// Вие четете...

Календарът на българите

Промеждутък на Омуртаг.

„Лъжите са много, а истината – само една.“

Промеждутък на Омуртаг.

От всички исторически първобългарски промеждутъци на време най-продължителен е промеждутъкът на Омуртаг. За него в откъслечния надпис четем „..Името е … Годината на появата на истинския Бог бе 6328. Пренесоха се жертва и се заклеха за .. . книгите”.
Отнася се до времето на същия княз. В промеждутъка 6328 първобългарски години се съдържат много първобългарски календарни периода. Някои от тях са вече познати, с другите познати извори. Счита се, че последната година в надписа е текуща година на събитието и затова вместо 6328 разглеждаме промеждутъка от 6327 цели първобългарски години.
За крайна година на същия промеждутък следва да приемем 717 ≡ Шегор Алем, където 717 е първобългарска година, през която е било хроникирано историческото събитие на Чаталарския надпис. При този избор номерата 6327 и 717 завършват на 7.
По аналогия за (0) началната първобългарска година от разглеждания промеждутък, изразен в сидерични и синодични месеци се получава: 6327.11 m = 695 97 m, 6327.11 M = 69597 M, а изразен в средни денонощия се получава разлика от 4d,0 между двете изчисления.
С тези денонощия следва да намалим юлианските дни (денонощия) на началото на първобългарската година Тигър – Бехти, за да определим юлианските денонощия и юлианската година на началото – начало на Омуртаг. Равенството – 4767≡ JD – 19687, което ни отнася до юлианската година 4768 преди нашата ера.
Обобщавайки изнесеното за първобългарското летоброене ще се спрем повторно на някои от направените стъпки. Да си припомним, че използвайки основната хипотеза за делението на първобългарския зодиак – слънчев и лунен, на 12 и на 10 части съобразно с японското изображение на същия зодиак бяха определени дължините на сферичните дъгови отсечки α, β, γ, съдържащи числата 17 и 19.
Тези числа, както и числата 10 и 12 принадлежат на юпитеровия календар, който макар и в намалена употреба, и днес служи на доста племена в Източна Азия за определяне на положението на едноименната планета върху небесната сфера. Много зависимости, които могат да бъдат изведени между периодите на Слънцето, Луната и планетата Юпитер, както и между техните дължини, потвърждават календарното значение на тези числа. Така от (0) – началото на Омуртаг до началото (A) – начало Авитохол, и до началото 660α първобългарска година от промеждутъка Авитохол – Покръстването на българите са протекли съответно 17.330 и 19.330 първобългарски години.
Да си припомним, че близостта на средната първобългарска година до десетата част на сидеричния период на лунния перигей, съществуването на две средни първобългарски години – сатурнова и юпитерова съответно свързани със сатурновите и юпитеровите периоди са в подкрепа на предположението, че Сатурн като календарна планета предхожда планетата Юпитер. За тези средни първобългарски години важи зависимост, според която 2279 сатурнови средни първобългарски години са равни по време на 2280 юпитерови средни първобългарски години.
Лунно – Юпитеровата аналогия се свежда до равенството на сидеричната дължина на Луната с разликата между хелиоцентричните дължини на Юпитер и на Земята (Слънцето), при определена грешка. Същата тази точност се приема като мярка на първобългарските наблюдения и остава вярна за равенството между хелиоцентричната дължина на Юпитер с разликата на сидеричните дължини на Луната и Слънцето.
Измененията на хелиоцентричната дължина на Юпитер и Сатурн за една средна първобългарска година са и съответно близки до 27º и 11º. Същите изменения в дължина се пробягват от Слънцето за 27d и 11d съответно. Затова може да се покаже, че 27 и 11 са календарни числа на първобългарската година.
В първобългарския календар числото 11 има голямо приложение, то се съдържа имплицитно в месечната разлика. Същото може да се отчете в промеждутъка Авитохол – Ирник за същите двама князе. Упоменатото число може да се отчете и в много зависимости, както и на средните първобългарски години.
При τ = 6327 за синодичния и сидеричния период на планетата Юпитер, при T = 0 с известни приближения намираме 5117m, 5117S4, 471,75M, 471,75C4. Тук коефициентите пред m и S4, респективно пред M и C4 са идентични, което следва да се схваща като проверка и следствие на лунно – юпитеровата аналогия за големия Омуртагов промеждутък от 6327 първобългарски години. Може да се провери, че посочените тук числа 5117 и 471,75 са кратни на числото 17.
По аналогия за S5 и C5 при закръгляне до цели числа, и τ = 6327 намираме приближенията 6327αо” =5400 S5, 6327αо” = 190 C5.
Тук, както може да се види, коефициентите на S5 и C5 съдържат календарните множители 10, 19 и 27.
Докато първото от тези равенства показва, че планетата Сатурн е направила за промеждутъка от 6327 първобългарски години 5400 синодични обиколки около Слънцето, същата планета в края на същия промеждутък е била пред завършване на своята 190-а сидерична (звездна) обиколка по дължината на зодиака на Слънцето.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар