// Вие четете...

Морал и Православие

Пряко духовно въздействие.

„Умният не започва с думата АЗ!“

Как да осъществим пряко духовно въздействие?

Как обаче да се научим да влияем на другите хора при лични срещи и да ги накараме да проявят интерес към нашите замисли и намерения, за да ни окажат помощ и покровителство, с една дума, как да въздействаме върху тях. Макар и да познаваме хора, притежаващи такива умения, ние най-често се удивляваме от техните странни способности, без да се опитаме да ги придобием сами, защо?
Влиянието ни върху хората с които се срещаме лице в лице, се проявява по най-различни начини. Те биха могли да се сведат до следните три въздействия:
1. Непосредствено внушение, като използваме гласа, поведението, външността и очите си. Този начин на въздействие включва в себе си не само волните, но и неволните внушения, излъчвани от всеки сериозен човек.
2. Мисловния модел, преднамерено насочен от вас към друго лице.
3. Притегателните свойства на мисловния модел като следствие от процеса на целенасочено мислене. Веднъж придобита, тази сила действа независимо и нейна висша проява е личното привличане.
Много е трудно да се обясни същността на внушението, но по-рано вече беше обяснено, кой модел е привлекателен и защо сега го наричаме внушение.
Какво все пак е внушение и защо влиянието му върху избора на другите, ние наричаме внушение. Внушението е впечатление, което ние възприемаме съзнателно или несъзнателно, чрез едно от нашите външни усещания, тоест приемане и проявяване на съпричастност към предложения ни модел, без да сме в състояние да установим реалната действителност. Ние постоянно възприемаме или отхвърляме внушения, което зависи от степента на нашата възприемчивост към тях.
За да обясним използването на внушението, като средство за лично въздействие, ще се базираме на терминологията и разбирането за съществуването на две основни функции на разума – активна и пасивна. Активната функция се изразява в съзнателното и волево мислене и се проявява в това, което наричаме „сила на волята“. Именно тази функция се прилага най-често от дейните, енергичните и бдителните хора в тяхната делова дейност.
Пасивната функция е инстинктивно, автоматично мислене, без каквато и да било проява на волята. Обикновено тя се проявява в резултат на доверието, което ние проявяваме, към привлекателните личности, тя е пълна противоположност на активната функция. Но, тя е най-ценният слуга на човека, който извършва по-голямата част от умствената дейност и цялата, свързана с нея черна работа, без да получава за това никаква похвала. Тя работи безропотно, без усилия и изглежда, никога не се изтощава.
Активната функция, обратно на пасивната, действа само по принуждение на волята и употребява много повече нервна енергия, отколкото пасивната, тя обикновено се проявява от личности, които ние нарекохме изследователи. Тя осъществява творческата работа на мозъка, тоест извършва се сравнителния анализ и след положените от нея усилия се изтощава и се нуждае от отдих. Използвайки активната функция, ние в по-малка или в по-голяма степен осъзнаваме направеното от нас усилие, докато това усещане отсъства напълно при действието на послушната, вярна и спокойна пасивна функция, тоест ние ще се движим по течението, по пътя към „щастието”, иначе казано, по пътя на безгрижието.
У някои личности мисловната дейност почти изцяло протича пасивно. За тях задачата да мислят самостоятелно е трудна и те предпочитат „готовите“ мисли на своите събеседници. На практика, те са като стадо овце, крайно доверчиви, те приемат почти всяко твърдение за истина, стига то да е изразено в настойчива, убедителна форма. Тези хора са много възприемчиви към внушение и на практика винаги се намират във властта на други, по-практични хора. На тях им е трудно да кажат „Не!“ и са склонни да отговорят с „Да!“, ако това изисква по-малко умствени усилия и е по-удобно за тях, без да осъзнават последствията от това. Други са по-малко възприемчиви към внушения, а някои са съвсем невъзприемчиви, освен в определени случаи. Това са случаите, когато активната функция е уморена и те са й дали отдих, именно тогава те са възприемчиви повече от всякога към внушения.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар