// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Провъзгласяване на пророка – говорител.

„Рождението е път към смъртта.“

Провъзгласяване на пророка – говорител.

И Господ рече на Моисея: виж, Аз те поставих за Бог фараону; а брат ти Аарон ще бъде твой пророк; ти ще (му) говориш всичко, що ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона, да пусне синовете Израилеви от земята си. И слезе Господ в облачен стълб, па застана при входа на скинията, и повика Аарона и Мариам, и те излязоха и двамата. И рече: чуйте Моите думи: ако между вас има пророк Господен, Аз му се откривам във видение, насън говоря с него; не е тъй обаче с Моя раб Моисея, – той е верен в целия Ми дом: Аз говоря с него уста с уста, и явно, а не с гатанки, и той вижда образа на Господа; а вие как се не побояхте да укорявате Моя раб Моисея?
И разпали се гневът на Господа против тях, и Той се оттегли. Ако се дигне сред тебе (някой) пророк, или съновидец, и ти покаже личба или чудо, и се сбъдне тая личба или чудото, за което той ти е говорил, па и каже: „да вървим след други богове, които ти не знаеш, и тям да служим“, – ти не слушай думите на такъв пророк, или на такъв съновидец; понеже чрез това Господ, Бог ваш, ви изкушава, за да узнае, обичате ли вие Господа, вашия Бог, от всичкото си сърце и от всичката си душа.
Господа, вашия Бог, последвайте, от Него се бойте, заповедите Му спазвайте и гласа Му слушайте, и Нему служете и към Него се привързвайте. А оня пророк, или оня съновидец да бъде предаден на смърт, задето ви е надумвал да отстъпите от Господа, вашия Бог, Който ви изведе из Египетската земя и те избави от дома на робството, защото е искал да те отклони от пътя, по който Господ, Бог твой, ти бе заповядал да вървиш; тъй изтреби злото из средата си.
Господ, Бог твой, ще ти издигне Пророк изсред тебе, от твоите братя, като мене, – Него слушайте, – понеже ти моли Господа, твоя Бог, при Хорив в деня на събранието, думайки: да не чуя занапред гласа на Господа, моя Бог, и да не видя вече тоя голям огън, за да не умра.
И рече ми Господ: добро е това, що (ти) са казали; Аз ще им издигна Пророк изсред братята им, какъвто си ти, ще вложа думите Си в устата Му, и Той ще им говори всичко, що Му Аз заповядам; а който не послуша думите Ми, които (Оня Пророк) ще говори от Мое име, от него ще диря сметка. Който пък пророк се осмели да говори от Мое име, каквото не съм му заповядал да говори, и който говори от име на други богове, такъв пророк да бъде погубен. Но ще кажеш в сърцето си: как ще узнаем думите, които Господ не е говорил?
Ето как ще узнаете: ако пророкът говори от името на Господа, и думите му се не сбъднат и не изпълнят, то Господ не е говорил тия думи, а ги е говорил пророкът по своя дързост – и не бой се от него. И в Израиля нямаше вече такъв пророк, като Моисея, когото Господ знаеше лице с лице, и по всички личби и чудеса, за които го бе пратил Господ да извърши в Египетската земя над фараона, над всичките му служители и над цялата му земя, и по силната ръка и по големите чудеса, които Моисей извърши пред очите на цял Израил.
И когато синовете Израилеви викнаха към Господа против мадиамци, Господ изпрати пророк при Израилевите синове и им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз ви изведох из Египет, изведох ви из дома на робството; избавих ви от ръката на египтяни и от ръката на всички ваши потисници, прогоних ги от вас, и ви дадох земята им, и ви казах: „Аз съм Господ, Бог ваш; не почитайте боговете на аморейци, в чиято земя живеете“; ала вие не послушахте гласа Ми.
Самуил порасна, и Господ беше с него; и не остана ни една негова дума неизпълнена. И цял Израил от Дан до Вирсавия узна, че Самуил се е удостоил да бъде пророк Господен. И Господ продължаваше да се явява в Силом, след като се бе открил на Самуила в Силом чрез слово Господне. (И у цял Израил, от край до край на земята, се увериха, че Самуил е пророк Господен. Илий пък остаря твърде много, а синовете му продължаваха да ходят по беззаконния си път пред Господа.)
По-преди у Израиля, кога някой отивал да пита Бога, казвал тъй: да идем при ясновидеца. Защото тоя, когото днес наричат пророк, по-преди се наричал ясновидец. И рече Саул на слугата си: добре казваш; да идем. И отидоха в града, дето беше Божият човек. Възлюбеният от своя Господ Самуил, пророк Господен, основа царство и помаза царе за своя народ; той съди народа по закона Господен, и Господ посети Иакова; по своята вяра той беше истински пророк, и по думите му се познаваше верността на предвиждането.
И дойде Иеремия от Тофет, дето Господ го бе пращал да пророкува, и застана в двора на дома Господен и каза на целия народ: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, ще напратя върху тоя град и върху всички техни градове цялото нещастие, което изрекох против него, защото те са твърдоглави и не слушат Моите думи.
Пророк, който е видял сън, нека го и разказва като сън, а у когото е Моето слово, нека говори вярно словото Ми. Какво общо има мекина с чисто зърно? казва Господ. И ще понесат вината за беззаконието си. Каквато е вината на запитвача, такава ще бъде и вината на пророка, та занапред домът Израилев да не се отклонява от Мене, и вече да не оскверняват себе си с всякакви свои беззакония, а да бъдат Мой народ, и Аз да бъда техен Бог, казва Господ Бог.
И биде към мене слово Господне: сине човешки! ако някоя земя съгрешеше пред Мене, като вероломно отстъпеше от Мене, и Аз прострех върху нея ръката Си, унищожех у нея хлебната подпора, пратех върху нея глад и почнех да погубвам по нея люде и добитък, и ако се намереха в нея тия трима мъже: Ной, Даниил и Иов, – то те със своята праведност биха спасили само своите души, казва Господ Бог. Чрез пророк изведе Господ Израиля из Египет и чрез пророк го Той пази. Моисей бе казал на отците: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам от братята ви Пророк като мене: Него слушайте за всичко, каквото ви каже; и всяка душа, която не послуша тогова Пророка, ще бъде изтребена измежду народа“.
Пророкът Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: “Невалидна е молитвата на онзи, който не прочете “Ал-Фатиха.” Затова “Сура Откриване” се произнася във всяка част на молитвата. Тя е най-горещото и съкровено обръщение към Аллах. В нея са намерили място някои от най-важните послания и напътствия на Корана, човек да се покланя единствено на Всевишния Аллах и да не очаква подкрепа и напътствие от друг освен от Него. Той е единственият Бог, достоен за възхвала и почит.
В началото на някои сури има букви от арабската азбука, наречени “буквени съкращения”, които също са знамения, но истинският им смисъл е неясен (муташабих) и единствено Аллах го знае. Учените от своя страна им дават различно тълкуване.
В началото на Сура Кравата Превеликият Аллах говори първо за Своята величествена Книга Корана, за това, че тя е пътеводител и първоизточник на истинския път, после за вярата в неведомото и за основните задължения, които са петте “стълба” на Исляма, и същевременно разделя хората на три групи според вярата:
– първите са вярващите, чиито качества са обобщени в първите пет знамения;
– вторите са невярващите, за които се говори накратко в знамения 6 и 7;
– третите са лицемерите, чието поведение се разглежда в подробности до знамение.
Коранът е Книга, низпослана да призовава хората към правия път. В тази връзка той най-напред разкрива на човечеството, което е негов събеседник, коя вяра е права и коя не, какви са отговорностите, породени от вярата, какво е положението, което ще заеме в земния и в отвъдния живот този, който вярва в истината и този, който вярва в лъжата. Когато се чете Коранът, следва да не се забравя, че винаги Всевишният Аллах говори, а понякога Той дава възможност и на земните създания да говорят. Друг път разказва за събития, които илюстрира с примери и сравнения.
Аллах не се свени да дава пример всякакъв и колкото комар, и по-голям от него. Които са повярвали, знаят, че това е истината от техния Господ. А които са неверници, изричат: “Какво цели Аллах с този пример?” Заблуждава с него Той мнозина и напътва с него Той мнозина. Ала заблуждава с него само нечестивците, които нарушават обета пред Аллах след неговото потвърждаване и прекъсват онова, което Аллах е повелил да бъде съединено, и сеят по земята развала. Тези са губещите.
Обетът пред Аллах са думите, изречени от хората на Писанието, че непременно ще повярват в последния Пророк, за чието идване се провъзгласява в Тората и Евангелието, ала когато той е дошъл, не повярвали и нарушили думата си.
„О, синове на Исраил, помнете Моята благодат, с която ви обсипах, и че бях ви предпочел измежду народите!”
Народ, измежду който е изпратен пророк, превъзхожда другите народи от своето време, тъй като сред всички хора Всевишният Аллах е избрал именно този народ и този човек. От друга страна, той носи по-голяма отговорност. Впрочем, за синовете на Исраил, за чието превъзходство тук се споменава, знамение 61 на същата сура разказва, че ги е сполетяло унижение и бедност, и са си навлекли гнева на Аллах.
Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.
И приехме от синовете на Исраил обет: “Служете само на Аллах и се отнасяйте с добро към двамата родители и към близките, сираците и нуждаещите се! И говорете на хората с добро, и отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат!” после се отметнахте, освен малцина от вас, и се отдръпнахте.
Тези сведения за действията и постъпките на Исраилевите синове в миналото се дават, защото в епохата, когато се появил Коранът, юдеите преиначавали Тората и потулвали истината. Във времето, когато бил изпратен Пророкът Мухаммад, в Арабия и най-вече в ал-Медина и околностите й живеела многобройна юдейска общност.
Преди да бъде изпратен последният Пророк, юдеите разпространявали мълвата за предстоящото му идване, но променили поведението си и започнали да преиначават това, което са говорили преди, защото очаквали пророкът да бъде един от тях. А когато той дошъл измежду арабите, юдеите проявили ревност.
Последният Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бил принуден да воюва с тях и да ги прогони. Юдеите до днес питаят вражда към мюсюлманите.
И щом при тях дойде от Аллах Книгата, потвърждаваща онова, което е у тях, а още отпреди бяха молили за помощ срещу неверниците, и щом при тях дойде онова, което [вече] знаеха, не повярваха в него. Проклятието на Аллах е над неверниците. “Онова, което е у тях” е Тората.”
О, вярващи, не казвайте: “Зачети ни!”, а казвайте: “Пожали ни!” и послушайте! За неверниците има болезнено мъчение.
Когато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казвал на мюсюлманите нещо, те му казвали: “Раина!”, което значело: “Зачети ни!”. Юдеите употребявали същата дума в значение на “хуля, ругая, псувам” и започнали злонамерено да се обръщат така към Пророка. Ето защо е повелено да не се казва: “Раина!”, а “Унзурна!”, което означава: “Пожали ни!”
И рекоха [хората на Писанието]: “В Рая ще влязат само юдеи и християни.” Това са техните въжделения. Кажи им: “Дайте своя довод, ако говорите истината!”
И рекоха юдеите: “Християните не се основават на нищо.” И християните рекоха: “Юдеите не се основават на нищо.” А четат Писанието. Така и незнаещите изричат подобни думи. Аллах ще отсъди помежду им в Деня на възкресението за онова, по което са в разногласие.
И рекоха: “Аллах се сдоби със син.” Пречист е Той! Да, Негово е всичко и на небесата, и на земята. Всички се покоряват на Него.
Юдеите казват: “Узайр е син на Бога.” Християните казват: “Исус е син на Бога.” А съдружаващите араби казвали: “Ангелите са дъщери на Бога.” Горното знамение известява, че Всевишният Аллах е пречист от всичко това.
И не ще са доволни от теб нито юдеите, нито християните, докато не последваш тяхната вяра. Кажи: “Напътствието на Аллах е напътствие.” И ако последваш страстите им подир знанието, което си получил, никой не ще те защити от Аллах и не ще те избави.
И рекоха: “Станете юдеи или християни и ще тръгнете по правия път!” Кажи: “Не, ние следваме вярата на Ибрахим, правоверния, а той не бе от съдружаващите.”

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар