// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Просветление или съмнение?

„Дяволът умее да се крие в сянката на кръстовете.“

Просветление или съмнение?

Според Сатанистите „Римският бог Луцифер, бил носителят на светлината, духът на въздуха, олицетворението на просветлението. Дошло е време за поправяне на неверните данни. Фалшивите морализми и окултните неточности трябва да се коригират. Макар и забавно, повечето истории и приказки за дяволопоклонничеството, трябва да се считат за отживели нелепости, каквито и са. За Сатанистите „Бог“, с каквото и име да се нарече или без каквото и да е име въобще, се счита за балансиращият фактор в природата, а не като имащ нещо общо със страданието. Тази могъща сила, която прониква и балансира вселената, е твърде безлична, за да я е грижа за щастието или нещастието на създанията от плът и кръв върху тази топка от мръсотия, върху която живеем.
Но, какво е животът за православния християнин и сътворения от Бога свят? Човек може да познае Бог, разглеждайки сътворения от Него свят, но това познание е несъвършенство и недостатъчно, и може да служи само като подготовка към вярата или като помощно средство за богопознание. „Онова що е невидимо у Него, сиреч вечната Му божествена сила, което се вижда чрез разглеждане на създадения от него свят”. „Той създаде от една кръв целият човешки род, да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване, за да търсят Господ, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той да не е далече от всекиго и да е измежду нас, защото ние чрез Него живеем и се движим, и съществуваме”. „Във всяко разсъждение за вярата в Бога изначална е мисълта, че Бог съществува, която ние придобиваме чрез сътворените неща.
Като старателно разглеждаме сътворения свят, ние избираме, че Бог е Премъдър, Всемогъщ, Всеблаг; също така познаваме и всички Негови невидими свойства. По такъв начин ние Го приемаме за Върховен Управител. Тъй като Той е Творецът на целия свят, а ние представляваме част от света, следва че Бог е и наш Творец. Подир това знание следва вярата и след тази вяра – поклонението”.
Всеки, който счита Сатаната за зъл, би трябвало да помисли за всички мъже, жени, деца и животни, които умират защото това било „Божията воля“. Несъмнено човек, който скърби за несвоевременната загуба на любимия си, би искал този любим човек да е при него, а не в Божии ръце. Сатанистът съзнава, че човекът, действието и противодействието на вселената са отговорни за всичко и не се заблуждава да мисли, че някой го е грижа. Повече не ще стоим със скръстени ръце, приемайки „съдбата“ без да направим нещо за нея, просто защото то е казано така в еди-коя си глава, в еди-кой си псалм, така и така, че това е така! Сатанистът знае, че няма абсолютно никаква полза от молитва, всъщност тя само намалява шанса за успех, защото ревностно религиозните доста често скръстват ръце безучастно и се молят за ситуация, за която, ако си направеха труда да направят нещо сами, би могла да се осъществи много по-бързо!
Сатанистът избягва изрази като „надежда“ и „молитва“, тъй като те са показателни за опасения. Ако се надяваме и се молим нещо да се случи, ние няма да действаме по позитивен начин – нещото което би го накарало да се случи. Сатанистът, като съзнава, че всичко, което постига произтича от собствените му дела, владее ситуацията, вместо да се моли на Бог да му я предостави. Позитивното мислене и позитивното действие правят резултатите. Когато Сатанистът прави грешка, той съзнава, че е естествено да се правят грешки и ако наистина съжалява за това, което е направил, той ще се поучи от него и ще се постарае да не прави същото нещо отново.
Ако не съжалява искрено за това, което е направил и знае, че ще върши същото нещо отново и отново, той преди всичко няма защо да се изповядва и да моли за прошка. Но точно това се случва. Хората изповядват греховете си, за да им е чиста съвестта и да са свободни да съгрешават отново, обикновено с един и същи грях.
Православните християни различават добрите дела от лошите чрез вътрешния Божий закон или свидетелството на съвестта, и външния Божий закон – Божиите заповеди. В Свещеното Писание за вътрешния закон се казва „Че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелства, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават”. Макар че в хората има вътрешен закон, даден им е и външен, защото те не се вслушвали във вътрешния закон на съвестта и като водели плътски и греховен живот, заглушавали в себе си гласа на духовния закон. За това трябвало той да им бъде напомнян и отвън, чрез заповедите. „Прочее, защото е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията”. Външният закон бил даден на хората, когато произлезлият от Авраам еврейски народ по чудесен начин бил освободен от египетско робство, тогава по пътя към обещаната му земя, в пустинята на планината Синай, Бог явил Своето присъствие в огън и облак и дал Закона чрез предводителя на израилтяните – пророк Мойсей. Главните и всеобщи заповеди на този закон са следните десет, които били написани на две скрижали, тоест на каменни плочи: 1. Аз съм Господ, Бог твои; да нямаш други богове освен Мене. 2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи. 3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоят Бог. 4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоят Бог. 5. Почитай майка си и баща си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята. 6. Не убивай. 7. Не прелюбодействай. 8. Не кради. 9. Не лъжесвидетелствай против ближния си. 10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти.
Тези заповеди са дадени на израелския народ, но ние трябва да ги спазваме, защото в самата си същност те са същия закон, който според думите на апостол Павел е записал в сърцата на всички човеци, за да постъпват всички според него. Учението за благочестие може да бъде правилно изложено само ако то е в съответствие с книгата за Православното изповедание, одобрена от православните източни патриарси, за основа може да се вземе изречението на апостол Павел за това, че най-същественото в сегашния живот на християнина трябва да бъдат Вярата, Надеждата и Любовта.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар