// Вие четете...

Календарът на българите

Първи сведения за 12-тичен годишен цикъл.

„Който не прави нищо, обича да поучава другите.“

Първи сведения за 12-тичен годишен цикъл.

За първи път годишно название от 12-тичния животински цикъл при ранните тюрки се среща в т.н. Бугутски надпис, където се споменава годината на заека – 571 г.
В късните (VI-ти век) тохарски текстове се споменават названия на животни от същия 12-тичен годишен цикъл, но те са изцяло тохарски и са различни от прабългарските. Възможно е да са по-късно китайско или тюркско влияние. В откритите в края на 30-те години на ХХ век документи в планината Муг (Таджикистан – VIII – IХ в.) се съобщават календарни термини, подобни на тези в прабългарския календар, например: ”в годината на тигъра, шести месец, петнадесети ден”. Омелян Прицак [Българският именник и езикът на протобългарите. Висбаден, 1955] цитира китайска география от Х в., която препредава сведения от изчезнал труд от VII в., че китайски пътешественици били удивени от факта, че 12 годишния животински цикъл е използван (най-вероятно заимстван) за календарни цели от жителите на областта между Самарканд и Бухара.
Изказваните твърдения, че през II-ри век пр. н.е. китайците възприемат 12-годишния животинския цикъл от народите на Централна Азия очевидно не отговарят на истината. Също невярна е и хипотезата на Ирина Захорова, че този цикъл е създаден от саките и отразява техния зверинен художествен стил.
Също така, предположението на някои западни автори (Питър Буудберг, А. Габен), че 12-годишният животински цикъл календарът е бил първоначално хунски, в последствие зает от китайците (Империята Хан), също не може да намери потвърждение.
Ясно е, че тази свръх сложна и твърде добре усъвършенствана система за номерация на дни и години в групи от по 60, практикувана още преди 4000 години, е чисто китайско изобретение. В своите многобройни календарни системи индоариите от Северна Индия възприемат само 60-тичния цикъл за групиране и номериране на годините. Те обаче изоставят тристепенното вътре групово индексиране и започват да номерират (назовават) всяка година от цикъла с отделно име, извеждано от тяхната религиозна практика.
Други народи възприемат само вътрешната 12-степенна система за индексация, съответстваща на третия показалец – земните клонове или животни. Това са някои алтайски народи (тюрки, уйгури, хакаси, манчжури), тибетци, хорезмийци, согдийци, алани, прабългари и някои угро-фински народи от Западен Сибир. Интересно е, че при теленгитите, тюркски народ, обитаващ Алтай, както и при ранните монголци, 12-годишния животински цикъл е непознат до средновековието. Тези данни показват, че съседните на китайците народи са заимствали китайската система за номерация на годините в различна степен, независимо едни от други и по различно време.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар