// Вие четете...

Черно море

Произход и еволюция на Черно море.

M78„Пътищата към науката за никого не са затворени.“

Произход и еволюция на Черно море.

Черно море е също остатък от древния океан Тетис. Произходът и развитието на Черноморската дълбоководна депресия и нейната континентална окрайнина засега остават дискусионни. Счита се, че Черноморската котловина е формирана след кредния период, през последните 65 млн. г.
До края на 70-те години на XX в. геоложката история на Черноморския регион е разглеждана от фиксистки позиции, а от началото на 80-те години се предприемат опити за прилагане и на новата глобална тектоника на плочите.
Централна структура в региона е черноморската падина – една от многото тектонски депресии на древния океан Тетис. Тези депресии имат различна възраст като в тях границата между земната кора и земната мантия (граница на Мохо) заляга на неголеми дълбочини – около 20–30 км. Дебелината на земната кора по периферията на черноморската падина и околните планини е 40–55 км, под Централно – черноморското издигане достига 20 км, а във вътрешната част на Западно – черноморската падина се понижава до 5–7 км. По данни на Туголесов и др. (1985) Западно – черноморската падина има мощност на неозойските седименти 13–14 км, а Източната – 10–11 км. Двете падини са разделени от вала (хребета) на Андрусов, който е широк 20–70 км и има амплитуда по горнището на кредата 5–7 км.
В Западно – черноморската падина мезозойската основа е покрита от палеоцен – еоценски седименти с мощност над 5 км. В Долно камчийското понижение те надхвърлят 6 км, над вала на Андрусов отсъстват, а в Източно – черноморската падина достигат до 3 км. Майкопските (олигоценско – долно миоценските) седименти имат мощност 5 км в Западно – черноморската падина и 4 км в Източно – черноморската. Над вала на Андрусов мощността им значително се понижава като на места те напълно отсъстват.
От средния миоцен до сега Черноморската депресия се развива като единна структура, но мощността на миоценските седименти в Западно – черноморската падина е два пъти по-малка от Източно – черноморската, където достига до 2 км. Отложенията на неогена и кватернера залягат практически хоризонтално в централната част на Черно море като изклинват към сушата. През плиоцен – кватернера е продължило потъването на морското дъно и мощността на седиментите е най-голяма в северозападната част на Западно – черноморската падина, където достига до 3 км.

Посредством гравиметрични и сеизмични изследвания е установено, че границата на Мохо е разположена на дълбочина 19 км под Западно – черноморската падина и на 22 км под Източно – черноморската и при тях съществуват положителни аномалии на силата на тежестта. Lin45Разделящият падините вал на Андрусов се характеризира с отрицателни гравиметрични аномалии. Тектонската история на Черноморската депресия отдавна предизвиква интерес у изследователите. Един от последните тектонски модели, предложен от Коболев (2003) е представен на фиг. 1. Авторът разглежда Черноморско – Малоазиатския регион като част от Персийско – Британския горещ пояс. Източно и западно от вала на Андрусов са се внедрили сводови мантийни диапири. При тяхната кристализация магмата е понижила своя обем, което е довело до разпад на диапирите на отделни блокове и тяхното потъване в астеносферата, поради по-голямата им плътност. Това потъване е протекло бързо и е обусловило голямата скорост на натрупване на седименти в Черноморската депресия и в окръжаващите я геосинклинални области, които се разглеждат като компенсационни депресии, предизвикани от внедряването на мантийните диапири в земната кора. “Гранитният” слой на вала на Андрусов постепенно бил размит като интензивно е запълвал с утайки падината.

Фиг. 1. Принципен тектонски модел на образуването на Черноморската падина–основни етапи (Коболев, 2003)
1–вал на Андрусов; 2–“гранитен” слой; 3–“базалтов” слой; 4–граница на Мохо; 5–земна мантия; 6–пермски седименти; 7–неразчленени седименти; 8–миоценски седименти; 9–плиоцен–кватернерни седименти; 10–“пунктирни” интрузии на ултрабазити; 11–разломи от прогресивния етап; 12–разломи от регресивния етап; 13–долнище на потъване на седиментите; 14–долнище на компенсационните падини; 15–дислоцирани седименти; 16–вертикални движения.

Към края на кредата сводовете изчезват под морската повърхност, в следствие на денудация и през целия неозой дъното на депресията потъва като се отлагат седименти с голяма мощност. На фиг. 2, 3 и 4 са представени континенталния склон на Черно море и сеизмични разрези по Българското крайбрежие и шелф (Туголесов и др. 1985).
През кватернера периодически е прекъсвана и възстановявана връзката на Черно море със Средиземно и Каспийско море, което е водело до промяна в солеността на басейна и до смяната на средиземноморската халофилна молюскова фауна с каспийска бракична полусоленолюбива и обратно. При трансгресивните фази на Каспийско море е съществувал едностранен отток (каскада на моретата) от Каспийско към Черно, Мраморно и Средиземно море. Lin46Той се е осъществявал в условията на ниско ниво на Световния океан и на Средиземно море през ледниковите епохи. През между ледниковите оптимуми е настъпвала максимална трансгресия на Световния океан и нахлуване на средиземноморски води през Дарданелите, Мраморно море и Босфора в Черно море. Трансгресиите на Черно море са били синхронни с тези на Световния океан, защото тогава се е възстановявала връзката помежду им.

Фиг. 2. Положение на съвременния континентален склон на Черно море и склоновете на палеогенските падини (Туголесов и др., 1985) 1–денудирани участъци на съвременния континентален склон; 2– акумулационни участъци на съвременния континентален склон; 3–стръмни склонове на палеогенските падини; 4–условно положение на границите на палеогенските понижения; 5–зони на възможното развитие на разломи по склоновете на падините.

Lin47Фиг. 3. Схема на строежа на западния и северозападния черноморски шелф (Туголесов и др., 1985) 1–граница на съвременния шелф; 2–древен “палеоген – неогенов” континентален склон; 3–площ на разпространение на шелфа на мощни до 3 км кватернерни седименти на делтата на Палеодунав и други реки; 4–аванделта и подводни конуси на Палеодунав и други реки; 5–долна граница на разпространение на подводните конуси в дълбоководната падина; 6–линии на сеизмогеоложките разрези; 7–дълбоководни сондажи на “Гломар Челинджър”

Lin48Фиг. 4. Сеизмогеоложки разрези (а,б,в,г) на българското крайбрежие и шелф – разположението им е показано на фиг. 3 (Туголесов и др., 1985) 1–кватернер; 2–неоген; 3–майкоп; 4–палеоцен–еоцен; 5–юра и долна креда; 6–триас; 7–перм; 8–карбон; 9–девон; 10–силур–ордовик; 11–рифей; 12–отразяващи хоризонти; 13–разломи; 14–сондажи

Връзката между Черно и Каспийско море се е осъществявала посредством Маничкия пролив, съществувал до края на плейстоцена на мястото на сегашната Маничка низина. Фазите на трансгресия на Черно и Каспийско море са били противоположни, поради изолираността на Каспийско море от Световния океан. За разлика от Черно море по време на климатичен оптимум Каспийско море се е намирало в регресия, вследствие на голямото изпарение. Обратно, през ледниковите епохи нивото на Каспийско море е било по-високо от нивото на Черно море, защото в него са се акумулирали свободните не замръзващи води на Прикаспийската низина. Lin49

На фиг. 5 е представен Понто – каспийският басейн преди 17000–15000 г. (Chepalyga, 2005).
През кватернера се сменят двата типа басейни – каспийски и средиземноморски с характерната за тях молюскова фауна и това дава възможност черноморските регионални етажи да се отделят посредством специфични биостратиграфски разлики.

Фиг. 5. Понто–Каспийският басейн преди 17000–15000 години (Chepalyga, 2005)

Основно биостратиграфско значение има развитието на бракичните кардииди от р. Didacna, върху което се наслагват периодическите инвазии на средиземноморска халофилна фауна–р. Cardium, Abra, мytilus и др.
През последните 7600 г. е възстановена връзката между Черно и Средиземно море и колебанията на нивата в двата басейна протичат синхронно.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар