// Вие четете...

Истината е в избора

Промени в семейните модели.

„Сред младите и старият човек младее.“

В резултат на по-късните бракове, увеличаване на разводите и повторните бракове, нарастване на относителния дял на двойките, живеещи на съвместни начала, както и все повече деца родени извън брака, през последните години се наблюдават големи изменения в типа семеен модел. Увеличава се и миграцията, което води до съществени промени в начина на живот на българското семейство. Променящият се контекст и нарастващото разнообразие в семейните начини на живот става обект на изследване от социолозите на остаряването и жизнената история. Можем да откроим четири значителни промени в обществото, които влияят на семейните отношения когато човек остарее:

Първо, промяна в генерациите, по-специално с навлизане на поколението Baby Boom в стара възраст с различен семеен опит в сравнение с предишните поколения;

Второ, отбелязваме увеличаващо се разнообразие в семейните модели. Новите форми на съжителство свидетелстват за това;

Трето, променят се половите роли. Днес начинът на живот на мъжете и жените по сходен начин има значими последици за семейните отношения;

Четвърто, демографското и технологическо развитие влияят върху отношенията между генерациите в детството и в стара възраст.

Поколението „Baby boom” определя културния контекст за един много дълъг период (повече от 60 години) и ще продължава да има значително влияние с прехода в така наречените „пенсионни години”. То въплъщава идеите на нон-конформизма и бунта с борбата за свободи – от граждански (за увеличаване участието на жените в пазара на труда) до сексуални (сексуална революция и промени в семейството и отношенията между генерациите). Освен, че е най-голямо по размер, това поколение е Baby boomers и е термин за поколението, родено в периода след Втората световна война между 1946 и 1964г, който се характеризира със значително увеличение на раждаемостта. Използва се освен в демографски и в културен контекст, като подчертава историческото влияние на генерацията и сходствата в културните модели. В културен аспект терминът е свързан с отхвърляне или предефиниране на традиционните ценности уникално със своите характеристики и траектория. Родено е в период на голяма технологична и социална иновация с важни последици за всички сфери на живот, в това число семейния живот.

Още в детството това поколение подлага на изпитания образователната система с необходимостта от откриване на нови училища, колежи и университети. Отличителна характеристика на образованите хора е ориентацията им към само актуализация като техните ценности, които са по-индивидуалистични, отколкото тези на техните родители и по-ангажирани с личностна реализация от придържане и спазване на дневния ред на институциите. Независимо, че са едно поколение, техните ценности ги формират като само създаваща се „генерация”. Форсиран от икономическия натиск, индивидуализмът е ценност, която мотивира за по-късен брак и създаване на по-малки семейства. Нарастващата роля на висшето образование и участието на жените на пазара на труда, едновременно с утвърждаването на либерални норми по отношение на семейството (законодателство за разводите), променят семейния живот.

Така по данни на Евростат през последните десетилетия има устойчива тенденция на намаляване броя на сключените бракове. У нас индекса на брачност е най-нисък в ЕС – 3 на хиляда (2014). Нараства средната възраст на сключване на първи брак – 27 години за жените и 30 за мъжете. Увеличава се броят на разводите. Нараства относителният дял на децата, родени извън брака: средно за ЕС е 40%, а у нас е 59,1% – най-висока извънбрачна раждаемост в ЕС.

В перспектива семейството ще продължи да играе важна роля, но за поколението Baby Boom ще има несъмнени промени за системата на подпомагане на старите хора, предвид промените в тяхната структура и икономическа издръжка:

1) Сред тях относителният дял на бездетните, никога не сключвалите брак или разведените ще бъде по-голям;

2) Родените деца ще бъдат по-малко, но до късна възраст ще доживяват повече братя и сестри;

3) Икономическата издръжка на нарастващия брой стари хора ще се осигурява от относително по-малък брой работещи.

Пенсионирането на това поколение ще донесе нови предизвикателства, свързани с увеличаване издръжката на живот и здравна помощ за значителна група население. А по-малко родени деца означава също така по-малко семейни ресурси за остарелите родители.

Тенденцията да се работи все по-дълго, вследствие на промени в политиките и очаквания за възможностите да се поемат рисковете от не балансираната възрастова пирамида е търсене на решение за финансовата издръжка на една солидарна система на подпомагане в късна възраст. Освен фокусиране върху заетост в късния живот, доброволчество, гражданска дейност, или приноси за семейството в неплатен труд по оказване на подкрепа, „продуктивното остаряване” предлага концептуално противодействие на стреса на зависимост в стара възраст и неспособност. Дали демографската адаптация на това поколение, което навлиза в пенсионна възраст (по-малко деца, по-високо участие на жените в пазара на труда) може да компенсира всички проблеми и последици днес, произтичащи от големия размер на кохортата?

Икономическата криза и високата безработица накара много хора да мигрират в търсенето на по-добри условия и перспективи. Това постави предизвикателства пред много семейства, свързани с адаптацията, семейните отношения и всички въпроси, свързани с отношенията между генерациите. Изследванията на миграцията обаче се фокусират върху адаптацията в трудова възраст на мигрантите и техните деца, защото мнозинството от хората мигрират в младежка възраст и тяхната интеграция в обществото определя благосъстоянието им и приноса им за обществото. Подобни изследвания са интересни откъм житейски прозрения, включително и как свързаните с възрастта променливи влияят върху темпа на акултурация в семействата и допринасят за различия в очакванията между генерациите. Защото интеграцията зависи не само от времето, прекарано в приемащата страна, но също така и от възрастта при пристигане. И затова онези, които имигрират преди юношеството са означени като 1,5 генерация, чиято акултурация се пада между първата (родени в чужбина) и втората (родени в приемащата страна) имигрантски генерации. По правило по-възрастните имигранти получават малко внимание извън своите етнически общности.

И докато анализът на имиграцията не проявява интерес към по-старите имигранти, то има изследвания на остаряването и жизнения път, насочени към малцинствата от застаряващо население. Възрастните имигранти са пример за пресечната точка на възраст, житейски събития и история в човешкия живот, налага им се да усвояват език или приемат обичаи чрез по-младите си родственици. Те никога не успяват да достигнат статуса на младите имигранти, израснали в тази среда. Тези „стари новодошли” са „пета” генерация с оглед отчитането на тяхната ограничена акултурация. „Старите новодошли” са предизвикателство към местните стереотипи на взаимоотношения между поколенията. Често те са важен ресурс, не просто „зависими” членове на семейството, освен ако са в лошо здраве, което ги прави неспособни да допринесат за своите семейства. Порасналите деца спонсорират старите имигранти, защото те се грижат за дома и гледат внуците вместо ангажираните работещи двойки. В качеството си на оказващи помощ, възрастните предлагат модел на връзки между генерациите, които са в контраст с родените в страната стари родители. Обикновено нямат познати и приятели на същата възраст, не могат да намерят платена работа и в повечето случаи не отговарят на изискванията за получаване на държавни помощи и услуги. Затова разчитат на подкрепа, финансова помощ и грижи в рамките на семейството. На практика обаче се наблюдава дефицит на семейна подкрепа. Въпреки високият дял на съжителство между различни генерации, старите имигранти, по-специално тези, които току-що са пристигнали, са по-уязвими, чувстват се самотни и изолирани. Останалите членове на семейството често са твърде заети за да могат да им осигурят желаната компания или помощ за справяне в непознатата култура. Ценени са главно заради трансмисията на културни традиции и устойчиви транснационални връзки, но не са авторитет в домакинството и често отлагат своите нужди заради тези на другите. Историята на мигрантите на стара възраст ни дава възможност за изследване на остаряването и жизнения път, които да ни покажат как миграцията се отразява на жизнения път в човешкия живот, как възрастта се свързва със социални структури като трудови пазари и пенсионни системи, как личните отношения могат да определят процеса на остаряване.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар