// Вие четете...

Морал и Православие

Прошка и изповед.

P54„Достойнствата на човека се определят само от постъпките му.“

Прошка и изповед.

„Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесния ви отец: ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и Вашия Отец няма да прости съгрешенията ви.“ „.. понеже те сеят вятър, буря ще пожънат“.
Да простим – това е най-ценната добродетел, съществуваща във взаимоотношенията между човеците. Всеопрощението е чисто християнско явление и то е плод само на християнската любов. То се основава на любовта към ближния, но и към човека, който ни е причинил зло, който дълбоко ни е наскърбил и огорчил. Извън християнството може да има опрощаване на материални задължения, да има извинение, но всеопрощение няма. Истинското християнско сърце не държи в себе си злоба, злопаметство или отмъщение.
Един мъченик за Христа бил осъден на обезглавяване с меч. По пътя палачът му казал „Да видим дали твоят Христос, за когото умираш, сега ще ти помогне.“ Мъченикът отговорил „Да, той ще ми помогне, за да ти простя.“
Какво е християнското прощение по своята същност? То е всеопрощение, тоест да простим всекиму, всякога и всичко, да простим без уговорка, без условие. А за това е необходима нравствена мощ.
В отношението ни към чуждата вина, към причиненото ни зло или нанесена обида може да има следните степени и категории:
„Прошка ли? Не прошка, а отмъщение!“ – така гордо говори онзи, който е обладан от злоба и жажда за отмъщение.
„Няма да отмъщавам, но няма и да простя!“ – така говори онзи, който е обладан от духа на ожесточението.
„Няма да простя, защото да простя, означава да отстъпя, да проявя слабост!“ – така говори онзи, който е обладан от духа на честолюбието и гордостта.
„Няма да простя, защото не аз, а той е виновният!“ или пък „Ще простя, но ако той дойде пръв да ми поиска прошка!“ – така говори онзи, който е обладан от духа на надменността и пристрастието.
„Ще простя, но няма да забравя оскърблението!“ – така говори злопаметния.
„Няма какво да прощавам, защото никой не ме е наскърбил и никого аз не съм обидил!“ – така говори самодоволния мним праведник, който заблуждава както себе си така и другите.
„Прощавам всичко от сърце!“ – ето това е истинското всеопрощение, което Господ изисква от нас.
Христос поставя всеопрощението към ближните за прощението на нашите грехове. „Ако ние не простим на ближните си прегрешенията им, и Нашия Небесен Отец няма да прости нашите прегрешения.“
Един стар рибар тъкмо се приближавал към брега с лодката си, препълнена с риба, когато настанала ужасна буря. Морето страшно се развълнувало. Изведнъж той чул зов за помощ. По гласа и направлението старият рибар узнал, че далече е изостанал рибарят, неговият заклет враг. Без да се замисли, той изхвърлил във водата всичкия си улов и бързо се насочил към мястото където се давел неговия враг. Без да се съобразява със силното морско вълнение и грозящата го опасност, с огромни усилия се добрал до давещия се, подал му ръка и го спасил. Когато пристигнали благополучно на брега, спасеният предложил на старика пари за да компенсира изхвърлената преди малко мрежа, пълна с риба, но той не приел. Тогава спасеният попитал „Защо ме спаси? Никой не би те обвинил. Морето е бурно, твоята лодка е пълна, нощта е тъмна, а аз съм твоят заклет враг.“
„Не можех! Аз съм християнин, а на християните е заповядано да обичат и враговете си.“ – така отговорил старецът.
Така врагът, заклетият враг, бил победен и като прегърнал стария рибар, извикал: „Приятелю, ти спаси не само тялото, но и душата ми! Отсега нататък не само не съм твой враг, и не само съм твой приятел, а и твой брат.“
„Нека не се мамим: няма да бъде опростен онзи от нас, който сам не прощава, защото как ще получи прошка и милост от онзи, който сам не е проявил милост?“ „Да простим от сърце,… да простим така както Христос на кръста е простил на своите убийци, … и както св. Архидякон Стефан прости на своите мъчители.“

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар