// Вие четете...

История на българите

Пълна блокада на Плевен – 1877.

„Оборудвай и временната позиция добре, за да не останеш на нея навеки.“

На 14 ноември обграждането на Плевен от запад, било възложено на ново пристигналата 2-ра гренадирска дивизия,,, а пред войските на Гурко, заделени в самостоятелен отряд на западния бряг на Вит, била поставена задача за активни действия срещу Орханийския турски корпус. Цялата войска, обкръжаваща Плевен, фактически оглавявал Тотлебен.

По такъв начин, във втората половина на ноември окончателно се събрала отбранителната групировка на Дунавската армия. Главните й сили блокирали Плевен. От запад действията на главните сили осигурявали отряда на Гурко, от юг – войските на генерал Радецки и Шаховси, от изток Осман Базарските, Чайркиойските и Рущчукските отряди. Освен това, задачи по осигуряването на главните сили на Дунавската армия се изпълнявали от румънските обсервационни отряди на генерал Лупу при Калафат, гарнизона при Никопол, Ловеч Селвинския отряд и отрядите за осигуряване на Дунав.

В числово изразяване и в съпоставяне с противостоящите сили на турските войски отбранителната групировка на Дунавската армия към средата на ноември представлявала доста любопитна картинка:

Следователно, при общо 1,5 числено превъзходство силите на руската Дунавска армия е имала ярко изразено почти тройно числено превъзходство само под Плевен. Общ резерв както и преди не е имало. Отрядът на Гурко, ако се изключи 14000 човека от Ловешкия отряд и 5000 румънци от отряда Лупу, не е разполагал за активни действия срещу Орханийския корпус с никакво числено превъзходство.

Тези крупни неудачи на отбранителната групировка на Дунавската армия е можело да бъдат изправени за сметка на Ловешкия отряд и рязкото съкращаване на войските на Дунавските отряди. Последното, впоследствие частично било изправено и войските на Гурко биле усилени частично от сили на Ловешкия отряд, но към съкращение на Дунавските отряди Николай Николаевич не се решил. Вследствие на това общия резерв не бил образуван и отбранителната групировка на Дунавската армия продължила да е неустойчива и слаба. Главно командващия не можел да не го създаде, но се надявал на скорошното падане на Плевен; 122000 войници и офицери, които се освобождавали при това, не само напълно решавали въпроса за успешност на отбраната, но и биха създали условия за преминаване в настъпление.

Турското върховно командване разбирало плана на руското главно командване и поради това решило да побърза извеждането на армията на Осман паша. Задачата за извеждане на армията на Осман паша била възложена на Орханийския корпус под командването на Мехмет Али паша, усилена за сметка на Балканската и Източно Дунавската армия; последната е трябвало да окаже съдействие на Орханийския корпус с демонстрации. Този план бил неудачен. Лошо сглобения Орханийски корпус е трябвало да преодолее съпротивата на числено равния му отряд на Гурко, а след това да пробие разположените войски в обкръжението на Плевен, което при условие само на едни демонстрации от страна на Балканската и Източно Дунавската армия е било явно невъзможно. Така това и се случило в действителност. Нито Орханийския корпус, нито още повече Балканската и Източно Дунавската армия не могли да окажат сериозно влияние на положението под Плевен. Армията на Осман паша била оставена сама на себе си, и руската войска е можела без смущения да реши задачата за блокада на Плевенския укрепен лагер.

Със завършването на блокадата на Плевен била обкръжена армията на Осман паша в състав на 40500 човека, в това число 37500 човека пехота с 72 оръдия. Към това число е необходимо да се прибавят още 7000 човека от Долен Дъбник и други пунктове, а също и някакво число мобилизирани от турското население на Плевен и околностите, така общата численост на затворената в Плевен армия на Осман паша превишавала 50000 човека.

Общата протяжност на турските укрепления под Плевен достигала до 30 км. С цел на удобство за управление линията на турските укрепления е била разделена на пет участъка. Първия участък бил оглавен от Адил паша, втория – Атуф паша, третия и четвъртия – Тахир бей и петия – Сюлейман бей.

Общ резерв не е имало. Турските укрепления към средата на ноември са достигнали значително развитие. Подробни данни за състоянието на укрепленията към това време няма, но представа за това може да се получи по техните характеристики към края на блокадата. Тогава Плевенския укрепен лагер наброявал 36 укрепления, повечето редути били с бруствери от 3 м и с такава дълбочина на рова. Траншеите или стрелковите окопи с най-силен профил били с дължина 3600 м. Блиндажите или землянките били устроени по броя на хората в гарнизона. За всичко това били употребени половин милион работни дни. Турските фортификационни съоръжения имали пред себе си широка (до 2 км) полоса, прострелвана по фронта и от кръстосан оръжеен огън. Плътността на този огън била много голяма, независимо от своята пълна не порядъчност.

Схема 29. Руските и турските укрепления под Плевен към 10 декември 1877 година и неудачния опит за пробив от армията на Осман паша.

По отношението на запасите в Плевен добре е стояло делото само с оръжията и патроните – с тях гарнизонът бил снабден в изобилие. Оръдията и снарядите явно са били недостатъчни; през септември и началото на октомври на Осман паша се отдало да получи само 10000 снаряда. Не достигали също и медикаменти, обувки, униформи, горива, фуражи и продоволствия. Към момента на завършване на пълната блокада на Плевен там е имало запас от продоволствия за 21 дена, без да се смята месото: говеда и коне е имало достатъчно, но към края на блокадата не е имало с какво да се хранят животните.

В своите действия Осман паша се ръководил от телеграмата на военния министър, получена почти едновременно с завършването на пълната блокада. В тази телеграма военния министър изисквал да се отбраняват в Плевен до окончателното изразходване на продоволствията, след което на Осман паша се разрешавало пробив към Орхание или в някакво друго удобно за него направление.

От руска страна началото на единия план за блокадата било положено само с заповед от 16 ноември, по която цялата линия на обкръжението на Плевен била разбита на шест участъка и към всеки участък била закрепена войска. Начело на всеки участък стоял особен началник. Отбраната на първия участък била възложена на румънските войски начело с генерал Чернато. Втория участък се отбранявал от бригада от 5-та дивизия и цялата 31-ва пехотна дивизия с 11 батареи под общото командване на Криденер. Третия участък се отбранявал от бригада от 30-та дивизия на генерал Зотов и цялата 2-ра пехотна дивизия, 12-ти стрелкови батальон и девета батарея. Четвъртия участък се отбранявал от бригада от 30-та дивизия и цялата 16-та пехотна дивизия, 9-ти, 10-ти, 11-ти стрелкови батальони, казашки полкове и десета батарея под общото командване на Скобелев. Петия участък се отбранявал от 3-та гвардейска пехотна дивизия генерал Каталея. Шестия участък се отбранявал от 2-ра и 3-та греданирска дивизии, 1-ва бригада от 5-та пехотна дивизия, 4-та кавалерийска дивизия с два кавалерийски полка, 12 батареи и румънски войски намиращи се на западния бряг на река Вит под общото командване на началника на гренадирския корпус генерал лейтенант Ганецки.

За най-важни и застрашени от възможен пробив се считали пети и шести участъци. На тези участъци на първо място била преоборудвана цялата система от укрепления, които били построени там от Гурко. С помощта на отговорни инженерни офицери и сапьори, а след това и на останалите участъци е била създадена единна система от укрепления. На всеки участък били дадени общи чертежи на укритията. Всички позиции на войските от обкръжението били с някаква дълбочина. На първа линия се разполагали ложементи, на втора – траншеи, а на трета – укрепления във вид на редути, люнети и батареи. Всички тези елементи от укрепените позиции били разположени така, че в случай на завземане от врага на предните укрепления те можели да се обстрелват от задните. Дебелината на стените на брустверите на редутите, люнетите и батареите достигала до 4 м. В непосредствена близост от траншеите и укрепленията за хората, заемащи ги, имало изградени землянки. По в съкратен наряд пред руските редути през ноември били поставени мрежи, създадени били вълчи ями и фугаси (при турците под Плевен не е имало никакви изкуствени препятствия). Някои редути били маскирани; в частност, точно е установено, че създадените при Горен Дъбник руските редути били щателно замаскирани със стебла от кукуруз.

Не е била оставена без внимание използваната при блокадата артилерия; начело на артилерията бил поставен генерал майор Молер. Броя на обсадните оръдия достигнал до 58. Издадено било специално „Наставление за действие на батареите по турските позиции”. В това наставление имало особено интересна разработка на способите за съсредоточаване на огъня, а също така и за действията на артилерията при отразяване на турските опити за пробив.

Всякакви крупни активни действия против турските укрепления на руските войски били решително забранени. Румънските войски по време на блокадата на два пъти се опитвали с щурм да овладеят Гривицкия редут № 2, но и двата опита били неуспешни.

Сериозно внимание се обръщало на подготовката на войските към маневри в случай на турски опити за пробив на обкръжението. За тази цел на 2 декември било съставено особено разписание, в което се предвиждало движението на резервите във всички най-типични случаи на възможен пробив. Провеждали се и репетиции предвидени в разписанието за придвижване на резерви към пети и шести участъци. В последствие тези репетиции изиграли значителна роля при действителното отразяване на турските опити за пробив. Накрая, бил е направен път, участъците били свързани с телеграф; последното било много важно – без телеграф бързото маневриране на резерва за войските от обкръжението на Плевен би бил въобще невъзможен, тъй като дължината на линията на обкръжението достигала по предния край на 35 км, а по тиловия път – 65 км. Освен това бил приет цял ред от мерки за подобрение на продоволственото положение и медико санитарното състояние на войските.

И така, за правилната организация на блокадата на Плевен било направено много. Но не трябва да се приписва всичко направено за усилването на блокадата на Плевен само на Тотлебен. Несъмнено, личния опит от участието на Тотлебен в отбраната на Севастопол не е бил малък – той оказал влияние и на мероприятията, проведени под Плевен.

Но Тотлебен под Плевен бил не само военен инженер – той е заемал общо войскова длъжност като помощник началник на войските от обкръжението на Плевен и даже бил фактически техен началник. Следователно, той бил длъжен да решава въпросите от тактически и даже от стратегически порядък. Бил ли е тук Тотлебен на своето място? На този въпрос може да се даде само отрицателен отговор. Тази оценка на пълководческите способности на Тотлебен се потвърдила и след падането на Плевен; тогава Тотлебен предложил да се пристъпи към обсадата на Рушчук и към преминаване на Балкана едва през пролетта на 1878 година. В руската армия Тотлебен не вярвал, считал, че Русия не е подготвена за война, но за сметка на това се прекланял пред пруските „светила”. Тотлебен се отличавал с болезнено развито самомнение, бил крайно не уважителен, злопаметен и освен това много обидчив. При такива лични качества да се говори за пълководческа пригодност на Тотлебен, разбира се, не е възможно.

Системата на обкръжение на Плевен е могла да бъде проверена в действие, при възможен опит за пробив на блокадата от армията на Осман паша. При това отразяването на опитите зависело от войските и от частните началници. Между другото вече в началото на декември се появили признаци за подготовка на турските войски към пробив. Тези признаци постепенно нараствали; ставало съвършено очевидно, че ще се осъществи опит за пробив от страна на турските войски, намиращи се в обкръжението на Плевен, което е трябва да се случи в недалеко бъдеще.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар