// Вие четете...

Поведенчески модели

Психично и биологично равновесие на жената.

stres52„За мъжа се съди по жената, за майката – по детето.“

Психично и биологично равновесие на жената.

Поради своята по-голяма чувствителност жената, за разлика от мъжа, е по-зависима и уязвима по отношение на своята хормонална система. Намаляването на естрогените, които се произвеждат редовно преди менструация, малко преди раждането и по време на менопаузата предизвиква у нея отрицателни усещания и подценяване на собствения си образ, както и чувство на тревога, депресия и раздразнителност. Настъпването на климактериума съвпада с появата на различни психологични и психосоматични симптоми: извънредна емоционална чувствителност с кризи от плач, депресия, объркване, разсеяност, раздразнителност, главоболие, световъртежи и сърцебиене. В някои случаи жените стават нетолерантни, неспокойни и хипохондрични. С една дума, по-голямото количество естроген съответства на положителни ментални и емоционални състояния, а по-ниското количество – на отрицателни емоции. Това явление не се отразява по същия начин върху мъжа, тъй като спадането на произвежданото количество тестотерон е бавен и равномерен процес. И тук, както и във всички други области, които можем да анализираме по отношение на жената, ясно се забелязва несигурността на нейното психично и биологично равновесие, макар че тя е по-устойчива на силни сътресения от мъжа.
Според Теодор Райк хората, ощетени от природата във физическо отношение, често се държат така, сякаш светът им дължи някаква компенсация или отстъпка (става дума за липсата на мъжки атрибут у жената). Убедени, че природата ги е поставила в неизгодно положение, като ги е създала жени и ги е лишила от бленуваните мъжки гениталии, те несъзнателно разделят света на две: „тези, които имат“ и „тези, които нямат“. Оттук се ражда убеждението, че мъжете им дължат много неща и е техен дълг да им ги предоставят.
По отношение на самата себе си, жената проявява двойственост – от една страна тя се възхищава на мъжа, а от друга го презира и му завижда. Тоест тя приема мъжките ценности, но в същото време се бори против тях; едновременно цени и презира собствената си женственост.
Поради озлоблението и завистта, която жената изпитва към мъжа, тя извращава пасивното си поведение – една от основните женски характеристики, като злоупотребява със своята слабост за да „си вземе“ това, което мъжът според нея й дължи. Използването на тази слабост – по-скоро въображаема, отколкото истинска – с цел да властва над мъжа и да го контролира, за да я закриля и издържа, „възмездявайки“ я така за физическия й недъг, автоматично унищожава възможностите й за развитие.
Жената се сблъсква с две алтернативи: или да се бори против собствената си съдба на жена, като се отрече от своята женственост и имитира мъжки роли, или да използва пасивното си положение като оръжие за властване, манипулиране и контрол.
Ако разгледаме очакванията на всеки пол, свързани с успеха и щастието, ще видим ясно, че мъжът се явява като същество в непрестанна експанзия що се отнася до усилията, които полага, за да постигне целите си. Той непрекъснато се стреми да постигне своята реализация, независимо дали ще се провали или ще успее. Психичната му енергия постоянно е насочена към постигане на целите, които си е поставил.
При жената положението е много различно, тъй като доминантата на нейния живот са пасивността и неудовлетвореността. Нейното разочарование започва с гениталната й „непълноценност“ и се засилва от възпитанието, което е много по-репресивно, отколкото това на мъжа, тъй като още в началото й се внушава мисълта за нейната безпомощност и нуждата й от закрила. По този начин възможностите за избор на жената са значително по-стеснени в сравнение с тези на мъжа. Това се дължи както на външни, така и на вътрешни фактори, тоест ограничението в избора й е втълпено като нещо естествено, поради което не й остава друго, освен да се примири с този факт и да приеме онези функции, които традицията определя като чисто женски и които неизбежно се свеждат до майчинството и дома.
Потискането на любовните импулси, които у мъжа протичат много по-свободно, поражда ясно изразени различия в развитието на нейната личност. Една от най-важните е женският нарцисизъм, който върви в съвсем различна посока от тази на мъжа. И наистина, докато у мъжа нарцисизмът понякога приема формата на механизъм, насочен към изтъкване или симулиране на качества, присъщи на мъжествеността, у жената той стига до натрапливост и до задържане на едно орално инфантилно равнище, което, естествено, се изразява в незрялост. Оттук произтича и постоянното отъждествяване между инфантилност, красота и женственост, сякаш това последно качество изчезва с течение на годините, когато би трябвало да е обратното. Този предразсъдък произтича от дълбокото непознаване на истинската същност на женствеността, като тя погрешно се свързва с високото ниво на естрогени.
Инфантилната натрапливост, от една страна, представлява сериозна пречка за постигане на индивидуална зрялост, но от друга предоставя предимства от гледна точка на нормите за еротична привлекателност. Жената – дете, колкото и незряла да е, в очите на мъжа има по-голяма любовна значимост, тъй като се смята, че любовната й роля намалява с годините. Изглежда така, сякаш с напредването на възрастта жената става безполова, сякаш съществуват само два вида жени: „момичето“ и „госпожата“. Първата, разбира се, е много женствена, а втората се възприема по-скоро като човешко същество, отколкото като жена.
Именно това обстоятелство тласка жената да се инфантилизира колкото може повече – както външно, така и вътрешно, – за да поддържа образа си на еротичен обект.
Женският нарцисизъм е механизъм за самоиздигане и утвърждаване като любовен обект, поради което можем да заключим, че първостепенният интерес на всяка жена е да се наложи като подходящ обект за любов, за да постигне основната си цел – да хване някой мъж.
За нещастие този механизъм крие в себе си адски капан, който функционира по следния начин:
а) жената има за основна цел в живота да срещне и задържи някой мъж;
б) поради това тя се стреми да се превърне в подходяща еротична стръв;
в) това я принуждава да се утвърди в качеството си на жена – дете;
г) прекият резултат е поддържането на нейния инфантилизъм и безполовост като жена (в смисъл на зряла, развита или „истинска“ жена). От анализа на гореказаното може да се заключи, че жената изразходва огромна психична енергия за неща, които не са свързани с нейната самореализация, разхищава огромни усилия, които би трябвало да използва за собственото си развитие. Това всъщност означава истинска безполовост или начин за самоунищожение поради зле използвани способности.
Необходимо е да се уточни, че пътят за премахване на дискриминацията на жената и издигането й на равнището на мъжа трябва непременно да мине през нейното индивидуално развитие, което да й позволи да отхвърли участта си на жена – дете и любовен предмет, и вместо мъжки роли да й предостави средствата, с които да изяви напълно истинската женственост на една свободна и зряла личност.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар