// Вие четете...

Нестандартни размишления

Произходът на човека.

„Светът не е започнал с нас и няма да свърши с нас.“

Произходът на човека.

Ясно е едно – човекът не е произлязъл от маймуната, а е резултат от безкрайно дълга, продължила милиони години планетарна еволюция. Преди нас е имало култури с далеч по-развита технология от нашата, които са изчезнали.
Има хора от отминали цивилизации, оттеглили се в тайни убежища – пещери, места дълбоко в океана, подземни градове – и те са постигнали ниво на съзнанието, което азиатците наричат състояние на самадхи. То им дава възможност да контролират обменните процеси по такъв начин, че телата им на практика са в състояние на безсмъртие, и това очевидно може да бъде удължено до безкрайност (докато пещерата не се срути и тялото не бъде наранено…).
Тези пещери-самадхи – както предполага д-р Мулдашев – могат да бъдат разглеждани като генофонд, резервоар за всички досегашни типове хора, населявали планетата, и в случай на глобална катастрофа могат винаги да бъдат реактивирани, за да оплодят отново Земята.
Има и още една възможност, която е не по-малко убедителна и се подкрепя от резултатите на други подобни проучвания. Тя е, че в случая може би не става дума за телата, а за душите, свързани с тези тела. Тези души, тези пра-древни и извънредно силни духовни потенциали са огромни енергийни носители, чието съществуване поддържа висока земна вибрация и високо енергийно ниво, като по този начин участват в съдбите на цели народи. Ако телата умрат и душите им преминат във финия свят, вероятно вибрацията на Земята чувствително би спаднала и би се доближила до „тъмните“ сили.
Нека си го представим образно: да речем, че нощно време се намираме в стая, която вместо от крушка се осветява от стотици запалени свещи. Повечето от тях са нормални битови свещи. В стаята обаче има и няколко огромни свещи, които горят отдавна и ще горят още дълго, след като малките изгаснат.
Можем горе-долу така да си представим душите от пещерите-самадхи, тези големи, древни и силни души, които поддържат определена базова вибрация тук, на Земята.
Вероятно някой ще възрази, че никога не е чувал нищо за атланти, великани или други подобни, че такива неща не съществуват, но какво ще кажете за гигантските атланти? Дори археолозите знаят за тях.
И естествено, че ще знаят, защото през 1833 г. в ранчото Лампок, Калифорния, при изкопаване на барутно хранилище, войниците се натъкват на почти 4-метров скелет, който е поставен в кръг, украсен от мидени черупки и непознати символи. До този великан има огромна бойна секира, напомняща тези на северните Богове. Това, което насочва към неземен произход, е факта, че както на горната, така и на долната си челюст, съществото има двойна редица от зъби.
През 1891 г., на три метра под земната повърхност строители в Критендън, Аризона, се натъкват на огромен каменен саркофаг. За разкопаването му са привлечени експерти и вещи лица. В саркофага има огромен мумиен ковчег на човешко или човекоподобно същество с тяло, голямо почти четири метра, белязано и от друга особеност: то имало шест пръста на краката.
През септември 1989 г., разказва Ян ван Хелсинг, във Финикс, Аризона, се срещнах с млад американец на име Сийн, живял година и половина при Далай лама в Дарамсала (Град в южната част на Индия – бел. прев.) в индийските Хималаи. Самият Сийн има контактьорска дарба и е обучаван от монасите да медитира и да развива ясновидство.
Той съобщава, че един ден те му казали да гладува, защото го очаквала инициация, за която се изисква вътрешна чистота. Той постил много дни и една сутрин най-накрая го отвели. Изкачили се до един висок връх, където пред тях внезапно се открила пещера. Сийн никога преди не я бил виждал.
Влезли в нея и вървели часове през прохода. Сийн почти не се е решавал да разкаже какво се е случило после. Тунелът бил пълен със зверове – той използвал думата върколаци. Във всеки случай, имали светещи червени очи и само чакали някой да се отдели от групата. Обяснили му, че психическите сили на двама от най-силните монаси щели да ги държат настрана, единият от тях вървял начело, а другият – последен. Ако Сийн застанел на задния край, това щял да бъде краят му. Казали му, че чудовищата служели за преграда, за да не може никой външен да проникне там, където сега отиват.

Изображение 24: Генофондът на човечеството – представители на различни цивилизации в пещерите-самадхи.

След няколко часа те най-накрая стигнали до голяма, висока няколко метра златна порта и седнали пред нея в позата на Буда за колективна медитация. След известно време вратата започнала да става прозрачна. Сийн решил, че наистина става нещо с него, защото зад нея съвсем ясно видял грамадни хора, също в позата на Буда. Те имали златни коси и златна кожа. Между тях и групата протекла телепатия. Сийн описа как мозъкът и цялото му същество били сканирани от тези същества. Той не можел да се противопостави, но не се чувствал застрашен или уплашен. Усещал само, че имали власт над него и насочвали мислите му. Те очевидно са го изпитвали, защото след това му доверили нещо, което той не искал да споделя.
След няколко часа групата се сбогувала със златните същества и поела по обратния път – покрай зверовете и обратно в манастира. Сийн е разказал, че няколко пъти е вдигал поглед към входа на пещерата, но той станал неоткриваем.
През 2000 г. Ян ван Хелсинг отново го среща – този път в Мюнхен, и той е потвърдил историята си.
Преди няколко години, продължава разказа си Ян ван Хелсинг, се запознах с една привлекателна дама от Швейцария на име Верена. Тя бе казала, че ще спонсорира откривател, който успее да създаде двигател на свободна енергия. За съжаление, не излязло нищо, защото господинът се оказал подлец и изчезнал с парите, но случаят ми даде възможност да получа извънредно интересна информация. Дамата често ходеше в Дарамсала и многократно имаше честта да се среща с Далай лама, защото прави големи дарения за него и манастира. Помолих я, когато отиде следващия път, да го попита за кухата Земя и подземното царство под Хималаите (Шамбала и Агарта).
Тя наистина го направила и на въпроса дали такова подземно царство съществува, получила отговора: „Чувал съм за него.“
След съвместните ни разговори тя бе станала прозорлива и попитала същото нещо монасите. Един от тях отвърнал, че веднъж е бил в подземния свят и когато се върнал в манастира и пожелал да заведе братята си до пещерата, за да докаже случилото се, не могъл да открие входа.
Всичко това се подкрепя от изследванията на Мулдашев и насочва в същата посока.
Защо например телевизията или учените не ви информираха за тези неща? Вероятно по същата причина, поради която не сте знаели, че в един японски манастир се съхранява морска нимфа (Изображение 25).

Изображение 25: В храма Карукаядо, Япония, се съхранява тази 1400-годишна и 65-сантиметрова морска нимфа. Медицинските изследвания показаха, че съществото не е изкуствена „конфигурация“, както се надяват критиците. Горната половина на тялото наистина е човешка, а долната е с генетика на риба. Дали подобни същества са „грешка на природата“, аналогично на някои изроди (например деца с две глави) или са доказателство, че нашите предшественици са провеждали генетични експерименти?

И защото това не ви засяга, от гледната точка на тези, които управляват света, то би могло да промени мирогледът Ви! Но вие ще се съгласите, че тези същества са по-интересни от нашите политици, от спортното предаване или от вечер в дискотеката…
Защо разказваме всичко това ли? Ами защото на тази планета се случват странни неща…
Вече научихме за един безсмъртен, че дори и за повече, въпреки че не са елегантни като нашия граф, те не са по-малко интересни. Светът има да ни предложи и други невероятни неща. Разликата с написаното дотук е само, че следващите знания са документирани и всеки може да го провери. Да, днес подобни документи съществуват в оригинал и учените, и археолозите вече не могат да ги „оставят“ да изчезнат, както стана с оригиналите на Стария и Новия завет, които по мое мнение не само са ловко миксирани, но и съзнателно фалшифицирани, по причини, които предишните читатели на Ян ван Хелсинг ясно могат да опишат… И именно този факт прави предстоящото наистина толкова интересно. За да направим сравнение обаче с източниците е необходимо първо да разгледаме нещо предварително.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар