// Вие четете...

Черно море

Първи изследвания на Черно море.

K69„Морето е завладяло всички реки, защото е по-ниско от тях.“

Първи изследвания на Черно море.

В края на средновековието интересът към географията се пробужда отново. Започва издаването на карти на основата на описанията на Птолемей. Това се съчетава с изучаването на съчиненията на античните автори – историци, географи и философи. Върху техните произведения гради съдържанието си новият картен материал. Най-известните майстори на мореплавателни карти са Пиетро Висконте от Генуа, Гилелмо Солери от Майорка, Грациозо Бенинказа от Анкона, фамилията Олива от Майорка и Месина и др. Традицията на портоланите и картите към тях, както и външният им вид в голяма степен се запазват при правенето на морски карти и през по-късните векове (ХVІІ и ХVІІІ) от холандски, английски, френски и други автори.
Голямо количество карти излизат от печатарските преси, като втората половина на ХVІІ век е връх на този процес. Най-изтъкнатите представители на този разцвет в теорията и практиката на картографията са фламандските майстори Абрахам Ортелиус и Герард Меркатор. През XVIII в. са съставени карти на Балканския полуостров от Матю Сойтер, Харенберг (фиг. 1) и др.

Lin44Първите изследвания на Черно море, от които са останали точни и сравнително пълни научни данни, датират от края на ХVІІ в., когато русите достигат до Азовско, а впоследствие и до северните брегове на Черно море. През 1696 г. по нареждане на Петър Велики хидрографът Крюйс прави карта на долното течение на р. Дон и част от Азовско море с означени дълбочини. През същата година от Керч в Цариград е изпратен руският кораб “Крепост”, командирът на който използвал пътуването, за да измери дълбочините и да направи описание на черноморските брегове. На основата на наблюденията, извършени от “Крепост”, както и на по-раншната експедиция на Крюйс, през 1703 г. е бил издаден атлас на Черно и Азовско морета с означен навигационен път от Керч до началото на Босфорския проток.

Фиг. 1. Карта на Балканския полуостров от Харенберг, 1741 г.

Първите изследвания на фауната на Черно море са извършени в периода 1768–73 г. от П. С. Палас.
През 1801 г. русите правят подробна снимка на черноморските брегове от Одеса до Цариград и оттам по Анадолския бряг до Самсун и в резултат на това била съставена първата подробна карта на Западния черноморски бряг. По-късно, през 1817 г., тези данни служат за издаването на първата генерална карта на Черно море, която включва и Азовско море. Скоро се оказва, че картата от 1817 г. все още не е достатъчно пълна и през 1824–36 г. се предприема нова добре организирана експедиция под ръководството на капитан Е. П. Манганари. Картите изготвени от него в “Атлас на Черно море” (1844 г.) са били толкова добри, че с някои поправки са били използвани в продължение на почти сто години.
През 1842 г. руският химик И. Гебел за първи път установил, че солеността на Черно море е значително по-малка от океанската. През 1871–76 г. Ф. Врангел и Ф. Мандел за първи път определят температурата и плътността на повърхностния воден слой в северозападната част на Черно море, а също и край бреговете на Крим и Кавказ. Тези изследвания показали, че плътността на черноморските води е по-малка от тази на океанските. По такъв начин се потвърдили предположенията на някои антични автори (Ератостен), че водите на Черно море са по-пресноводни в сравнение с водите на Средиземно море.
През 1860–61 г. е проведена магнитометрична снимка и е съставена първата магнитна карта на Черно море от И. М. Диков. Снимката е повторена през 1871–75 г.
Особено значение за изясняване на хидрологичния режим на Черно море има проведената през 1881–82 г. експедиция в Босфора под ръководството на адмирал С. О. Макаров. Тя потвърждава наблюденията на Марсили, че освен повърхностното течение от Черно море през Босфора, съществува и придънно течение в обратна посока – от Босфора към Черно море.
При всички тези изследвания, знанията за подводния релеф на централната част на морето, за разлика от дълбочините на крайбрежните части, оставали крайно недостатъчни. Предположението за съществуването между Крим и турския бряг на подводно възвишение, разделящо черноморския басейн на западна и източна половина, дало основание на руския геолог Н. И. Андрусов да организира подробно изучаване на релефа на черноморското дъно. По време на дълбоководната експедиция през 1890 г. са били получени първите сведения за морфологията, циркулацията на водните маси, хидрохимичния режим, строежа на седиментната покривка и произхода на черноморската падина. За първи път Андрусов през 1892 г. съобщава за наличието на сероводородна зона в Черно море.
Систематично и цялостно Черно море е било изследвано във физично отношение през 1890 и 1891 г., когато са били предприети две руски дълбоководни експедиции под ръководството на И. Б. Шпиндлер с корабите “Донец” и “Запорожие”, по време на които е било установено, че във всички части на морето на дълбочина под 200 м се съдържа сероводород. Друг важен резултат е измерването на най-голямата дълбочина на Черно море от 2245 м, установена в точка с координати 42°55′N; 33°20´E.
Данните от руските дълбоководни експедиции през втората половина на ХІХ в. имат огромно научно значение и поставят началото на нов етап в изучаването на Черно море, като дават представа за релефа на дъното; разпределението на температурата по повърхността на Черно море и в дълбочина; солеността на черноморските води; количеството и качеството на съдържащите се във водите газове на различна дълбочина; системата на повърхностните течения и някои предположения за подводните течения; живота в открито море от повърхността до 200 метра дълбочина и пълното отсъствие на живот под тази дълбочина.
От 1897 г. датират изследванията с английския хидрографски кораб “Кокетрайс” главно върху релефа и хидробиологията на крайбрежната част на морето за целите на навигацията. С този кораб е открита и едноименната пясъчна банка в Несебърския залив.
Задълбочени комплексни изследвания по изучаването на биологията, хидрологията, хидрохимията и геологията на Черно море са били извършени от специалната Азовско–Черноморска експедиция през 1927–30 г. под ръководството на Книпович.Lin43
Началото на геоложките изследвания на дънните утайки на Черно море е поставено от руските учени А. Д. Архангелски и Н. М. Страхов, които провеждат експедиция с кораба “Първи май” през 1927 г. Те изследват разпределението на органично вещество, фосфор и ванадий в утайките и през 1938 г. публикуват монографията “Геоложки строеж и история на развитието на Черно море”, която съдържа обобщени сведения за геологията и геоморфологията на Черноморската котловина, данни за дънните отлагания, както и карта на тяхното разпространение.
Българските изследвания върху природата на Черно море датират от края на 20-те години на ХХ в. Първите публикации имат преди всичко описателен характер и засягат географията, хидрографията, биологията, хидрологията и хидрохимията на морската вода (фиг. 2).

Фиг. 2. Карта на Варненски залив от лейт. Неделчо Недев, 1908 г.

Първите систематични геофизични изследвания в Черно море, засягащи в частност и неговата западна част, с цел изучаване на строежа на седиментния комплекс и консолидираната земна кора започват през втората половина на 50-те години на XX в.
През следващите години продължават изследването на релефа на Черноморското дъно и покриващите го отложения с помощта на усъвършенствани методи. Много нови и интересни данни дава анализът на проби взети с помощта на грундови тръби.
През април и май 1969 г. американски океанолози провеждат комплексни изследвания на Черноморската котловина от борда на ник “Атлантис ІІ” (Ross, Degens, 1972). Те определят възраст на трите главни седиментационни слоя –съответно на 3000, 7000 и 25000 години. Било установено, че на дъното на Черноморската котловина съвременните седиментационни процеси са десет пъти по- интензивни, отколкото на дъното на Атлантическия океан. Оказало се също така, че солеността на поровите води в дънните утайки в дълбочина до 2 м е твърде ниска и може да се направи изводът, че тези наслагвания са се образували при почти пресноводни (езерни) условия.
През лятото на 1975 г. специализираният американски кораб “Гломар Челинджър” прокарва три дълбоководни сондажа в Черно море. Един, в най-дълбоката част на Черноморската котловина, втори, на 50 км североизточно от Босфора, трети, на 135 км източно от гр. Ахтопол. Най-интересни се оказват данните от последния сондаж – плиоценски отложения са намерени на дълбочина 3185 м, а дебелината на кватернерните наслаги е 1075 м.
През 1975–90 г. били извършени много съвместни българско – руски и българско – украински експедиции по проекта “Световен океан” за изучаване на физиката, химията и геологията на Черно море.
От 1960 г. до 1984 г. в акваторията на българския черноморски шелф били извършени сеизмични проучвания по контракт с руски организации с цел търсене на нефт и газ. Геолого – геофизичните изследвания са проведени с корабите “Юрий Годин” (1968–77), “Академик Орбели” (1974–76), “Хоризонт” (1979–81), Професор Щокман” (1980–81), “Геохимик” (1976–81), “Евпатория” (1981–82). През 1984–86 г. на набелязаните като перспективни структури беше проведено дълбоко търсещо сондиране с руската платформа “Сиваш” и бяха прокарани четири сондажа.
През последните 30 години в акваторията на Черно море бяха проведени многобройни комплексни океанографски експедиции с научно – изследователските кораби “Акад. Б. Петров”, “Витяз”, “Мстислав Келдиш”, “Ломоносов” (Русия), “Проф. Водяницкий”, “Владимир Паршин” (Украйна) “Marion Dufresne” (Франция), “Mare Nigrum” (Румъния), „Бранимир Орманов“ и “Академик” (България).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар