе изначалното му тяло, то пътя на дзен приема живота такъв какъвто е. Той не разкъсва живото на парчета за да може после да ги съедини и да възвърне живота с помощта на интелекта, чрез абстрактно свързване на парчетата. Пътят на дзен пази живота да бъде такъв какъвто е, той да не бъде докоснат от скалпела на хирурга. Поетът дзен възкликва: Той остава в своя природен цвят, кожата му не е докосната дори, костите са на мястото си, няма нужда от грим и пудра, той е себе си нито повече, нито по-малко. Как прекрасно е това!

Науката е водена от абстрактното, в нея няма дейност. Дзен пробужда в нас източника на творчеството и твори този живот, който извира от него. Този Дзен източник е несъзнателното. Цветето само по себе си не знае, че е цвете. Това се усеща от несъзнателното.

Тенисон пропуска това, той откъсва цветето, отделя го от мястото, където то живее. Басе се вдъхновява от цветето, като вижда скромната “овчарска торбичка” в дивата пустош. Не можем да кажем, къде се намира несъзнателното. В нас ли е или в цветето? Може би, когато питаме “къде”, то е никъде. Ако е така, то ние пребиваваме в него мълчейки.

Ученият убива, художника се опитва да пресъздаде. Той знае, че няма да достигне реалността чрез разкъсване на нещо. Затова той използва платно, четка и бои, стремейки се да твори от несъзнателното. Когато това несъзнателно и едновременно истинско пламъче се равнява с Несъзнателното Космическо, тогава творението на художника е истинско. Той наистина е създал нещо, неговото произведение не е копие на нещо и затова то има право на съществуване. Художника рисува цветето, което ако произлиза от несъзнателното, представлява напълно ново цвете, а не подражава на природата.

Сегашният представител на един дзен будистки храм пожелал пода на една от залите (залата се наричала Дхарм) да бъде украсен с изображение на дракон. Помолили един известен художник да изпълни работата. Той приел предложението, но се извинил затова, че никога не е виждал истински дракон, ако въобще и съществува такова същество. Съдържателят на храма му казал: “Нищо, че не си виждал дракон. Стани ти дракон, превърни се в него и рисувай. Не се старай да следваш някакви канони”. Тогава художника попитал: “А как да стана дракон?”, отвърнали му: “Отиди в стаята си и се съсредоточи върху него. Ще дойде време, когато ти самият ще усетиш, че си готов да го нарисуваш. Това ще бъде мига на твоята промяна, от човек в дракон, и ще почувстваш нужда да му предадеш форма, чрез рисунка”.

Художника послушал съвета на съдържателя и след няколко месеца, след множество усилия придобил увереност в себе си, защото в собственото несъзнателно видял дракона в себе си. Резултата е дракон, който може да бъде видян на пода на зала Дхарм в Миошинджи, в Киото.

Във връзка с това трябва да споменем и една друга история за срещата на дракона с един китайски художник.

И така един художник искал да нарисува дракон, но тъй като никога не бил виждал дракон, чакал да получи възможността да го види. И един ден истински дракон погледнал през прозореца на художника и му казал: “Ето ме, рисувай!” Художника бил толкова изненадан и уплашен от този неочакван гост, че не успял да се вгледа внимателно в него. Той така и не създал картина с дракон.

Само да гледаш не е достатъчно. Художника трябва да погледне предмета отвътре, да почувства живота му. Учените подхождат към нея обективно, тоест повърхностно. ”Аз и ти” – изглежда обичайно, нормално, но в действителност ние трябва да кажем, че това “Аз” вече е „Ти”, а „Ти” е “Аз”. Дуализма може да се види само когато е ръководен от нещо, което не е двойствено.

Науката е произлязла от дуализма, затова сциентистите се стремят да сведат всичко до количествените измерения. За тази цел те изобретили всякакъв род механически прибори. Технологията е лайтмотива на съвременната култура. Сциентистите издигат набор от правила и всичко което не е в техните рамки се оставя настрана, и то не подлежи на техните изследвания. Колко са малки дупките на мрежата, но докато има мрежа има и неща, които минават през нея, а това са нещата, които са извън границите на това, което може да бъде изследвано. Числата са безкрайни и не веднъж науката е признавала, че е неспособна на някои неща. Тя отговаря за нещата в своята мрежа. Несъзнателното е над възможностите на науката, то е зад пределите на научните изследвания. Затова учените могат само да твърдят, че то съществува, нищо повече. За науката това е достатъчно.

Несъзнателното е нещо, което може да се почувства, при това не в развитото, а в първично, фундаментално значение на думата. Когато казваме “Аз чувствам, че камъка е твърд” или “Усещам хлад”, подобни чувства се отнасят към усещането за разлика от другите, това което чуваме и виждаме. Когато казваме “Чувствам се самотен”, то тогава става дума за по-общи, цялостни, вътрешни чувства, но всички те все още принадлежат на релативното съзнание. Несъзнателното чувство се явява понякога по-фундаментално и първично, олицетворяващо “невинните” епохи и векове, когато още не е дошло пробуждането на съзнанието от хаотичната или предполагаемата Природа. В действителност природата не е хаотична, защото нищо хаотично не може само по себе си да съществува.

Това е просто името на великото царство, което отрича измерването с обичайни рационализирани средства. Възникващото от хаоса съзнание е повърхностно, то докосва само единия край на реалността. Нашето съзнание е само мъничък остров, плаващ в океана. Но само чрез тази малка частица пръст под нозете ни ние сме способни да хвърлим поглед на необятното несъзнателно. Ние можем само да го почувстваме, но и това не е малко, чрез него ние узнаваме, че нашето фрагментарно съществуване обладава голяма значимост, а оттук се убеждаваме, че не живеем напразно. Науката на теория не ни дава чувството за пълна безопасност, за безстрашие, което възниква в нас благодарение на несъзнателното. Не всички можем да станем учени и никой не го изисква от нас, но всички ние по природа можем да станем художници, разбира се не специализирани живописци, скулптори, музиканти, поети и т.н., а художници на живота. Тази професия “художник на живота” може да изглежда странна, но всъщност ние се раждаме творци.

На много от нас не им се отдава да станат творци на живота и в крайна сметка ние обръщаме живота с краката нагоре, а после питаме “Какъв е смисъла на живота?”, ”Защо живея?”, ”Съществувайки вече 75 или даже 90 години на този свят, накъде вървя и къде отивам? Знае ли някой това?” и т.н. Чували сме, че от това болшинство мъже и жени стават невротици и психопати. Човекът дзен може да им припомни, че те са родени художници, творци на живота. Струва си да осъзнаят този факт и ако го постигнат ще се излекуват от неврозите и другите техни затруднения, каквито и да са те.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар