// Вие четете...

Приложни науки

Пустинна и гориста местности.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA„Който върви едновременно по два пътя, ще изгуби посоката.“

Пустинна местност.
Пустинната местност представлява обширно, слабо населено пространство с постоянен или сезонен горещ климат, с незначителни водни ресурси и много бедна растителност.
В зависимост от характера на почвата и грунда се различават пясъчни, каменисти и глинести пустини. Повърхността на пустинята е равнинна, слабо пресечена или хълмиста с без сточни падини, сухи речни русла и островни възвишения. При това за всеки тип пустиня са характерни съответните свои форми на релефа.
Растителност в пустинята почти отсъства, а растящите на места треви са редки и твърди. Типичните видове растения са храсти и полухрасти.
Характерна особеност на пустинната местност се явява острия недостиг или пълното отсъствие на вода, горива, строителни материали, слабата развитост на пътната мрежа.
В пустинната местност се затруднява движението на техниката извън пътя. Препятствия за движение на машини в пустините обикновено се явяват подвижните пясъци, солените почви и камъните.
Слабата пресеченост на релефа и отсъствието на естествени и изкуствени препятствия в пустинята способстват за значителното разпространение на поразяващото действие на оръжията.
Еднообразието на релефа, отсъствието на добре забележими местни обекти създават големи трудности за ориентирането и целеуказването, а също така за избора и оборудването на наблюдателните пунктове и огневите позиции. Трудностите по ориентирането се предизвикват също от честите и резки влошавания на видимостта заради праха и прашните димки, а в пясъчните пустини, освен това и от предвижването на подвижните и слабо закрепени пясъци. Преместващите се пясъци засипват съществуващите пътища и пътеки, изменят общия вид на местността.
В пустинната местност в течение на деня далечината на видимост може да се изменя в резултат на появата на атмосферна димка, а също така под въздействието на силни ветрове, повдигащи във въздуха ситен пясък.
На открита пустинна равнина добре се виждат стартовите и огневи позиции, бойната техника и следата от нейното придвижване. Силно демаскиращ фактор е пепелта, повдигаща се от стрелба или придвижването на техника.
За пустинните местности е характерно дълбокото нахождение на подпочвените води и почти пълното отсъствие на повърхностни водостоци. При това подпочвените води, като правило, са силно минерализирани и са непригодни за пиене. Пресни подпочвени води се срещат или като филтрационни, или образуващи се за сметка на подземния сток от съседни планински райони. Кладенци се срещат обикновено до автомобилните пътища и керваните маршрути на големи разстояния един от друг. Тяхната дълбочина е от 5 до 200 м и повече, техният дебит е от 3 – 5 м3 в денонощие. Имащата в кладенците и водоемите вода обикновено е с ниско качество, солена или горчиво солена, понякога с мирис на сероводород. Нейната употреба за пиене е възможна само след пречистване и преваряване.
Гориста местност.
Гористата местност представлява територия, при която над 50% е покрита от гъста дървесна растителност (гора).
Проходимостта в гористата местност зависи от наличието на пътища и просеки, характера на релефа и заблатеност на грунда, гъстотата, дебелината и породата на дърветата. Придвижването на техника в гориста местност може да се осъществи основно по пътищата и просеките. При средни разстояния между дърветата от 6 м и повече техниката може да се придвижва и извън пътя, обхождайки отделните дървета. Гора, при която разстоянието между дърветата е по-малко от 6 м и дебелината на дърветата е по-голяма от 20 см се счита за непроходима.
Стръмен наклон до 8º в гора със средна дебелина на дърветата 10 – 15 см значително затруднява движението на всички видове техника. Особено трудно проходими са гористи масиви с заблатени участъци, където войските могат да действат само по определени направления, преимуществено по протежение на пътищата и просеките.
Израстването на отделни породи дървета е свързано с почвено грундовите условия на гористата местност. Така, сухолюбивият бор предпочита пясъчните почви, а елата расте на влажни глинести почви, трудно достъпни в дъждовно време.
Гористата местност основно способства защитата от поразяващото действие на оръжията. Много добри защитни свойства притежават средно възрастните листови гори. При това защитните свойства на гористата местност зависи от площта на гората, гъстотата на гората, нейната височина, дебелината и породата на дърветата, гъстотата на короните, а също така от наличието и ширината на просеките и горските пътища. По-гъстата гора притежава по-големи защитни свойства. Войските, намиращи се в гората извън укрития, могат да пострадат от падащи дървета, при това пораженията са толкова по големи, колкото дърветата са по възрастни и са с по-големи корони. Освен това, падащите дървета могат да създадат трудности при преодоляване на завали (натрупвания), препятстващи придвижванията. Поради това при разполагане на войска в гората е целесъобразно те да бъдат разполагани на поляни и сечища, покрити с малки храсти или израстъци, на отдалечение не по-малко от 30 – 50 м от пътя, просеката и 150 – 200 м от края на гората.
Гората осигурява добра защита, но в нея могат да възникнат пожари, които да образуват плътна зона от пожари, борбата с които е голяма трудност. Огнищата на пожарите, като правило, възникват по краищата на гората, полянките и просеките в резултат на запалванията на сухи треви и събраните сухи клони и дървета. При това най-опасни се явяват иглолистната растителност и натрупани сухи клони.
На гористите местности значително се ограничават възможностите на наземното и въздушното наблюдение, усложнява се ориентирането и целеуказването, воденето на огън, организацията на взаимодействие и управление. В същото време съществено се облекчава маскировката и скритото разположение на войските. Маскиращите свойства на горите зависят основно от гъстотата и плътността на короните, състава на породата, височината на дърветата и наличието на млада гора.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар