// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Процес на триединство – материя, информация, мяра.

„Светът съществува за човека, човекът живее за света.“

Материя. Всичко във Вселената се състои от материя. Това го признават всички. Но във Вселената абстрактна материя не съществува. Материята се представя във вид на пет агрегатни състояния:

1. Твърдо;

2. Течно;

3. Газообразно;

4. Плазма.

Всичко това е така наричаната „видима материя“, „видим свят“, с изключение на някои газове.

5. Физически вакум. Физическият вакум не е някакво абстрактно вместилище – пространство, а една от разновидностите на материята;

Освен това има още:

6. Елементарни частици и кванти от различен вид излъчване;

7. Статични и динамични полета във физическия природен вакум, способни на силово въздействие върху всичко гореизброено.

Тези частици и полета представляват така наречения „фин свят“, „невидим свят“. Такава е терминологията, използвана от някои окултни школи.

И именно в разделянето на единния цялостен свят на два свята – „груб“ и „фин“, се крие най-дълбоката грешка! Преодоляването на това разделение е възможно чрез усвояване от човека на категорията „мяра“, за което ще стане дума малко по-нататък.

Грешка съдържа и определението за материя, което е дал В. И. Ленин (рис. 9–8). „Съществувайки независимо от тях“ – това е път към гибелта, тъй като човек изпада от хармонията на Мирозданието.

Рис. 9–8

Информация. Цялата материя е подредена, има някакъв външен образ и вътрешна структура, защото не можете да си представите някаква абстрактна „твърда материя“ или „течна материя“. Ето тази подреденост носи в себе си съдържанието за нещата, за тяхната същност, тоест съдържа информацията за нещата.

И те (предмет и образ) не могат да съществуват отделно един от друг. „Няма предмет без образ“. Всеки материален предмет (фрагмент от Вселената) има свой образ (информация). А образът не може да съществува отделно без материалния си носител. И освен това образът не може да е безраз-МЕР-ен, той обезателно е раз-МЕР-ен с определени параметри и характеристики, тоест притежава своя определена мяра. Затова може да се каже: „Няма образ без мяра“.

Мяра. Така, убедихме се, че всяка вещ и образ притежават, тоест са оразмерени с цвят, мирис, дължина, дебелина, разбиране, мисъл форми… и при това те непрестанно се изменят („стареят“, менят теглото си, размерите си, мириса си и т.н.),…, тоест притежават мяра.

„Аллах създал всяка вещ и я размерил с мяра“ (Коран).

Във Вселената винаги и навсякъде протичат колебателни процеси. Звукът е трептене, светлината е трептене, магнитните и електромагнитните вълни са трептения, радиацията е трептене, биополето на човека е трептене, Луната се колебае около Земята, Земята около Слънцето и т.н. Отбелязахме едно много важно обстоятелство, за което ще стане дума доста подробно в по нататък, когато ще разгледаме понятието „Егрегори“, а тук само ще определим същността му. Човек също „излъчва колебания“, които се наричат биополе. Човек също така възприема (приема) различни колебания. Битието – това е безконечно множество взаимно проникващи се колебателни процеси, протичащи в периоди от по-малки от секунда до милиони и милиарди години.

Трептенето на „образа“ на всяка „вещ“ се пренася (предава) от един материален носител на други материални носители (отразява се в тях). В пълна степен това става и с човека.

Един пример: Вие сте фотографирали дърво. Благодарение на светлинните трептения вие виждате фотографираното от вас дърво на снимката. На фотохартията не е самото дърво, а само образа на дървото.

На масата ви стои ябълка. Вие я поглеждате и си затваряте очите. След това си представяте образа на тази ябълка и … какво имате в главата си? Ябълка? Не. Образът на ябълката се е „преселил“ в клетките на вашия главен мозък благодарение на същите тези светлинни колебания.

Но този образ се отразява на другите материални носители с различни качества. Всеки фрагмент на Вселената („вещ“) е подреден, има образ, и тази „вещ“ съдържа информация, цялата пълнота от сведения за себе си, за своята същност, и цялата тази информация притежава мяра, тоест ораз-МЕР-ена е по размер, цвят, тегло, атомна и молекулна структура, мисъл – форма, разбиране (това е за човека) и т.н. Но към други материални носители тази ораз-МЕР-ена информация (притежаваща мяра) се „пресажда“ вече не напълно, не цялостно.

Примери: Същата фотография на дървото. Самото дърво е зелено, листенцата му шумолят… На черно-бяла снимка вие не виждате всичко това, и на цветна също, да не говорим за размера на реалното дърво и на неговия образ на снимката. Или ябълката на масата: едра, румена. Такъв образ вие сте възприели с очите си, а когато отхапете ябълката се оказва червива.

А какво е това: „различни качества“ на отражението на един и същ предмет? Това са различните индивидуални мери на проявление на пълната мяра на тази вещ.

Следва да се каже, че както в миналото, така и понастоящем много учени и мислители са достигали до разбиране на обективността на съществуването на информацията. Това се отнася за учените Блаватски и Рерих, както и за много наши съвременници (Акимов, Пликин, Казначеев и др.) Обаче мяра в техните учения и теории няма.

Формализиране процеса на възприятие на Вселената от човека.

След изложеното по-горе може да се формализира процеса на възприятие от човека на Вселената и не само в смисъл „наблюдения на Космоса“, планети и комети, но и възприемане на „земния живот“ (природа, хора, знания, книги, филми, събития в обществения живот и т.н.). Преди всичко такъв процес може да се представи чрез известната на всички схема „предавател – приемник“.

„Приемник“ в тази схема ще е човекът. Предавател за конкретния човек („приемник“) могат да бъдат: Слънцето, звездите, радио, телевизия, родители, приятели и т.н. Но и този конкретен човек може да бъде „предавател“ не само за всички останали хора, но и за други „фрагменти на Вселената“.

Достатъчно просто този процес е илюстриран на рис. 9–9,

Рис. 9–9

а пояснения за процеса са дадени на рис. 9–10.

Рис. 9–10

След достъпния за разбиране процес на предаване на информация и нейното възприемане от човека, може да се разбере и подобен процес, протичащ вече без човека. Това става когато информацията, притежаваща определена мяра и носена от някакви трептения (а това е един вид определен материален носител), се предава от един фрагмент на Вселената на друг (от Слънцето на Луната, от вятъра на скалата, от реката на брега и т.н.). При това, от гледна точка на триединството, в резултат на предаване на тази информация, с тези „фрагменти“, с които тази информация се предава, се случва това, което илюстрира рис. 9–11.

Рис. 9–11

Фрагментът на Вселената под название „Нещо-А“ излъчва трептения, които въздействат на друг фрагмент под название „Нещо-Б“. Тези трептения така или иначе изменят информационното състояние на „Нещо-Б“, което обезателно на свой ред води до изменение на Мярата, която е притежавало „Нещо-Б“ до този момент. А това, на свой ред, води до промяна на материята на фрагмента „Нещо-Б“. Тоест информацията, предавана от „Нещо-А“, се е „материализирала“ в това „Нещо-Б“.

На рис. 9–12 са изобразени непрестанните процеси на отражение във Вселената. Човека също участва в тези процеси.

Рис. 9–12

От този очевиден факт, изобразен на рис. 9–12 следва, че определението „материя“, дадено от В. И. Ленин, се явява неправилно. Главната грешка се състои в думите „съществува независимо от тях“. Според Ленин излиза, че човек изпада от хармонията на Мирозданието. Анализът на определението за „материя“, даден от В. И. Ленин е приведен на рис. 9–8.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар