// Вие четете...

Календарът на българите

Първо български години.

„Усърдният стремеж да изглеждаш умен, пречи да бъдеш умен.“

Първо български години.

Именникът хроникира управлението на първобългарската държава от 13 князе, от Авитохол до Умор включително, с 13 почти еднакви изразни форми. Първите две от тях са „Авихотел живя 300 години. Родът му (беше) Дуло, годината му (на заемане на властта) Дилом Твирим. Ирних живя 150 години. Родът му (беше) Дуло, а годината му (на заемане на властта) Дилом Твирем …”
Ако се разгледат поотделно първобългарските години за всяка от тези форми (в случая Дилом Твиром), могат да бъдат отчетени 13 календарно – астрономически събития (небесни явления) съответно за началата на същите първобългарски години и толкова исторически събития, станали в течението на същите първобългарски години. Очевидно е, че разликата във времето между историческото и кореспондентното му астрономично събитие е най-много една първобългарски години.
По-нататъшните изследвания се отнасят до календарно – астрономическите събития. Означаваме ги с името на съответния княз К, придружени с двойното име на съответната първобългарска година. Като се прибавят към тях продължителността τ на живот или управление на държавата, изразена в първобългарски години, събитията се групират, както е посочено в следната таблица.

Таблицата съдържа три колони – имена на първобългарските князе К и един надпис на княз Омуртаг, двойните имена на първобългарските години J и продължителността на князуване τ.
От израза „Текучитем Твирем”, даден по Именника за първобългарските години на княз Тервел, тук отделяме необходимите две имена Текуч и Туктем. Откъслечното име Твирем може да се предостави на Неизвестния княз, както това предлага и съветският акад. М. Н. Тихомиров.
В Чаталарския надпис четем: „Времето пък, когато се съгради, беше по български Сигор Елем, по гръцки индиктион петнадесети…”
Тук първобългарската година Сигор Елем (Шегор Алем) се приравнява с гръцкия индиктион петнадесети, който както знаем, като период от време съдържа цели юлиански календарни години. Последната година от този период е започнала от 821 септември 1. Тя е завършила на 822 август 31. Затова в края на таблицата е прибавено името на първобългарската година Шегор Алтем (Сигор Елем), в течението на която е станало събитието, хроникирано от същия надпис.
Данните на така попълнената таблица налагат 14 календарно – астрономични, респективно „календарни – астрологични” връзки (условия), с които всеки опит за възстановяване на първобългарското летоброене следва да бъде съобразен.
Като сравним броя на протеклите от промеждутъка Безмер – Неизвестния княз, първобългарски години с броя на съответните им протекли юлиански години, заключаваме, че първобългарската година по съдържание на средни денонощия е по-малка от юлианската. Действително за същия промеждутък по таблицата отчитаме 85 първобългарски години. Някои историци считат, че смъртта на Курт е настъпила след 641 г. (В.Н.Златарски), а на Тервел – около 718 г. (П. Мутафчиев). Тези две приблизителни дати определят 77 юлиански години за същия промеждутък, от където и сравнението идва да потвърди предложението.
Първобългарски години/Юлиански години≈77/85<1
Най-продължителният от всички промеждутъци от време, дадени по Именника, се отнася до князете Авихотел и Исперих. За него имаме следния текст: „Тези 5 князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде отсам Дунава Исперих княз също и досега…”.
Трябва да се отбележи, че броят на князете (канове – планети) е 5, половината от броя на лунните зодиакалните деления и общия брой на техните първобългарски години 515 е кратен на същото число 5.
От зодиакалния списък на съзвездията в първобългарския слънчев зодиак се вижда, че зодиакалното съзвездие Вер (Кон) предхожда в директна посока непосредствено зодиакалното съзвездие Дилом (Змия). С едно приближение от една първобългарска година това прави възможно в промеждутъка от посочените 515 първобългарски години да потърсим цял брой лунни цикли.
С различни изчисления получаваме период, който съдържа цяло число луни цикли и следователно възвръща Слънцето и Луната към едни и същи звезди от зодиака, при една и съща фаза на Луната, както в началото на този период.
За възстановяване на първобългарското летоброене, без да прибягваме до „корекции” (поправки) на Именника се налага промеждутъка Авихотел – Ирник, започващ и завършващ на едноименни първобългарски години Дилом Твирем с еднакви първи (слънчеви) и втори (лунни) имена, са отделени не 301, а само 300 първобългарски години.
За удовлетворяване на това календарно условие се въвежда втора средна първобългарска година. Получава се втори период, който е по-малък от първия, което прави възможно възвръщането на Слънцето и Луната към едни и същи звезди при една и съща фаза на Луната, както в началото на периода, при едно приближение от 11d, равно почти на разликата между годината Ao и лунната година (12 синодични месеца).
С известни закръгления получаваме приблизителната средна първобългарска година a=323d=17.19d=19.17d. Подобно на юпитеровите периоди тя съдържа общия елементарен период Jo=19, който позволява да се установят не само приблизителните връзки, като 17C4=228a=12.19a, 17S4=21a=3.7a, 17Jo=a, 7C4=76S4=4.19S4, но и точни връзки между юпитеровия и първобългарския календар. Като календарни множители тук участват числата 17 и 19, по които могат да бъдат образувани периоди от денонощия, сидерични и синодични месеци и от първобългарски и юлиански години.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар