// Вие четете...

Начини на манипулиране

Пряка връзка на НПО с „Отворено общество“.

„Който щади лошите, вреди на добрите.“

Без да са считани за директни творения на „Отворено общество“, много други мозъчните тръстове или НПО, приближени до средите на мозъчните тръстове, са създадени от членове или от експерти на фондацията. Тяхното раждане и оцеляване често са подпомагани от „Отворено общество“, както и с капитала от връзки и с легитимността на фондацията, която им позволява да влезнат в мрежа от други донори и програми в чужбина.

Така например позицията ѝ на член на управителния съвет на институт „Отворено общество“ в София (1990–1997) помага на Антонина Желязкова при създаването на Международния център за изучаване на малцинствата и на между културните връзки (ИМИР).

Фондация „Пайдея“ (образование), която работи за създаването на образователни програми за учителите в областта на европейската интеграция – също започва дейността си с институционално финансиране и проекти, които основателят ѝ Георги Казаков осигурява благодарение на това, че е един от експертите по програмата „Образование“ на институт „Отворено общество“. През 2000 г. институт „Отворено общество“ финансира Министерството на образованието, което, от своя страна, отдава част от работата на фондация „Пайдея“. Така някои експерти на „Отворено общество“ понякога създават свои собствени организации, за да институционализират и да увековечат областта, в която са специалисти. Капиталът от връзки, натрупан от Георги Казаков като експерт на Института, му позволява да спечели много конкурси на българското Министерство на образованието във връзка с изработването на комуникационна стратегия в областта на европейската интеграция на България. Този микро пример е много интересен, тъй като описва връзките между държавните институции, институт „Отворено общество“, делегацията на Европейската комисия и гражданското общество, които заедно образуват едно сложно поле от лични и финансови отношения.

Като председател на управителния съвет на институт „Отворено общество“ (1997–1998) и член на същия съвет до 2000 г., лидерът на ЦСП Евгений Дайнов често печели финансиране от „Отворено общество“ в рамките на проекти на ЦСП, но също и като индивидуален експерт. В разговори по тази тема лидерът на „Paidea“ Георги Казаков споделя, че счетоводителят на „Отворено общество“, приближен до Евгений Дайнов, му дава ежегодно най-малко 300 000 долара за финансирането на различни проекти. „Както и Евгений, счетоводителят също е заразен от легендите за Ню Ейдж. Това сближава…“ (Г.К.) Цифрите, разбира се, не могат да бъдат проверени, но легендата съществува.

Като член на управителния съвет на институт „Отворено общество“ (1998–2001) и отговарящ за програмата „Нова реклама“ на фондацията (тази програма финансира известен брой медии), преподавателят по културология Александър Кьосев се възползва от капитала си от връзки и от своя административен опит, за да стане съдиректор на академичния мозъчен тръст ЦАИ. Макар и институционалното финансиране на този мозъчен тръст да не произлиза от институт „Отворено общество“, някои от неговите проекти са подпомогнати от фондацията и Александър Кьосев често участва в програми, инициирани и финансирани от институт „Отворено общество“.

Тази констатация важи също и за лидера на ЦЛС Иван Кръстев, който още през 1991 г. печели студентска стипендия на институт „Отворено общество“, с която в продължение на една година специализира политически науки в Оксфордския университет. Неговият мозъчен тръст ЦЛС реализира множество проекти с финансовата помощ на „Отворено общество“, в партньорство с други донори, които често са приближени на фондацията (Stuart Mott Foundation, „Джърман Маршал Фонд“, „Фрийдъм Хаус“ и т.н.). Интересно е да се отбележи, че експертите от ЦЛС Стефан Попов и Деян Кюранов впоследствие заемат функции в институт „Отворено общество“, като първият става председател на фондацията (1999–2004), а вторият е специален пратеник на „Open Society“ в Беларус.

Често обаче тези връзки са премълчавани или са предмет на непрекъснати оправдания от страна на експертите на мозъчните тръстове.

Иван Кръстев: Отношенията ни със Сорос също са много атипични и различни в сравнение с другите организации, които зависят много от неговото финансиране. Заради Стефан Попов имаме „конфликт на интереси“ и поради тази причина „Сорос“ не е в списъка на нашите партньори. През последните три-четири години не сме взели повече от десет хиляди долара от Сорос. Не приличаме на ЦИД, който дълго продължи да живее с парите на USAID – едно голямо държавно финансиране.

Само за 2005 г. обаче ежегодният доклад на институт „Отворено общество“ в София (който не споменава всички директни финансирания от фондацията в Ню Йорк) е посочен бюджет от 50 000 долара, дадени на ЦЛС за реализирането на конференцията „Предизвикателствата на новия популизъм“.

Като директор на програмите на Института в София (1990–1993) Красен Станчев също успява да получи помощ от своя работодател за осигуряването на първите стъпки на икономическия мозъчен тръст ИПИ, финансиран основно от фондацията Chesapeak. Той се опитва да омаловажи значението на тази помощ със същия контра пример, както Иван Кръстев:

Бях програмен директор при Сорос с Деян. Напуснахме и двамата по едно и също време и работихме като консултанти във фондация „Науман“… ИПИ беше подслонен от „Науман“. Не плащахме наем, а после Сорос ни нае друг апартамент в продължение на шест месеца… Но обърнете внимание, той не ни е бил спонсор, както в случая с ЦИД на Шентов, който дълго получаваше помощи от Сорос, без да си помръдне задника… (К. Станчев).

Тези два откъса разкриват много показателни детайли: ЦИД, мозъчния тръст майка, който обаче е и голям конкурент на „пазара на проекти“, е считан за привилегирована организация, която се възползва от ресурсите на институт „Отворено общество“ без „да си помръдва задника“; Иван Кръстев на едно място волно или неволно обърква ресурсите на „Отворено общество“ с тези на USAID (американски правителствен фонд), като с това показва „правителствения“ и твърде институционален характер на „Отворено общество“. В действителност отчетните доклади на Института в София от 1991 до 1996 г. показват голям брой финансирания за различни нужди на ЦИД както в областта на оборудването, така и за програми за различни проектозакони, конференции и дебати. Връзките на ЦИД с „Отворено общество“ не се ограничават с финансовия аспект, а идват още от времето на създаването на гражданското общество: един от създателите на ЦИД, Димитър Луджев, личност, която е приближена до социалиста Андрей Луканов, става първият председател на управителния съвет на институт „Отворено общество“ в София през 1990 г.; Стюарт Ж. Паперин от институт „Отворено общество“ в Ню Йорк също е член на консултативния съвет на ЦИД. ЦИД и институт „Отворено общество“ в София, които са много свързани във финансов и личностен план, всъщност са двете люлки на българското гражданско общество по време на прехода.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар