// Вие четете...

Календарът на българите

Първо български двоен зодиак.

„Лошото поколение предците хвали.“

Първо български двоен зодиак.

Слънчевия зодиак на първите българи извличаме от Именника, Чаталарския надпис и Приписката към словата на Атанаси Александрийски. Затова от първобългарските двойни имена на години, като Дилом Твирем, Докс Твирем, Шегор Вечем и т.н., отделяме само първите имена с което и списъкът на зодиакалните съзвездия се очертава:
1) Сомор (Мишка); 2) Шегор (Вол); 3) ……… (Тигър);
4) Дванш (Заек); 5) ……… (Дракон); 6) Дилом (Змия);
7) ……….. (Кон); 8) ……… (Овен); 9) ……… (Маймуна);
10) Тох Кокошка); 11)Етх (Куче); 12) Докс (Свиня).
Заслугата за установяването на този списък принадлежи на финландския учен Й.И. Миккола. По-късно той въвежда две изменения. Най-напред заменя Тигър с Вера последното име превежда като Вълк. После заменя Вер с Suver, респективно със Sever, и тези две имена превежда като Мишка с която е означена и първата циклова година на първобългарското летоброене.
Трябва да се отбележи, че Suver и Sever се приближава звуково до персийското зодиакално име Ser (Лъв), което съобразно с персийския слънчев зодиак съответства на китайското зодиакално съзвездие Кон.
Подобни колебания съществуват и в изследванията на българския учен В. Н. Златарски. И двамата изследователи на първобългарското летоброене – финландският и българският, изменят и коригират Именника, мотивирайки се с „хронологични съображения” и се оправдават с „грешки на преписвачите”. Най-характерното хронологично противоречие, което не можаха да преодолеят тези учени, се отнася до следната извадка от текста на Именника.
„Кормисош (управлява) 17 години. Родът му (беше) Вокил, а неговата година на (заемане властта) Шегор Твирим. Този княз измени рода Дулов, сиреч Вихтун. Винех (управлява) седем години, а родът му беше Оукил, а неговата година (на заемане на властта) Шегор Алем …”.
От приведеното очевидно следва, че 17 първобългарски години тук водят от първобългарската година Шегор (Вол) и същото това число седемнадесет определя един календарен първобългарски период. Подобно възвръщане към едноименни години (по втори и по първи китайски имена) е възможно за китайския календар за периода от 12 китайски години най-малко. Разликата от 5 години между календарните числа 17 и 12 в случая показва, че първобългарското летоброене не е китайско. То не е и старо тюркско, защото тюркското е само успоредица на китайското.
Обратното е възможно. Първобългарското летоброене предхожда всички досега известни летоброения от древността. Отхвърлянето на едно от тези две предложения води до несъвместими поправки и прекрояване на Именника, към каквито мнозина учени прибягнаха. Като са взети пред вид хронологичната последователност на първобългарските години от Именника, приведения вече списък и китайския зодиак, съставен е списъкът на съзвездията в първобългарския слънчев зодиак:
1) Текуч (Овен), 2) …. (Маймуна), 3) Тох (Кокошка), 4) Етх (Куче), 5) Докс (Свиня), 6) Сомор (Мишка), 7) Шегор (Вол), 8) …… (Тигър), 9) Дванш (Заек ), 10) ….. (Дракон), 11) Дилом (Змия), 12) Вер (Кон).
Подобно на китайския и първобългарския зодиак е ретрограден. Финландския учен Миккола приема, че второто име на всяка първобългарска година означава поредния номер на месеца, през който е станало съответното по Именника историческо събитие. Той установява числените редни имена:
1) Алем, 2) …., 3) Вечем, 4) Тутом, 5) Бехти, 6) Алтом ( Алтем), 7) …., 8) Ехтем, 9) Твирем (Твирим), 10) ……., 11) Ени Алем, 12) …..
Броят на известните числителни редни имена е само осем. Вероятността да бъдат всичко 12 или всичко 10 е еднаква. Във втория случай числото 10 се изравнява с броя на китайските стихии, които са загубили своя астрономичен смисъл.
Правилно би било под лунен зодиак на първите българи да схващаме една аналогия на китайския лунен зодиак едновременно с делението му на 28 части. Тогава поделянето на същия първобългарски лунен зодиак или по-общо на първобългарския зодиак на 10 части, които по-късно ще стане ясно, води до разкриване на астрономичния произход на китайските стихии.
Приемайки това, числителните покриват значителна част от имената на десетте първобългарски зодиакални деления. Десеторно деление на първобългарски лунен зодиак е: 1) Алем, 2) ….., 3) Вечем, 4) Тухом, 5) Бехти, 6) Алтом, 7) ….., 8) Ехтем, 9) Твирем, 10) …..
Делението на лунния зодиак на 10 части заедно със слънчевия на 12 части придава определен астрономичен смисъл на първобългарското летоброене – на двойка светила (Слънце и Луна) съответстват двойка зодиаци (слънчев и лунен), а на тях – двойка имена (слънчево и лунно), съответно на всяка отделна първобългарска година.
Така първобългарската година Дилом Твирем с първото (слънчевото) име означава, че в началото й Слънцето се е намирало в зодиакалното съзвездие Дилом (Virgo), а с второто (лунното) име, че Луната е заемала лунното зодиакално деление Твирем (девето).
В подкрепа на това е едно японско и едно египетско изображение на зодиака. Същото японско изображение е фотографирано от Мюнхенския етнографски музей.

То изобразява зодиака в четири правилни концентрични дванадесет ъгълника, които определят три пръстена: два външни, разделени на дванадесет части, съответни на дванадесетте слънчеви зодиакални деления, и един най-вътрешен пръстен, поделен на десет части (осем еднакви и два различни на първите и помежду си). Този последен пръстен и неговите деления определят десеторното деление на лунния зодиак.
В посоченото по-горе деление се отчитат две петорки от същите деления. Това са 1, 2, 3, 4, 5 и 6, 7, 8, 9, 10, които започват с Алем и Алтем. Тези две числителни редни от първобългарския език притежават една и съща представка „Ал”, която в арабския, финикийския, гръцкия и еврейския език означава начало. Очевидно е, че и астрономичното й значение остава същото за езика на първобългарите.
Ползвайки тези сравнения, първобългарския двоен зодиак (слънчев и лунен) може да се схематизира, както е показано на фигурата по-долу.

Тук единствено границите между деленията 1 и 2, 6 и 7 съответно съвпадат с границите между слънчевите зодиакални деления Текуч и Маймуна, Шегор и Тигър.
Като втора подкрепа в полза на десеторното деление на зодиака може да се приведе още и зодиакалното изображение, открито близо до с. Дендера, Горен Египет. То съдържа в своя център образите на Слънцето и Луната. В един вътрешен пръстен е поставен кръг, поделен на 12 части – часове: Котка, Куче, Змия, Бръмбар, Магаре, Лъв, Коза, Бик, Ястреб, Маймуна, Ибис (птица), Крокодил. Един вътрешен пръстен съдържа близкоизточния зодиак. Върху това изображение на зодиака могат да бъдат отчетени 10 зодиакални деления – 8 единични (Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Риби, Овен, Телец, Близнаци) и 2 двойни (Рак – Лъв и Козирог – Водолей).
Означаваме с c дължината на окръжност (произволна единица), която да съвпада (изобразява) със зодиака и по-точно с еклиптиката.

Да означим с α точната дължина на едно от осемте еднакви лунни зодиакални деления, с β – точната дължина на най-малкото (най-късото) и с γ – точната дължина на най-голямото (дългото) деление от окръжността. Тези деления – дъги са определени с α= c/10, β= c/12, γ=2α-β, 8α + β + γ=10α=12β=1c.
Дъгите α, β и γ фигурират в много зависимости, които определят положението на Слънцето, Луната и планетите. Изведените резултати са важни, в тях участват календарните числа (календарните множители) 19 и 17, първото от които бе посочено с приведения тук юпитеров календар, а второто – във връзка с текста Кормисош-Винех.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар