// Вие четете...

Календарът на българите

Първобългарски исторически години.

„Добрата слава пълзи като костенурка, а лошата като вятър лети.“

Първобългарски исторически години.

За целта се налага да се определят юлианските дати на всички исторически първобългарски години. Затова към τ’ обикновените първобългарски години, изразени в сидерични месеци се сумират всички необходими интеркалации и получаваме по този начин промеждутъка от календарни първобългарски години изразени също така в сидерични месеци m. Използваме определението за m и превеждаме календарните първобългарски години от сидерични месеци в средни денонощия. Сумирайки същите към юлианските дни JD на началото (A) – Начало Авитохол в резултат на което намираме юлианските дни (денонощия) на началото на съответната историческа първобългарска година. По същите денонощия определяме юлианската дата на началото на тази първобългарска година.
Така при τ’ = 515 за началото на историческата първобългарска година Вер Ени Алем на Испериха последователно можем да изчислим:

515 α                                                  о, 6077,0 m,
51 i1,                                                  5,1 m.
∑ i2,                                                 – 0,1 m
→                                                 6082,0 m
→                                         166 170d,34
(A) JD                              1789 976,69
Исперих JD                   1956 147,03
→                             643 август 22,03.

Тук с ∑ i2 е означена сумата на всички необходими интеркалации i2 като трябва да се има в предвид и равенството 6082,0 m = 166 170d,34.

Юлианските дати на началата на историческите първобългарски години са посочени в следващата таблица.

 * – в Чаталарския надпис със Ситор Елем

Различаваме малки и големи календарни първобългарски години, като една малка година е равна на α = 10M + m, а една голяма b = 10M + m + (M – m) = 11M.
Тези години се разпределят в 8 периода по 309 = 3.103 първобългарски календарни години и в 6 периода от по 310 първобългарски календарни. Периодите от първия вид съдържат по 308 α – малки календарни първобългарски години и една b – голяма календарна първобългарска година, а периодите от втория вид са образувани от по 309 α – малки календарни първобългарски години и една голяма календарна първобългарска година b.
Както вече беше посочено и тук числото 103 е общ множител на 515 и 309. Установено е, че за периоди, кратни на 103 и 515, сидеричната дължина на Луната нараства почти на 1000β и 5000β съответно. Към тази особеност тук може да се прибави още една. В един период от 515 първобългарски години се включва най-малко една и най-много две календарни първобългарски години с продължителност 11 синодични месеца. Тогава едно новолуние в края на 514-а, респективно в началото 515-а първобългарска година на Исперих от промеждутъка Авитохол – Исперих позволява да приемем първобългарското име Ени Алем на второто име на Испериховата първобългарска година като „ново начало” (Нов алем), придрожено от упоменатото новолуние при Слънце и Луна в съседство на звездата α Virginis (Spica).
От посочените в таблицата по-горе първи (слънчеви) и втори (лунни) имена и от тяхната астрономична дефиниция следва, че началата на първобългарските години Авитохол, Ирник, Исперих, Неизвестния и Телец са близки или съвпадат по време с новолуние.

Аналогично началата на първобългарските години на Гостун, Винех, Умор и Чаталарския надпис са близки или съвпадат по време с пълнолуния.

Последното новолуние се отнася до Телец и същото е слънчево затъмнение, а новото начало на Исперих се различава само с едно денонощие от съответното му новолуние. Тези новолуния и пълнолуния са посочени в по-горната таблица.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар