// Вие четете...

Календарът на българите

Първобългарско летоброене по първи имена.

„Реката изхвърля на брега кривите дървета, а правите отнася.“

Първобългарско летоброене по първи имена.

Да преминем към възстановяване на последователността на първобългарските години в един период (цикъл – кръг) от 60 първобългарски години. В 453 септември 18, 19ч,9 световно време е имало новолуние при Lл = 177º,35; л = 152º,2; Гл = 163º,7; L* = 181º,92,
където Lл – средна дължина на годината, л – средна дължина на лунния възходящ възел, Гл – средна дължина на лунния перигей, L* – дължина α Virginis (Spica).
Ретроградната дължина на същата звезда относно първобългарския зодиак е – 0с,88.
Годината на новолунието е и година на смъртта на Атила, отъждествяван от историци с Авитохол и същевременно с годината на приемането на властта от любимия на Атила син Ирнах, отъждествяван с Ирник. По тази причина, макар и временно, приемаме като начало на първобългарското летоброене епохата 453 септември 18 9ч, ≡ Дилом Твирем, за която Слънцето се е намирало в съзвездия Дилом (Virgo) и Луната в делението (лунно зодиакално съзвездие или звезда) Твирем . Същите две светила са били близки до α Virginis (Spica).
В следващата таблица се изразяват астрономическите връзки между сантеземалната (основа 100) и сегземалната (основа 60) номерична система. На нея се отчитат шест пълни колони: Текуч, Тох, Докс, Шегор, Двамш, Дилом и шест непълни колони: Вер, Маймуна, Етх, Сомор, Тигър, Дракон.

Всяка от пълните колони включва 7, а всяка от непълните – 3 първобългарски години. Удивителното тук е, сумата на същите години (7+3) е 10. Десет първобългарски години (считани хоризонтално) се разпространяват на 14 (7+7) зодиакални съзвездия.
Тук могат да бъдат отбелязани периоди от 8, 9, 17, 26, 34, 60, 120 първобългарски години, които връщат на еднакви първи (слънчеви) имена (Дилон в Дилом, Вер във Вер, Шегор в Шегор и т.н.). Тук може да се провери, че и 17 първобългарски години водят действително от Шегор в Шегор, както ни налага историческия текст на Кормисош – Винех от Именника.
Номерата на първобългарските години, които завършват на 0, 2, 3, 4, 6, 7, 9 – на брой 7, принадлежат на пълните и само на пълните колони, а номерата на годините, които завършват на 1, 5, 8 – на брой 3, принадлежат на непълните и само на непълните колони. Първобългарските години на които номерата завършват на 1, 5, 8, се явяват свързващи винаги една първобългарска година от предходната й и от последващата я пълна колона. На всяка свързваща първобългарска година съответства една подгрупа от три първобългарски години. Във всяка група от 10 последователни години е образувана от 3 подгрупи и една отделна изолирана първобългарска година. Една такава група циклично може да се представи с 456 – 789 – 012 – 3 -,
Където тиретата (чертичките) означават слънчеви зодиакални съзвездия, които не участват в групата. Общия брой на участващите и не участващите е 14. По заден номер на една първобългарска година може да бъде определено мястото й, което тя заема в един цикъл (период) от 60 първобългарски години. По юлианската дата на началото на една първобългарска година може да бъде определен нейният пореден номер в същия първобългарски цикъл.
Така за покръстването на българите използваме текста: „Този Борис покръсти българите в годината Етх Бехти …” при приблизителна юлианска дата 865 г. за първобългарската година Етх може да се определи τ = 458 = 7.60 + 38.
За първобългарската година Дилом на Авитохол по промеждутъка Авихотел Авихотел – Ирник намираме за τ = – 300.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар