// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Произход на думата „Аллах”.

„Какъвто е народът, такива са и боговете му.“

Произход на думата „Аллах”.

Думата „Аллах” идва от сложната арабска дума ал-илах. Ал е определителен член и илах е арабска дума за „бог”, тоест богът. Веднага виждаме, първо, че това не е съществително собствено име, а много общо име, нещо като еврейската дума Ел (която, както видяхме, е била използвана за всяко божество и второ, че Аллах не е чужда дума (какъвто би бил случаят, ако беше взета от еврейската Библия), а е чисто арабска. Би било погрешно да сравним „Аллах” с еврейската и гръцката дума за Бог (съответно Ел и Теос), тъй като „Аллах” е чисто арабски термин, използван изключително във връзка с арабско божество.
В енциклопедията на религиите се казва: „Аллах е име от пред исляма…, съответстващо на вавилонския Бел”.
На мюсюлманите ще им е трудно да повярват, затова ще дадем много цитати и ще представим археологически доказателства, за да покажем, че това е истина. Тези данни може да са болезнени за много хора, но се налага да се изправим пред истината. Фактите са си факти, освен ако се изостави всяка логика и здрав разум, и това, което очите виждат, но те трябва да бъдат признати.
Произходът на Аллах се проследява до пред мюсюлмански времена. Аллах не е често срещано име, което означава „Бог” и мюсюлманинът трябва да използва друга дума или форма, ако иска да спомене някое друго, различно от неговото специално божество.
Д-р У. Монтгомъри Уот, който е бил професор по арабски и ислямски науки в университета на Единбург и гост – лектор по ислямски науки в Колеж дьо Франс, университета на Джорджтаун и университета на Торонто, е изследвал обстойно пред ислямската концепция за Аллах. Той прави следното заключение: „През последните години все повече се убеждаваме, че за да постигнем задоволително разбиране на кариерата на Пророка Мохамед и произхода на исляма, трябва да обърнем голямо внимание на факта, че в Мека съществува вяра в Аллах като „висш бог”. В един смисъл това е форма на езичество, но то е толкова различно от обичайното схващане за езичеството, че заслужава да се разглежда отделно.”
Цезар Фарах в своята книга за исляма завършва дискусията си върху пред ислямското значение на Аллах като казва: „Следователно няма причина да приемем идеята, че Аллах е преминал към мюсюлманите от християните и евреите.”
Според учения Е. М. Уери от Близкия изток, чийто превод на Корана се използва и до днес, в пред ислямски времена поклонението на Аллах, както и поклонението на Ваал, са били астрални религии, за това, че включвали поклонение на слънцето, луната и звездите.
„В древна Арабия богът на Слънцето се възприемал като богиня – жена, а луната – като бог – мъж. И както посочват много учени като Алфред Гийом, богът на Луната бил наричан с много имена, едно от които е Аллах”.
„Името Аллах се използва като собствено име за бога на Луната, освен другите титли, които могат да му бъдат дадени.”
„Аллах, богът на Луната, бил женен за богинята на Слънцето. Заедно те родили три богини, които били наречени „дъщерите на Аллах”. Тези три богини се казвали Ал-Лат, Ал-Уза и Манат.”
„Дъщерите на Аллах, заедно с Аллах и богинята на Слънцето, били считани за „върховни” богове. Тоест смятали ги за върха на пантеона от арабски божества”.
В Енциклопедията на световната митология и легенди е записано: „Заедно с Аллах обаче те се покланяли на множество по-малки богове и „дъщери на Аллах”.
Добре известен археологически факт е, че полумесецът е бил символ на поклонение на бога на Луната както в Арабия, така и навсякъде в Близкия изток в пред ислямски времена. Археолозите са намерили при разкопки множество статуи и надписи с йероглифи, в които полумесецът се намирал върху главата на божеството, символ на поклонение на бога на Луната. Интересно е, че докато на луната по принцип се покланяли като на женско божество в Близкия изток в древността, арабите са я възприемали като мъжко божество.
В Месопотамия на шумерския бог Нана, наречен Син от акадите, се покланяли най-вече в Ур, където той бил главен бог на града, а също и на град Харан в Сирия, който имал близки религиозни връзки с Ур. Угаритските текстове показват, че там са се покланяли на божество на Луната с името Ир. На паметниците богът е представен чрез символа на полумесеца. В Хазор в Палестина бил открит малък ханаански храм (или светилище) от късния период на Бронзовата ера, който съдържал базалтова стела, изобразяваща две ръце, протегнати като за молитва към полумесеца, което говори, че храмът е бил посветен на бога на Луната.
Поклонението на звездни богове, вместо на Йахве, представлявало постоянно изкушение за израилтяните (Второ законие 4:19; Еремия 7:18; Амос 5:26; Деяния 7:43). Но Йахве е на зенита на небесата (Йов 22:12).
„Племето на курейшите, от което произхожда пророка Мохамед, било особено отдадено на Аллах, богът на Луната, и най-вече на трите дъщери на Аллах, които се възприемали като ходатаи между хората и Аллах.”
„Поклонението на трите богини – Ал-Лат, Ал-Уза и Манат, играело важна роля в поклонението в Кааба в Мека. Първите две дъщери на Аллах имали имена, които били женски варианти на Аллах.”
„Буквалното арабско име на бащата на пророка Мохамед било Абд-Аллах. Името на чичо му било Обид-Аллах. Тези имена разкриват личното посвещение, което езическото семейство на пророка Мохамед е имало към поклонението на Аллах, бога на Луната”.
Историята убедително доказва, че преди да се появи исляма, савеите в Арабия се покланяли на бога на Луната Аллах, който бил женен за богинята на Слънцето. Видяхме, че обичайна практика в племето на пророка Мохамед била да използват името на бога на Луната в личните имена. Фактът, че Аллах е бил езическо божество в предислямски времена е неоспорим. И така, трябва да си зададем въпроса: Защо богът на пророка Мохамед бил наречен по името на езическо божество в собственото му племе?
Безспорен факт е, че идол на Аллах бил поставен в Кааба наред с всички други идоли от онова време. Езичниците се молели с лице към Мека и Кааба, защото там били поставени техните богове. За тях имало смисъл да се обръщат в посока към техния бог и да се молят, тъй като той бил там. И понеже идолът на техния бог на Луната Аллах бил в Мека, те се молели с лице към Мека.
Както видяхме и както всички учени по религиозна история в Близкия изток признават, поклонението на бога на Луната се простирало далече отвъд поклонението на Аллах в Арабия. Целият плодороден полуменец бил въвлечен в поклонение на луната. Сведенията съвпадат точно и така можем да разберем отчасти ранния успех, който ислямът е имал сред арабските групи, които по традиция се покланяли на Аллах, богът на Луната. Също така разбираме, че използването на полумесеца като символ на исляма, който се явява на десетки знамена на ислямски нации в Азия и Африка и се извисява над минарета и покриви на джамии, напомня за дните, когато на Аллах са се покланяли като на бога на Луната в Мека.
Образованите мюсюлмани разбират тези факти твърде добре – всъщност по-добре от повечето християни. Робърт Морей си спомня за един свой разговор: „По време на едно пътуване до столицата Вашингтон разговарях с един мюсюлмански шофьор на такси от Иран. Когато го попитах: „От къде ислямът е взел своя символ на полумесеца?” той отговори, че това е древен езически символ, използван навсякъде в Близкия изток и че приемането на този символ помогнал на мюсюлманите да обърнат хората в Близкия изток към исляма. Когато посочих факта, че самата дума „Аллах” се е използвала от един култ към бога на луната в пред ислямска Арабия, той се съгласи, че е точно така. После отбелязах, че религията и Коранът на Мохамед могат да бъдат обяснени с езика на пред ислямската култура, обичаи и религиозни идеи. Той се съгласи! После продължи и ми обясни, че е мюсюлманин, който има университетско образование и в този момент от живота си се опитва да разбере исляма от научна гледна точка. В резултат на това загубил вярата си в исляма. Огромно значение има пред ислямският източник на името „Аллах”.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар