// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Първите дни на седмицата.

„Колкото е по-тъмна нощта, толкова е по-светъл денят.“

В началото създал Творецът небето и земята…“ – тук се говори за сътворението на две свойства: егоистичното и алтруистичното. С помощта на алтруистичното свойство на „небето“ се поправя егоистичното свойство на „земята“ – на душата. Целият процес на поправяне се осъществява в течение на седем състояния, наричани „седемте дни на творението“.

Това условно обозначение естествено няма никакво отношение към земните дни. Тук не става дума за земните денонощия, за физическите качества на светлината или тъмнината. Става дума за духовните състояния, за духовните усещания на човека, преминаващ тези стадии на поправяне, за системата, в която се поправя неговата душа, намираща се все още на нивото „земя“.

Необходимо е душата да се издигне от нивото на сфира малхут на нивото на сфира бина, тоест, егоистичното свойство на малхут да се преобразува в алтруистичното свойство на бина. Това се достига по пътя на седемте последователни поправяния, наричани „седемте дни на седмицата“.

Тора обяснява какво във „всеки един ден“ човек е длъжен да направи със своята душа.

Първи ден. В началото на сътворението от Всесилния на небето и земята, Когато земята била празна и хаотична и мрак царил над бездната, а духът на Всесилния се реел над водата, Казал Всесилният: „Да бъде светлина“; и стана светлина. И видял Всесилният, че тя е добро и отделил Бог светлината от тъмнината. И нарекъл Всесилният светлината ден, а тъмнината нарекъл нощ. И била вечер, и било утро: ден Първи.

„И отделил Бог светлината от тъмнината.“ Какво означава това? Човек е длъжен да върви в своите поправяния съобразно действията на Твореца. Затова най-първата заповед, която той е длъжен да изпълни – е да раздели мислите и желанията вътре в себе си така, че да види кои от тях са светли – „небе“, а кои са тъмни – „земя“.

Този процес се нарича „осъзнаване на злото“, когато с помощта на изучаването на кабалистичните книги, на определеното обкръжение човек започва да анализира кои негови свойства се отнасят към духовното, а кои – към животинското.

Противопоставянето на тези свойства едно на друго, тяхното разединение, отделянето на едното от другото представлява първата крачка към поправянето. Това е първият ден на сътворението от човека на Човека в себе си.

Втори ден. И казал Всесилният: „Да бъде пространство посред водата и да отделя то вода от водата.“ И създал Всесилният пространство и разделил помежду водата, която е под пространството; и стана така. И нарекъл Всесилният пространството небе. И била вечер, и било утро: ден Втори.

След като човек разделил в себе си егоистичните и алтруистични свойства, той е длъжен да започне процеса на поправяне на първите. По какъв начин се извършва това?

Това се осъществява с помощта на специалната светлина на Твореца. От Твореца низхождат два вида светлина: светлината хохма и светлината хасадим. Използвайки свойството на светлината хасадим, наричано „вода“, човек овладява способността да отдава – алтруизма.

Светлина хохма – цялата изхождаща от Твореца светлина, тоест светлина, включваща в себе си всичко, което Творецът желае да ни даде, определя се като същност и живот на творението.

Светлина хасадим – светлината, която творението желае да даде, да върне на Твореца. Представлява огромно наслаждение от сходството с Твореца, от това, че ти се намираш заедно с Него, че в тебе съществува тази информация, която е и в Твореца. Ти знаеш Неговите мисли, чувства, ти постигаш онова, което съществува в Него, намираш се на една степен с Него.

Свойството на отдаване поправя егоизма, позволява да се използва той правилно, в полза на себе си и на другите. В поправения с помощта на свойството на отдаване егоизъм човек усеща Висшия свят, Твореца, вижда своите минали животи и своя път към целта на творението. Именно в душата, която е вечна и преминава от тяло в тяло, човек може да види всички свои кръговрати на живота. Без да е поправил душата, нищо по-високо от нашия свят не може да види.

Трети ден. И казал Всесилният: „Да се слее водата, която е под небето, на едно място и да се яви суша“; и станало така. И нарекъл Всесилният сушата земя, а сливането на водите нарекъл морета и видял Всесилният, че това е добро. И казал Всесилният: „Да порасне по земята зеленина, трева, която дава семе, плодовито дърво, раждащо според рода си плод, в което неговото семе е на земята“; и станало така. И родила земята зеленина, трева, която дава семе според рода си и плодовито дърво, в което неговото семе е според рода му. И видял Всесилният, че това е добро. И била вечер, и било утро: ден Трети.

Събира се водата под небето и се оголва суша. Част от първо създадената земя се появява от водата. След поправянето на водата тя става пригодна за това, че на нея да се зароди живот, защото притежава сега и свойствата на водата, и свойствата на земята едновременно.

„Земята“ – егоистичното свойство за получаване, за поглъщане на всичко в себе си – е нашата изначална природа. Водата, свойството на отдаване, напоява земята и я прави пригодена за появата на живот върху нея.

Водата, сама по себе си, е също така пагубна за живота, както и сухата земя. Да си спомним как Ной пуснал гълъба, така че да намери суша. Именно въз основа на оптималното съчетаване на алтруистичните и егоистични свойства на „небето“ и „земята“ вътре в душата на човека е изградено поправянето и използването на тези свойства от Твореца и творението.

Такова поправяне се нарича „средна линия“. Нашата естествена егоистична природа, наричана земна – това е лявата линия. Дясната линия – това са свойствата на Твореца, свойствата на водата, свойствата на алтруизма, на отдаването.

Три линии – система, позволяваща да се стигне до сходство с Твореца: лява линия – желание за получаване (свойство на творението), дясна линия – желание за отдаване (свойство на Твореца), средната линия човек създава самостоятелно със собствения си стремеж към съответствие, сходство с Твореца.

Средната линия е онова, което е длъжен да направи човек: „да избере живота“. Тоест да вземе толкова „вода“, че в съчетание със „земята“ и двете линии да се допълват една – друга и да дават плод. Върху оптималното съчетаване на тези две свойства трябва да израсте от земята „Дървото на Живота“ – духовният човек, усещащ цялото мироздание, вечно и щастливо съществуващ във всички светове.

Вечно – защото, отъждествявайки себе си не с временното тяло, а с вечната душа, човек започва да усеща себе си като душа, а своето тяло да възприема като преходна, съпътстваща обвивка. Този преход е чисто психологически и се осъществява според степента на придобиването на свойствата на бина.

Четвърти ден. И казал Всесилният: „Да бъдат светила в пространството на небето за отделяне на деня от нощта, да бъдат те знаци и за времената, и за дните, и за годините. И да бъдат те светила в пространството небесно, за да светят на земята“; и станало така.

И създал Всесилният две светила големи: по-голямото светило за управляване на деня и по-малкото светило за управляване на нощта и звездите. И ги поставил Всесилният в пространството на небесата, за да светят на земята, И за да управляват деня и нощта, и за да отделят светлината от тъмнината. И видял Всесилният, че това е добро. И била вечер, и било утро: ден Четвърти.

През четвъртия ден се появили небесните светила, определящи смяната на деня и нощта, на месеците и годините.

„И да бъдат те светила в пространството небесно, за да светят на земята“ – Небесните светила характеризират смяната на състоянието на душата, преминаваща поправяне, отделят тези състояние едно от друго.

Денят и нощта – това са различни състояния на душата. Небето – това е алтруистичното свойство в човека. В духовния свят отдаващото, раждащото, напълващото начало се нарича Слънце. Фактически Слънце се нарича Зеир Анпин на света Ацилут. Луната се нарича Малхут, тоест получаващо начало или сума на душите.

Да бъдат те знаци и за времената, и за дните, и за годините…

Когато се говори за времето, е необходимо да се помни, че не става дума за нашите земни дни, месеци и години. В духовното няма понятие за време, има само смяна на състояния, които характеризират движението по духовната стълба. Затова понятието „Ден“ олицетворява смяната на състоянията – подема и падението на нивото на една степен, преди преминаването на друга.

Месецът (на иврит „ходеш“ от думата „митхадеш“ – обновление) – възвръщане към предишното състояние, но вече на друго ниво, обновено, по-високо.

Година (на иврит „шана“ от думата „лешанен“ – връщам се) – подобно на движение по спирала, завършване на определен период на поправянето, но на по-високо ниво.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар