// Вие четете...

Морал и Православие

Първа Божия заповед.

„Красотата не е в очите, а в благородното сърце.“

Първа Божия заповед.

Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене. С думите „Аз съм Господ, Бог твой;” Бог като чели посочва на човека Самия себе си и следователно му заповядва да Го познава. От заповедта за богопознанието могат да бъдат изведени следните задължения като: – Трябва да се учим на богопознание като на най-важното от всички знания; – Трябва прилежно да слушаме поученията за Бога и Неговите дела в църквата и благочестивите разговори за това у дома; – Трябва да четем и слушаме книгите, които учат на богопознание – първо, Свещеното Писание и второ творенията на светите отци.
Думите „да нямаш други богове освен Мене” изискват от нас да се обръщаме и да се стремим към единение с единия истински Бог и благоговейно да Го почитаме. Към вътрешното богопочитание се отнасят следните задължения:
1. Да вярваме в Бога.
2. Да ходим пред Бога, тоест да помним за Бога и във всичко да постъпваме внимателно, защото Той вижда не само делата, но и най-скритите ни помисли.
3. Да се боим от Бога, тоест да благоговеем пред Него, да считаме гнева на Небесния ни Отец като най-голямо нещастие за нас и затова да се стараем да не Го разгневяваме.
4. Да се надяваме на Бога.
5. Да се обичаме.
6. Да се покоряваме на Бога, тоест винаги да сме готови да направим това, което Той заповядва, и да не роптаем, когато Той не върши за нас това, което ние бихме желали.
7. Да се покланяме на Бога като най-велико Същество.
8. Да прославяме Бога като все съвършен.
9. Да благодарим на Бога като Творец, Промислител и Спасител.
10. Да признаваме Бога за всеблаг и всемогъщ Помощник във всяко добро дело.
По отношение на външното благо почитание задълженията ни са:
1. Да изповядваме Бога, тоест да признаваме, че Той е наш Бог и да не се отричаме от Него дори ако това признание ни коства страдание и смърт.
2. Да участваме в общественото богослужение, установено от Бога и учредено от Православната църква.
За да разберем по-добре и по-точно да спазваме първата заповед трябва още да знаем и греховете против нея:
1. Безбожие – когато хората, които Псалмопевеца справедливо нарича безумни, в желанието си да се освободят от страха пред Божия съд, „казват в сърцето си; няма Бог”.
2. Многобожие – когато вместо единия истински Бог признават много други лъжливи божества.
3. Неверие – когато, признавайки, че Бог съществува, не вярват в Неговия Промисъл и Откровение.
4. Ерес – когато към учението за вярата хората примесват мнения, противоречащи на Божествената истина.
5. Разкол – самоволно отклонение от единството на богопочитанието и от Православната Съборна Христова Църква.
6. Богоотстъпничество – когато се отричат от истинската вяра поради човешки страх или за светски облаги.
7. Отчаяние – когато хората напълно са загубили надежда, че ще получат от Бога благодат и спасение.
8. Вълшебство – (врачуване, баене, гадаене, спиритизъм, магия, окултизъм, екстрасенство) – когато някои хора, като изоставят вярата в силата Божия, вярват в тайни и в повечето случаи нечисти сили и особено на зли духове, и се стараят да действат чрез тях.
9. Суеверие – когато хората вярват в някой обикновен предмет, като му приписват Божествена сила, и вместо на Бога, се надяват или се страхуват от него. Например, когато вярват, че има щастливи и нещастни дни, вярват в сънища, зодиакални знаци, духове, вещици, таласъми; занимания с астрология; трикратно чукане на дърво, за да не се случи нещо лошо; когато черна котка пресече пътя и други. Множество примери доказват още веднъж правилото, че когато изчезне вярата, нейното място заемат суеверията.
10. Леност – по отношение на учението за благочестие, молитвата и общественото богослужение.
11. По-голяма любов към творението, отколкото към Твореца.
12. Човекоугодничество – когато човек до там угажда на другите, че заради това нехае да угоди на Бога.
13. Човеконадеяност – когато някой се надява на своите способности и сили или тези на другите хора, а не на милостта и помощта Божии.
Човекоугодничество и Човеконадеяност се смятат за нарушения на първата заповед, защото човекът, на когото ние угаждаме или се надяваме и така забравяме Бога, по някакъв начин става за нас друг бог вместо истинския Бог.
В Свещеното Писание за човекоугодничеството апостол Павел казва „Ако бях още угаждал на човеци не щях да бъда Христов раб”. А за човеконадеяността се казва „Тъй каза Господ: проклет е оня човек, който прави своя опора и се надява на човек и плът, и чийто сърце страни от Господа”. За да може човек да преуспява в изпълнението на своите задължения към Бога трябва да се отрече от себе си. „Които иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и ме последва”.
Свети Василий Велики обяснява, какво означава отричане от себе така „От самия себе си се отрича този, които съблича от себе си вехтия човек с делата му, тлеещ в прелъстителни похоти; който се отрича от всички светски пристрастия, които могат да попречат на стремежа към благочестие. Пълното отричане се състои в това, човек и към самия живот да бъде безпристрастен, да разсъждава за смъртта, за да не се надява на себе си”. Човек, отричайки себе си се лишава от много естествени удоволствия, но за това получава благодатна утеха, Божествена, която и самите страдания не могат да нарушат. „Защото, както изобилстват в нас Христовите страдания, тъй изобилства и нашата утеха чрез Христа. Правилната почит към ангелите светиите напълно съответства на благоговейното почитание на Единия Бог, защото в тях ние почитаме Божията благодат, обитаваща и действаща в тях, и чрез тях изпросваме помощ от Бога.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар