// Вие четете...

Начини на манипулиране

Прозорец на Овертон.

„На богатия е дадено много, но рядко до насита.“

Ето по този начин баща ми гледа на нещата… на хората, искам да кажа на обществото. Законът може да изпълнява някои незначителни функции, но това е всичко. В определен момент законът трябва да бъде пренебрегнат и заменен с употреба на сила. Тя е тази, която движи обществото. И в края на краищата хората искат точно това – те са като овце, които ще се изгубят, ако няма сила, която да ги направлява.

Заглавието гласеше: „Рамка и Основни Принципи: За Създаването на Нова Конституция“. По-надолу, без никакви имена, следваха само областите на управление, които присъстващите най-вероятно представляваха:

– Финанси / Министерство на финансите / Федерален Резерв / Уол Стрийт / Корпоративна ос;

– Енергетика / Околна среда / Социални грижи;

– Трудова заетост / Транспорт / Търговия / Контролиращи институции;

– Образование / Контрол върху медиите / Духовенство / Контраразузнаване;

– Федерална комисия по съобщенията / Интернет / Обществени медии;

– Контрол и опазване на инфраструктурата от държавно значение.

– Бедствия и аварии / Сили за бързо реагиране / Извънредни ситуации;

– Правораздаване / Държавна сигурност / Въоръжени сили / Военновъздушни сили / Стратегическо командване на въоръжените сили / Военни сили, работещи по договор / Съюзнически сили;

– Политика на приемственост;

– Casus Belli: Райхстаг / Сузана / Екипаж 131* / Гладио** / Нортуудс*** / Извънредна ситуация.

* Екипаж 131 – част от военновъздушните сили на Полша, участвали в началото на Втората световна война.

** Операция Гладио – тайна операция под фалшив флаг на НАТО, с цел да спре евентуалното навлизане на силите на Варшавския договор в Западна Европа.

*** Операция Нортуудс – планирана, симулирана терористична атака през 1962 г., чиято цел е да създаде претекст за нападение срещу Куба.

Хората, с които се срещнах, бяха високопоставени представители на Отдела по планиране към Министерството на вътрешната сигурност. Те разиграват варианти на възможни вътрешни въоръжени сблъсъци, също като Пентагона, само че там се занимават с международното положение.

Casus Belli. Означава повод за война. Хайде да продължим нататък.

Следващите слайдове се отнасяха до различни страници на документ, който явно е бил раздаден на участниците. Без него трудно можеше да се разбере за какво става въпрос.

След малко, един по един, започнаха отново да просветляват и по тях се изписа ново съдържание, което не бяха видели до този момент. На всеки един от тях се появи линеарната диаграма, която беше запазен знак на стратегическите планове на компанията. Тези диаграми се използваха, за да покажат на клиента подробностите от плана за действие, както и отделните стъпки, които трябва да бъдат предприети във всеки конкретен момент.

Заглавията отразяваха отделните управленчески сфери, които бяха показани на присъстващите и по-рано: Финанси, Енергетика, Трудова заетост, Образование, Инфраструктура, Медии, Бедствия и аварии, Правораздаване, Политика на приемственост.

На екрана се появи пясъчният часовник и се изписаха думите: Моля, изчакайте… Съдържанието се зарежда от отдалечен източник.

Какво е това?

Нарича се Прозорец на Овертон. Баща ми открадна идеята от един мозъчен тръст в Средния Запад. Това е начин да се опише нагласата на обществото и да се проследи какво е готово да възприеме то по всеки определен проблем. Така можеш най-добре да разбереш какво трябва да направиш, за да промениш мнението на хората в посоката, в която искаш.

Виждаше се само заглавието и една плътна линия, в средата на която имаше отворено квадратче.

Двата края на тази дълга линия представляват двете екстремни възможности. В този край е възможността, която дори не можеш да си представиш, а в другия край стои също толкова абсурдна възможност, само че абсолютно противоположна на първата. В единия край е струпано цялото добро, а в другия — цялото зло. Ако го отнесем към начина на управление, това ще означава, че в единия случай има прекалено много свободи, нещо като анархия, а в противоположния му е тирания, от типа, който Оруел описва в романите си, т.е. там няма абсолютно никакви свободи. Точките между тях отбелязват важните събития в движението от едната към другата крайност.

Да вземем за пример мерките за сигурност при пътуване със самолет. Преди около четирийсет години хората са пристигали на летището няколко минути преди полета си, където са ги посрещали мило и любезно и са показвали единствено билета си. Никаква лична карта или паспорт не е бил необходим. След това са се качвали в самолета, без никой да проверява съдържанието на джобовете и чантите им. Имало е мерки за сигурност, но те са били почти незабележими. Днес изобщо не можем да си представим подобно нещо. Изглежда, никога няма да се върнем към ситуацията от онези години.

А сега да отидем в другия край на линията. Представи си, че пътниците трябва да пристигат четири часа преди полета си, за да се наредят на опашката за проверка. Не е позволено да се носи никакъв ръчен багаж, всички задължително трябва да се съблекат, за да бъдат претърсени. Трябва да минат през рентген и да се проверят телесните им кухини. След това, по време на полета, нямат право да напускат местата си, а на ръцете им има електрошокови гривни, в случай че някой реши да отиде до тоалетната, каквато, разбира се, в самолета няма.

Ако изведнъж ти се наложи да преживееш всичко, което току-що описах, ще престанеш да пътуваш със самолет. Обаче, ако няма никакви мерки за сигурност, кракът ти също няма да стъпи в самолет. Затова в момента Прозорецът на Овертон е някъде по средата в това квадратче. Но моята цел е да те накарам постепенно да възприемеш все повече от радикалните мерки, които току-що ти описах. Представи си, че утре някакъв идиот успее да вкара в самолета миниатюрно количество домашно направен експлозив. Всички медии ще гърмят за това в продължение на седмици, независимо дали наистина е имало някакви щети, или не. Ти започваш да се плашиш, а от телевизионния екран ти повтарят, че трябва само да се закупят още по-скъпи сканиращи устройства, да се наемат още хора, като тези, пропуснали идиота с експлозива в самолета, а пътниците да бъдат подложени на още по-унизителни процедури при проверките и тогава всички ще бъдем в безопасност. Разбира се, всичко това е лъжа, но така се постига желаният ефект. И прозорецът се премества.

В края на линията поставяме невъзможни екстремни ситуации, така че в сравнение с тях всичко изглежда разумно и приемливо. И постепенно започваме да подбутваме нещата така, че хората да започнат да възприемат онова, което миналата седмица им се е струвало немислимо.

Каква е целта на всичко това?

Това със самолетите беше само пример, но мога да изброя и още причини. Ако моят клиент продава рентгеновите апарати или сканиращите устройства, или има договор за наемането на още хора по летищата, тогава става въпрос за много пари. С такива мерки правителството изглежда още по-значимо и още по-плътно започва да навлиза в живота на отделния гражданин. Така се оправдава повишаването на данъците и таксите, бюрокрацията се увеличава, бюджетът също. По този начин може да се осигури обществена подкрепа за непопулярни военни действия и така нататък, и така нататък. Знае ли човек? Някои може и да твърдят, че всичко това е част от програма, чиято цел е да накара американския гражданин да вдигне ръце и да се предаде на всеки срещнат, стига той да носи униформа.

Прозорецът на Овертон през цялото време ли се използва?

През цялото време и навсякъде, където се обърнеш. Никога не пропускаме да се възползваме от която и да е криза, а ако такава няма, не е проблем да я създадем. Саддам е на ръба да се сдобие с ядрено оръжие, затова трябва да го нападнем, преди да е сринал Кливланд до основи. Ако не дадем седемдесет милиарда долара на застрахователната компания AIG, за да ги извадим от затрудненото положение, ще настъпи депресия и до понеделник ще бъде въведено военно положение. Ако не се ваксинираме, сто хиляди души ще умрат от пандемия, предизвикана от супер вируса на свинския грип. Ами цените на горивата? След като веднъж си плащал пет долара за галон бензин, три и петдесет ти се струва направо евтиния. А сега ни казват, че ако веднага не въведем данък върху въглеродните емисии, със Земята е свършено. Разбери ме добре, изобщо не говоря за това кое е правилно и кое не е. Искам не по-малко от всички други природата да се опази чиста, искам екологична енергия, искам страната ни да се възроди и отново да стане толкова велика, колкото е била. Хората имат право да се ваксинират, ако смятат, че това е добре за тях, а Саддам Хюсеин беше законно избран тиранин. Искам само да кажа, че има такива, които се възползват от надеждите и страховете ни, за да се облагодетелстват от тях и това е един от начините, по който го правят.

Всъщност въпросът е: Ако има законно основание, защо използват лъжи и измислици?

Значи дори и да не могат да ни накарат да възприемем всичко изведнъж те са доволни, ако могат да ни придвижат поне малко към целта, която са си поставили.

Всъщност, като изключим някои наистина значими събития, които променят историята, като нападението над Пърл Харбър или 11 септември, това е единственият начин да се постигне промяна. Леки побутвания в правилната посока и – преди да се усетиш – си възприел точно това, което искат. Тяхната цел е еволюция, а не революция. И когато казвам „те“, съвсем нямам предвид представители на някакво тайно общество. Винаги има някой, който е главният двигател на тези промени, и никак не е трудно да се разбере кой е той. Просто се разрови малко и виж кой ще извлече най-голяма полза, движи се по линията на парите и властта. Знаеш ли кой е най-големият лобист за създаването на бизнеса с търговия с въглеродни емисии? „Грийнпийс“?

Не. „Енрон“. Много влиятелни хора вече са се подредили на опашката и чакат да приберат големите пари след сключването на сделката. И точно преди компанията да се сгромоляса, имаше голям натиск от нейна страна. Това щеше да бъде най-голямата им далавера, след като спряха тока в Калифорния и практически изнудваха целия щат. Можеш ли да повярваш, вече бяха започнали да сключват сделки за доставка на хубаво време, но този път нахалството им надмина всичко. Тогава всички си мислехме, че това трябва да е някаква шега.

Всъщност всичко, което ставаше с „Енрон“, имаше за цел да отклони вниманието на обществото. Беше необходима жертва, която да бъде хвърлена на вълците. Така или иначе идеята за продажба на въглеродни емисии продължи да се развива. Може би най-добрият пример е Чикагската климатична борса, защото тя е основана или представена и финансирана от най-големите защитници на екологията, като Ал Гор и Голдман Сакс. Но на мен ми е напълно ясно защо почти никой не се интересува от нея – основателите на борсата смятат, че на този пазар могат да се въртят не повече от десет трилиона долара годишно.

При това има подкрепата от най-влиятелните личности и институции по света. А сега нека ти задам един прост въпрос: Какво ще се получи, ако комбинираш алчността на корпорациите, корупцията на политиците и към всичко това добавиш няколко трилиона долара? Може би фашизъм? Не, получава се образът на най-новия клиент на „Дойл&Мърчант“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар