// Вие четете...

Морал и Православие

Прошение и славословие.

„Понякога и дяволът се позовава на Свещеното писание, за да постигне своите цели.“

Прошение и славословие.

Пето прошение. И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си. Дълговете са нашите грехове. Греховете се наричат дългове, защото ние всичко сме получили от Бога и всичко трябва да Му отдадем, тоест всичко да подчиним на Неговата воля и закон; ако не изпълняваме това, ще станем длъжници пред Божието правосъдие. Наши длъжници са хората, които не са ни дали това, което е трябвало да ни дадат според Божия закон, например проявили са към нас вражда, вместо любов. На прошка за нашите дългове при Божието правосъдие можем да се надяваме чрез ходатайството на Господ Исус Христос. „Един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеците – Човекът Христос Исус, Който отдаде Себе Си откуп за всички”. Ако молим Бога да ни прости нашите грехове, а самите ние не сме простили на другите. „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”. Когато ние не прощаваме на другите и Бог няма да ни прости, защото по този начин ние ставаме зли и така отдалечаваме от себе си благостта и милосърдието Божии”. Думите „и ние прощаваме на длъжниците си” изискват от молещия се да няма никаква вражда и гняв, а с всички да има мир и любов. „Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и пренеси дара си”. Ако човек не може в скоро време да намери този, който има нещо против него, или се окаже неразположен към примирение, то тогава е достатъчно той да се примири с него вътре в сърцето си пред очите на Всевиждащия Бог, „ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци”.
Шесто прошение. И не въведи нас в изкушение. Думата изкушение е такова стечение на обстоятелствата, при което има близка опасност човек да изгуби вярата си или да падне в тежък грях. Такива изкушения идват от нашата плът, от света с неговите безброй примамки и съблазни или от други хора, и от дявола. С тези думи Исус Христос изтъква, че не нашите собствени сили ни пазят от падение при изкушенията, а Божията благодат. Макар че изкушенията са опасни за нас, защото изискват да бъдем винаги духовно будни, все пак те са неизбежни за християнина в земния му живот и са необходими, защото служат като средство за неговото нравствено развития и усъвършенстване. С думите „и не въведи нас в изкушение” се молим първо, Бог да не допуска да не паднем в изкушение и второ, ако е нужно да бъдем изпитани и очистени чрез изкушение, Той да не ни предава напълно на изкушението и да не допуска нашето падение.
Седмо прошение. Но избави ни от лукавия. С тези думи ние молим Бог да ни избави от всяко зло, което би могло да ни сполети в света, от времето на първия грях „цял лежи в злото”, особено от злото на греха и от лукавите внушения и клевети на духа на злобата – дявола. Молим се Бог да ни избави от лукавия, защото избавлението не е по силите на човека. То е единствено във властта на Бога.
Славословие. Защото Твое е царството и силата, и славата вовеки. Амин. Към Господнята молитва е прибавено славословие, защото първо, за да можем, изпросвайки от Небесния Отец милости, да Му въздаваме подобаващо почитание и второ при мисълта за Неговото вечно Царство, сила и слава все повече да се утвърждаваме в надеждата , че Той ни дарява това, което просим, защото то е в Негова власт и се отнася към Неговата слава. Думата амин има значението на „истина е, да бъде”. Тази дума се прибавя към славословието, защото по тази начин потвърждаваме, че молитвата се принася с вяра и без никакво съмнение, както учи апостол Иаков.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар