// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Произход на „Рус“ и БОГ-АРИИ.

„Благото на народа трябва да бъде върховен закон.“

По отношение на произхода на етнонима „Рус“ дълго време се водят дискусии в научния печат. („Етноним“ от гръцки etnos „народ“ + onyma „име“ – название на народа.) Няма да разказваме тяхното съдържание заради явната им остарялост. За какви „нормандци“ и „викинги“ на шведския, датския или норвежкия произход може да става дума, ако в 6–10 векове от н.е. цялото крайбрежие на Балтийско и Северно море e било заселено със славяни и руси -поморами, а самите шведска, датска и норвежка народности са се сформирали в най-добрия случай към 16 век? Затова говорят лингвистичните, топонимичните, антропологичните и археологическите данни. Що се отнася до „нормандските“ саги, то с достоверност е известно, че това са плодове на поетично компилативното творчество на исландските монаси през 13–14 век. Тоест, всички саги са написани столетия след реалните събития и са написани на базата от преводите на руски летописи и руски блинове. Ще приведем за пример само две популярни хипотези:

Първата е – етнонимът „рус“ произлизал от притока на Днепър река Рос – това не е убедително, защото самият етноним „рус“ е с хилядолетия по-стар от наименованието на реката и се среща на толкова обширните територии на Евразия, че изглежда странно локализирането му на територията на някаква неголяма река. Напълно обяснимо е обратното – че самата река е наречена по руски, по славянски – „светла“ или „руска“.

Втората маргинална хипотеза твърди, че шведите – нормани били гребци на своите дракхари, а на фински език думата „гребци“ звучи „руотси“ (кое е невярно). Не мислещите и простовати славяни, чувайки, как фините наричат шведските гребци, решили да наричат себе си руски. Глупостта на тази „хипотеза“ е безгранична и парадоксална. Не по-малко обезпокоително е, че тя се прехвърля от учебник в учебник, от справочник в справочник. Авторите, поставящи своите фамилии в подобни учебници и под подобни статии в енциклопедиите не могат да се смятат за учени. Затова не следва да влизаме в диспут с тях. Подобни примери са множество.

Етнонимът „рус“, „рос“, „рас“ е фиксиран в иранските езици, където той е попаднал направо от пра индоевропейския (езика на русите) в значението „светъл“. Ще отбележим, че и самия Иран – изначално Аран – Яран = „страна на арийци – ярийци“ – това е Персия, което значи „По – Русия“. Дадената етимология се потвърждава не само от лингвистиката, но и от самата история. „Етимология“ от гръцки etymon „истина“ + logos „дума“ – произход на думата.) Още през последните векове аристокрацията на Иран – Персия, помнейки своите светло бради предци, от поколение в поколение ритуално боядисвала брадите си с къна. В съвременния руски език думата „рус“ означава „светлокос“, а преди хиляди години то е означавало „светъл“ в по-широк смисъл. Но и признака за „светло косието“ говори доста много. Спомнете си за отличителния признак на прото русите – кроманьонци: техните светли космени и кожни покривки, светлия цвят на очите – съвпадения на такова ниво са изключени.

Коренната основа „рс“ присъства в теонима Хорс-Хорос – в името на светлото слънчево божество, олицетворяващо самия слънчев диск. Тя, гласната „а“, присъства в името на слънчевия бог Ра, олицетворяващ светлината, яркостта, червеният цвят (ореола над главата на „египетските“ божества е червен). Този цвят следва да се отбележи веднага, тъй като той съпровожда русите през тяхното съществуване от червено охрените изображения в пещерите на проторусите – кроманьонци – през ритуалната окраска с червена охра при погребването на прарусите – бореали на Сунгиря, Междуречието и др. – до руските червени щитове и Червения площад. Не случайно у византийците, „древните гърци“ и много други народи етнонима „рус“ и думите, означаващо „червен, ярък, светъл“, съвпадали, а думата „сурик“ (червен цвят) носи в себе си преобърнатия корен – „рус-сур“. И това не е чудно, защото те са попаднали в тези езици от общия праезик, какъвто се явявал езика на русите (прабореалния и ранноиндоевропейските праезици). Защо? Защото самата дума „червен / красний“ (в значение „светъл, ярък, красив“) вече включва в себе си първоетнонима на русите „к-рас-ний“, където „к-“ е уточняващата представка, „рас-“ е корена – етноним, „-ний“ е окончание. Етимологията на етнонима убедително говори сама за себе си и не се нуждае от коментар. „Красний / красен“ – това винаги е и „к-рас- ивий“, тоест благоприятен и привлекателен външно, и едновременно „хо-рош-ий“ – благоприятен и привлекателен вътрешно („хо-“ = „ко-“ = „к-“ – указващ предлог, „рош-“ = „рос-“ – коренова основа „рс-“, а „-ий“ – окончание). Първоначалните „ко-рас-нъй“, „ко-рос-ъй“, които били изведени от само названието на пра етноса на русите, от коренната основа „рс-“, дали на свой ред множество производни, в това число и теонима Хорос, в който явно се вижда и звучи руско – славянското „хоро“ (в мек вариант „коло“), тоест „кръг, окръжност“ (от слънчевия кръгъл диск до хоровода). Вече в самата дума „к-руг“ е заключена изходната етнонимна коренна основа „рс-“ (сравнете: „руси“ = „руги“ – по-късно самоназвание на прибалтийските и северно морските руси).

И така, изяснихме, че етнонима „руси“ – това е най-старото само название на пра етноса, отделило го от общите и достатъчно „тъмни среди“, както обективно възприемали (тъмните космени и кожни покривки, тъмния цвят на роговицата на предшестващите под видове), така и в субективното възприемане – „чужда среда“. Този признак отдели себе си (което е напълно Естествено за първобитното мислене – антитезата на типа „свой – чужд“) в качеството на хората „светли, красиви, хороши / добри“, а представителите на другите, чужди и често враждебни племена, като хора „тъмни, некрасиви, плохи (плохи – плъхи – плъхове – тъмни – лоши) лоши“. Подобен дуализъм и до днес се съхранява в субективното възприемане на света и обществото от представителите на под вида Хомо сапиенс сапиенс: „свой – светъл, добър“ – „чужд – тъмен, лош“. Този дуализъм е изначален, неговите корени са в особеностите на манталитета на кроманьонците, а още по-дълбоко, в дълбокия инстинкт за самосъхранение, заставящ всеки индивид внимателно да се отнася към външната, непозната среда.

И така, първичната етимология на само названието на супер етноса кроманьонци –бореали – индоевропейци за нас е определена пределно ясно (за всички приемливи произношения на коренната основа „рс-“ – „рус, рас, рос-рош“):

– рус = „светлъл, хороший, красив, свой“;

– руси = „светли, хорошие, красиви, свои“.

Всички останали само названия в болшинството случаи се явяват епитети. Пример: „арии – ярии“ – „ярки, жизнеустойчиви“. Или „словени – славяни“ – „надарени със слово, славни“. Тук трябва да отбележим, че споровете от какво са тръгнали „славяните“, от „словото“ или от „славата“, изглеждат достатъчно не професионални. За всеки изследовател, запознат с асовете на езикознанието е ясно, че „слава“ без „слова“ е невъзможна, и „про-слав-ле-ние“ идва с посредничеството на „о-слов-ление, про-слов-ление“ – тези две думи са свързани в едно понятие, а първоначално са представяли едно цяло.

Известно е, че близкоизточната традиция за четене на текстове в последните 3–4 хилядолетия (от дясно наляво) е по-родила множество думи – преобърнати /от зад напред. Така е станало и с дума – корен „сур, сар“, образувано от „рус, рас“ (пример, „Сурия“ = „Русия“, „шур-ави“, афг. = „рус-ский“). В дву сложните имена при управителите на Древния Изток ние често и срещаме съставляващото „сур, сар“ в значение „властител, цар“ (Cap-гон, Аш-шур-башшал – Ас-сур-банипал и др.). По-нататък нашата коренна основа в „близкоизточния“ си вид попада в Европа, в нейния цивилизован вид – империя. И ние получаваме, да кажем, в Рим – „це-сар-и, ке-сар-и“, във Франция по-късното – „сир“ (крал), в Англия „сър“, в Русия – „цар“. Заедно с тях изходната коренна основа „рс-“ се е съхранила и в първоначалния си вид, в частност, в латинския – „rex“ (рекс) и във варварските езици – „рек, рик, рех, рес“ (Германа-рех, Теодо-рик и пр. Достатъчно ясно тя се виждали в древно индийския титул „раджа“=“рача-раща“ („дж“ – англицизъм).

И така, вторичното, производното значение на коренната основа „рс-“ на етнонима „руси“ е „властител, владика, цар, император, рекс – крал“.

Първичното и вторичното значения тясно се свързват с красния / червения цвят – цвета на русите и едновременно цвета на всички без изключения властващи особи. Рус = „цар, царстващ, властител, красен“. Тези значения са тясно взаимосвързани.

В графичното поясняване на развитието на думата – понятие изложеното става достатъчно нагледно.

Първичната етимология на етнонима „рус“ има изначално естествени корени, а вторичната е обусловена от историческия процес. Русите станали основатели на всички европейски и доста афро азиатски княжески, царски, кралски и императорски династии. Могло ли е да бъде иначе? Едва ли. Децата на Бога, надарени с „програмата“ за творение и ред, носили в света понятия за подреденост и хармония, невъзможни без установяването на социална йерархия. В сравнение с полу животинската биомаса архантропите били истински „князе“ (изразяването от типа „светъл княз“, „светлейши“ – има го у всички етноси. Те имат най-материалистическа основа, князете – руси били наистина светли, „руси“, и това било не само нечие мнение, а с това Свръх еволюцията ги е отделила от останалите. Отново съвсем неслучайно у всички народи се смятало, че царската власт е от Бога, че тя е дадена Свише. Сега ние знаем, че това не е лишено от основание, че и в действителност русите, „светлите“ са избраници на Висшия Разум на Мирозданието и Негови „деца“. БОГ-АРИИ!

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар