// Вие четете...

Нестандартни размишления

Пътя на просветлението.

„Само при умерен начин на живот може да се доживее старост, при излишества е близка смъртта.“

Кои сме ние, къде сме, откъде идваме и накъде вървим? “Каруна” е дума, произлизаща от санскрит, използва се също и в индуизма, и в будизма. В превод, означава всяко действие, което се предприема с цел да облекчи страданието на другите. Каруна е път на осъзнаването – осъзнаване кои сме ние, къде сме, откъде идваме и накъде вървим; осъзнаване на кармата, освобождаване от негативната карма и трансформирането й в свободни избори, които правят живота ни по-осъзнат и ни помагат сами да пишем съдбата си. Въоръжен с потенциала на светлата карма, човек може да поправи грешките от миналото и да бъде свободен при формирането на бъдещето.

Каруна е път на божествената лечебна енергия. Когато човек върви по пътя на просветлението, той разбира, че всичко живо е едно цяло. Поради това е съвсем естествено да насочи силата на състраданието, на вътрешната си светлина или Каруна към страдащия, тъй като ние всички сме едно. Така, както бихме искали да излекуваме собствените си рани, така би трябвало да желаем лечението и на другите.

Няма граници – всичко е едно. Любовта към нас самите е любов към всичко, към Вселената. Състраданието към другия е състраданието към Вселената. Светлината, която излъчваме към другия е светлината, която излъчваме към всичко, тя е светлината на сътворението. Намерението ни да помогна на другия е намерението на Вселената да му помогне. Когато всички сме едно, тогава няма граници, цялата светлина на всички вселени е едно цяло. И когато ние сме едно с това цяло, тогава това е и нашата светлина.

Каруна е духовен път и лечебно изкуство, целящо да събуди вътрешната светлина в човек. Каруна лекува чрез тази вътрешна светлина, която е светлината на Бог, светлината на самото сътворение. Това е пътя на изцелението на сърцето и душата.

Каруна ни учи:

– “Готовността за саможертва, способността да надмогнеш инстинкта за самосъхранение в името на кауза – това е първият принцип на съзнателния живот.”

– “Не можеш да избягаш от тъмнината в сърцето, където и да идеш. Потърси светлината в теб, за да разбереш и победиш.”

– “Обяви победа в сърцето си и Вселената ще те последва.”

Учението Каруна има три направления: лечение – (Каруна Шай Маян), медитация – (Каруна Ки До), молитва – (Каруна Алит Маян).

При лечението, ние насочваме божествената лечебна светлина към сърцето и душата на страдащия с намерението неговата вътрешна светлина да го води по пътя на изцелението. Това е лечение, което започва отвътре. Такова лечение е лечение на осъзнаването. Всяко друго лечение, което не произтича от душата, от вътрешната светлина, не е истинско лечение.

Изцеление може да се получи и при лечение отвън, но ако липсва осъзнаване, болестта (проблема) рано или късно ще се повтори. Ето защо Каруна Шай Маян винаги успява – защото лечението извършва самата душа, а тя и нейната вътрешна светлина са част от Бога.

При медитацията, ние се отправяме в търсене на вътрешната светлина, навлизаме все повече в нея, извървяваме пътя. Чрез медитацията ние се сливаме със светлината. Светлината не дава отговори, но пътят към светлината говори.

При молитвата, чрез силата на словото и свещените мантри ние се отправяме в търсене на вътрешния звук, към мелодията на сътворението. С молитва ние общуваме с Бога – Богът, който сме всички ние заедно. С молитвата Бог общува с нас. В молитва намираме себе си. Всеки може да изучава лечебното изкуство Каруна. Достатъчно е само да желае да вземе живота си в ръце, да иска да помогне на себе си и на хората.

В относителен, ограничен, краен план волята се вижда и открива частично, казано с други думи, ние сме склонни да я приемаме, като нещо отделно от дейността на нашия ум. Но трябва само да се яви в огледалото отражение и това е “Бог какъвто е”. В него праджнята е неотделима от каруна. След едната неизбежно следва другата.

Между личностното отношение понякога се разглежда във връзка с коана, наставника задава въпрос, а ученика беседва с него. Когато наставника твърдо и безвъзвратно се противи срещу интелектуалния метод на ученика, последният не знае, какво да прави в такава ситуация. Той се чувства напълно зависим от помагащата и наставляваща ръка. Но в дзен подобно отношение между ученика и наставника се отхвърля, защото то не води ученика до опита на просветлението. В коан “Му” символизира последната реалност, а не наставника в несъзнателното у ученика. “Аз” още не съм на тази ограничена и крайна фаза на среща, напомняща среща между борци, когато учителя поваля ученика.

Наставника и негов ученик стигнали до брега на една река. Наставника попитал:

– Какво виждаш?

– Вода – отвърнал ученикът.

– Само това ли?

– Виждам и отражението си върху водната повърхност.

– А защо се намръщи, когато ти зададох този въпрос?

– Защото искам да виждам само водата, а не и отражението си – обяснил ученикът.

Наставника се зарадвал и рекъл:

– Чудесен отговор. Правилно си разбрал Пътя, водещ към просветлението. Само че как може човек да постигне това в действителност?

– Нямам представа – признал си ученикът.

– Сигурен ли си? – засмял се наставника и бутнал ученика във водата.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар