// Вие четете...

Ниво на океана

Процесите при образуването на релефа.

„Неизвестното е повече от известното.“

Едно от фундаменталните достижения на геоморфологията се явява учението за релефообразуващите процеси. Същността на това учение се състои в разкриването на явления, служещи като непосредствена причина за възникването и развитието на различните форми на релефа.

За разбирането на процесите по образуването на релефа на океанското дъно се налага да се спрем на някои общи положения.

Разглеждайки произхода на океаните вече беше обърнато внимание на коренните различия в строежа на материковата и океанската земна кора.

По този начин, най-крупните планетарни форми на релефа – материците и океаните – се определят особеностите на геологическата структура, а това означава и особеностите на геологическите процеси, протичащи в недрата на нашата планета. Но следва да се има в предвид, че геологическите процеси не са единствените. Подводния релеф, също като и релефа на сушата, сам по себе си е резултат от сложното взаимодействие на различни процеси на външната обвивка на Земята – литосферата.

Отличават се два основни източника на енергия при релефообразуващите процеси. Първият от тях е свързан преимуществено с вътрешната енергия на Земята и поради това е получил названието ендогенни процеси. За източник на енергия от втора група служи външната среда, което и позволило обединението им под названието екзогенни процеси.

Ендогенни процеси. Непосредствен източник на енергия на ендогенните процеси се явява топлината, отделяна в резултат на гравитационните деформации и радиоактивния разпад на веществата, съдържащи се в земните недра.

Нагряването води към конвективно преместване на веществата, в следствие на което се появяват тектонични движения в земната кора. Различават се гънко образуващи и разривни (разкъсващи) тектонични движения.

Вертикалните колебателни движения от висш порядък обхващат огромни площи и лежат в основата на формирането на планетарните форми на релефа, определяйки конфигурацията на материците и океаните. Средната скорост от такъв род на движение се изчислява в милиметри за година, поради това вертикалните премествания на земната кора не винаги са очевидни, макар и да могат да бъдат установени, например, по следите на древните брегови линии.

Преместването на малките масиви от земната кора относно един от друг води или към деформации с образуването на различни типове нагъвания, или към разкъсвания и забележими размествания на отделните блокове. Ако разривите проникнат дълбоко в земната кора, то по цепнатините се разлива разтопена магма. Изливането на разтопени вещества на повърхността на земната кора е получило названието вулканизъм.

По интензивността на ендогенните процеси в области от земната кора се определят като устойчиви и подвижни.

В пределите на устойчивите области на огромни площи преобладават бавните колебателни движения. Такъв режим на колебателни движения е свойствен за равнинните и ниските участъци от материците, които са получили названието материкови платформи. Стабилните равнинни участъци от океанската кора са получили названието океански платформи.

Подвижните области от земната кора се характеризира с интензивни и силно диференцирани движения, съпровождани от земетресения и вулканизъм. Релефът на тези области е сложно разчленен и преимуществено планински. По същество в тези области протича процес на съвременно планинско образуване.

Подвижните области биват два типа: геосинклинални и георифтогенални.

Геосинклинали – това са подвижни области от земната кора, образуващи преходни зони между материците и океаните. Те принадлежат към островните дъги, където земната кора се отличава с забележима пъстрота, изменяйки се от типично материкова до типично океанска.

Георифтогенали – това са подвижни области в пределите на океаните, образуващи средно океански хребети. Тук земната кора също има своеобразен строеж. Нейната мощност значително превишава средната мощност на обичайната океанска кора, а скоростта на напрегнатите вълни е забележимо по-голяма, отколкото в базалтовия слой, и достига 7,2 – 7,8 км/с. Съществуват предположения, че това се предизвиква от смесването на породите на базалтовия слой с по-плътните породи на мантията.

Даже краткото разглеждане на ендогенните процеси позволява да се види, че крупните планетарни форми на релефа точно са свързани с типа на земната кора и съответства на:

– подводните окрайнини на материците – материковите платформи;

– преходната зона – геосинклиналните области;

– средно – океанските хребети – георифтогеналните области;

– ложе на океана – океанските платформи.

Крупните (планетарни, мега-, макро-) форми на подводния релеф създадени от ендогенните процеси в продължение на дълга геологична история, включващи периоди на много бавни изменения и десетки геологически революции.

Екзогенни процеси. По непосредствена историческа енергия всички екзогенни процеси е прието да се делят на три групи:

– хидрогенни;

– гравитационни;

– биогенни.

Хидрогенните процеси са свързани с енергията на движещите се води, а именно: ветровото вълнение, прибоя, квазистационарните и вълновите течения, приливните явления, вертикалната циркулация, а също така ледообразуването и преместването на леда. Всички тези процеси се проявяват преди всичко в пренос на огромно количество твърди и разтворени във водата материали на различно разстояние с последващо утаяване там, където скоростта на потоците стане достатъчно ниска.

Общия ежегоден износ в океана на различни материали в резултат на хидрогенните процеси е 25 млрд. т.

Неравномерното разпределение на хидрогенните процеси в пределите на океаните води към различна интензивност на натрупване, пренос и утаяване на материали, а следователно, и към различен характер на непосредствено въздействие на релефа.

Близо до брега и на плитководието протичат интензивни процеси на разрушаване на първичните тектонични форми на релефа от морските води, получило названието абразия. Абразията бива механична, химическа и термична.

Механичната абразия – това е процес на механично разрушаване на планинските породи, съставляващи брега и дъното, в резултат на ударите на вълните и прибоя.

Химическата абразия се състои в разрушаването на планинските породи от дъното по пътя на разтваряне от химически активни морски води.

В процеса на термична абразия се разрушава брега и дъното, съставени от замръзващи породи, в резултат на затоплящото въздействие на морската вода.

Скоростта на абразивните процеси зависи от много фактори: състав и многолистност на планинските породи, характера на вълнението и теченията, температурния режим. На едни участъци от морското дъно в резултат на това релефът се изравнява, на други възникват сложни форми на разчлененост на релефа.

Разрушаването на отломъчен материал, чийто количество ежегодно е около 700 млн. т, се захваща и се пренася от теченията и леда.

Зад пределите на плитководните части на океана на всички останали площи от дъното се натрупват утайки – акумулация. В резултат на това първичните ендогенни форми на релефа се оказват погребани под утайките, което води към изравняване и опростяване на релефа на значителни площи.

Гравитационните процеси се състоят в естествения пренос на твърди материали към по-ниски нива в такива райони от океанското дъно, където то има значителен наклон. Първоначално натрупания материал, излизайки от състояние на равновесие образува свлачище, суспензионни, или мътни потоци и се утаяват на първичния релеф, образувайки конус на износа, делтообразни или хълмистообразни форми.

Биогенните процеси са свързани с жизнената деятелност и умирането на морските организми. Известни са своеобразните форми на релефа – кораловите рифове, създадени в резултат на продължително историческо време от морски организми в тропическите морета. Живите организми от типа на вкаменяващи се разрушават планинските породи, а различни видове от вида тинестоеди и песакоеди преработват грунда чрез своите организми, изменят неговата структура. И накрая, повсеместното отмиране на организмите води към натрупване на рохки утаечни материали или към образуването на дъното на обширни полета, състоящи се от кремъчни и варовикови броненосни.

По такъв начин, екзогенните процеси или опростяват, или усложняват първичните тектонични форми на релефа. При това се създава преимуществено средни и малки форми (мезо и микро релеф). Но при продължително въздействие на някакви еднотипни процеси могат да достигнат също и до отделни макро форми. Като пример за подобен релеф може да послужи Нюфаундлендския хребет в западната част на Атлантическия океан, образуван от устойчиви процеси на преноса и последващо отлагане на утайки от придънни течения. Освен това, една от крупните форми на подводния релеф – материковото подножие – също дължи своя произход на екзогенните процеси, проявяващи се тук в отлагане на огромни маси рохки материали.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар