// Вие четете...

Истината е в избора

Промени в семейните модели.

„На света всичко ще намериш освен баща и майка.“

Нарастващата физическа дистанция между членовете на семейството също създава ролева неопределеност по отношение на синовните задължения и логично създава напрежение в системите за подкрепа. Тези и други промени могат да доведат до представата за общества, които са относително безродни, поради липса на по-добър термин, характеризиращи се с фрагментирани или привидни, формални семейни отношения и ограничена или имагинерна, неопределена подкрепа за семейните членове с влошено здраве, икономически затруднения и други специални потребности. Разбира се може да се прогнозира със същата сила и убеждение, че промените в семейните модели може да доведе обратно, до засилване значимостта на рода и родствените отношения, както и отношения, които макар да не са формално роднински, са били съзнателно избрани, доброволно изградени и успешни във времето. С други думи не е ясно как тези нови форми или комплекс от конфигурации в отношенията в бъдеще ще функционират или ще се възприемат и кой е отговорен – за кого и за какво. Такава ролева неопределеност например, може да доведе до значителни последици за качеството на отношенията между семейните членове, когато остареят. Кой ще се грижи или се очаква да се грижи за тях, когато семейните отношения са конфликтни или неустойчиви и т.н. Липсва комплексен подход към изследване например, как порасналите деца и остарелите родители ще вземат решения по отношение на здравните грижи, условията на живот и управление. Много фактори влияят за това, включително броят и полът на децата, историята на техните взаимоотношения с родителите, въпроси, свързани с работата и други въпроси от дневния ред на семейството. За това е необходимо да се определи как неформалните механизми на подкрепа могат да бъдат засилени (и в един екстремен сценарий, заместени) от формални, за да облекчат товара на потенциалната зависимост от грижа и да подобрят качеството на живот на всеки, който има нужда от това.

Увеличаването на средната продължителност на живота и застаряването на населението превръщат инвалидността в една от основните характеристики на възрастните и старите хора. Осигуряването на грижи за нарастващия дял на застаряващи хора с различни характеристики и потребности поставя предизвикателства: Какво означава например, да остарееш в условията на променящ се етнически състав на населението в обществото – нарастване относителния дял на някои етнически малцинства? Още повече, когато те са сред най-уязвимите и рискови групи по отношение на здраве, достъп до образование и здравеопазване.

Важно е да се вземат мерки за развитие на такива институционални услуги, които да отчитат специфичните потребности на старите хора – приоритет, който се засилва в светлината на драматичните промени в здравната система през последните 25 години. Да вземем например, предвид факторите които влияят върху достъпа и качеството на здравната помощ, особено в малките населени места.

Друг актуален проблем е свързан с увеличаване броят на децата със специални потребности, които са зависими, защото не могат да водят независим живот. От друга страна нараства относителният дял на родителите, които по различни причини не могат да се грижат за децата си. Това е социално предизвикателство, с което все по-често ще трябва да се справяме в бъдеще, защото напредъкът в медицината и техниката днес дават възможност на много деца да оцелеят и да живеят, но те са уязвими и в риск (в това число преждевременни раждания, родени с много ниско тегло или инвалиди).

Нарастващото разпространение на заболявания като дефицитът на внимание, хипер активност и аутизъм сред децата поставя нови предизвикателства пред родителите. Какви са индивидуалните ресурси и качество на живот на родители, които се грижат за деца със специални нужди за дълъг период от време или до живот? Как това се отразява на социалното, психологическото и финансовото им състояние, когато остареят? Каква е съдбата на такива деца, ако остареят?

Днес преходът към зряла възраст е много по-продължителен. Днес родителите от всички социални групи осигуряват много повече подкрепа на своите пораснали деца и за по-дълги периоди от време, отколкото когато и да било преди. В резултат днес синдромът на „празното гнездо” се проявява по-късно и остава открит докато децата извървят своя път до зрялата възраст, а достигането й става все по-късно във времето. Това може да доведе до сериозни трусове в живота на стареещите родители, което се отразява на техните финансови, емоционални и др. ресурси в средна и по-висока възраст и ги кара дори да ревизират плановете си за пенсиониране. Разбира се новите генерации родители имат ново поколение деца. Има доказателства, че родителите днес са по-близки със своите деца от преди, независимо, че понякога има сътресения, когато децата търсят нови, различни пътища към зрелостта. Дали по-големите инвестиции, които родителите на практика правят днес в децата (от раждането до 30-те им години) ще се превърнат в по-голяма подкрепа от децата за родителите, когато те остареят? Дали тези деца (днес) ще се чувстват по-силно отговорни след време да върнат подкрепата, която са получавали от възрастните си родители? И дали родителите имат по-големи очаквания и разчитат това да се случи? Друг много съществен въпрос, който се нуждае от задълбочено изследване е този за социалните източници и последици от неравенствата между генерациите.

Относителният дял на старите хора (над 64 г.) към населението в работоспособна възраст (15-64) расте и е сериозно предизвикателство както за финансовата, така и за здравната сигурност на старите хора в света, в това число за гарантиране на тази сигурност. Как работещите с ниски доходи днес ще доживеят късна възраст? Важно е да се изследва как политиките и програмите, касаещи социалната сигурност на старите хора ще се отрази на между генерационната справедливост в разпределението на социални блага – между генерациите в семейството и между кохортите в обществото – както и материалното благополучие на бъдещите генерации работещи и пенсионери.

Друг важен въпрос е свързан със социалната подкрепа в късния живот и нейната роля. Това е от изключително значение, защото социалната изолация, самотата и депресията увеличават риска от смърт и болести. Други стресори като безработицата, икономическата криза също могат да водят до нови рискове за онези стари хора, които досега са се справяли, или да увеличат равнищата на риск за онези, които вече имат такива проблеми. Социалните мрежи на подкрепа са ключови за старите хора за да се справят с предизвикателствата по отношение на влошеното здраве или икономическите неприятности и неблагополучия. Освен практическите ползи от социална интеграция, наличието на роднини и приятели има пряк ефект върху психическото здраве на старите хора. Защото самотата е основен риск за здравето за стария човек, който е социално изолиран.

Съществена характеристика на социологическата перспектива към остаряването е, че хората активно и редовно оценяват поведението си и вземат решения по отношение на това как да действат в нови ситуации на основата на своя минал опит. Това означава, че изборите, които правят – по отношение на образование, професия, брак, раждаемост и т.н. – водят до сериозни и трайни последици за тяхното благополучие в късния живот. Натрупаните индивидуални познания във вид на социални умения, отговорности и ресурси влияят върху това как хората остаряват и се справят в реалността в напреднала възраст.

Социологията на остаряването подчертава сложността на концепцията за „успешното” остаряване. През последните години има интерес към това понятие. Това обикновено се измерва в определена сума пари, показатели като личен престиж, уважение и власт, които гарантират независимост и свобода толкова дълго, колкото е възможно. Социално психологическите аспекти на успешното остаряване подчертават ролята на щастието и удовлетвореността от живота. Социологията е призвана да отговори какво конкретно означава това за осигуряването на най-голяма лична автономия и адекватна сигурност в стара възраст. Желанието за независимост не бива да се противопоставя на необходимостта от социална подкрепа – и двете са важни.

Социолозите могат да бъдат много полезни по отношение на изследване на успешното остаряване, като по-често да правят видимо как механизмите на влияние на конкретната социална среда стимулират или препятстват успешното остаряване.

Разбира се, не трябва да се забравя, че зад цифрите стоят хора и в центъра на изследванията на остаряването е индивидът. Трябва да се разбере във връзка с динамиката на сложния и многообразен контекст, в който се живее днес. Затова в практическата работа е необходимо за в бъдеще да бъде поставен по-голям приоритет на задачата за интегриране, синтез, рефлексия и развитие на теорията и емпирията за комплексно изследване на остаряването на населението.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар