// Вие четете...

Календарът на българите

Проблемният наследник на Тервел.

„И в щастие и в нещастие, великите хора са неизменни.“

Проблемният наследник на Тервел.

Тази неясна дума „твирем” е създала и все още създава невероятно много дискусии при изследването на Именника. Основна причина за това е, че тя се среща на още две места в списъка, където без съмнение означава название на месец. Така, ако се приеме, че ТВИРЕМ има пратюркска етимология и означава „девети“ (от тат. tógus 9, чув. Tukur 9), това прави малко вероятно да е лично име.
Сетне в българската история не е известен владетел с име Твирем.
По тези причини повечето изследователи приемат, че както на другите места, така и в началото на осмата владетелска формула тази дума означава название на месец. От тук следва, че осмата формула е „сгрешена“ и „непълна“, защото в нея липсва името на владетеля.
Възниква въпросът, какво да правим с тази „сгрешена“ формула и как да си обясним нейното присъствие в Именника? Приемайки неясната дума ТВИРЕМ за название на месец, автоматически се създава проблема за владетеля след Тервел.
Това е може би най-важното – наследяването на властта след Тервел и неговото отражение в Именника. След обстойно изследване Г. Цанкова-Петкова [Българо-византийските отношения при управлението на Тервел и Кормесий], базирайки се върху сведения на хронисти, един от които е западноевропейския монах Алберих, достига до извода, че след Тервел е управлявал владетел с име Кормесий. Това мнение се възприема от съвременната българска историография, която уточнява по следния начин периодите на управление след бат Баян е: Аспарух (680 – 700; Тервел (700 – 721); Кормесий (721 – 738); Севар (738 – 753) и т.н.
Ясно е, че в осмата владетелска формула има допусната грешка в предаването на оригиналния текст и различните изследователи предлагат свои оригинални начини за разрешаване на проблема:
– Ж. Войников приема извода, че Тервел е наследен от Кормесий. Той допуска, че периодът на управление на Кормесий трае от 715 до 721 (722) г., като въпросната дума твирем е вмъкната най-вероятно по погрешка. Според него „много възможно е тя да е част от някакво обяснение за станали събития, което е било съкратено от някой преписвач или не е било разбрано от него, в резултат на което вместо владетелското име е поставено наименованието на месеца твирем“.
– Проф. О. Pritsak приема, че е възможно думата ТВИРЕМ да съответства на хан Товирем, който може би е подписал договора с византийците от 716 г.
Омелиан Притсак точно така го приема – като име „Товирем“. Маркварт също търси име… Но от Теофан знаем, че скоро след Тервел (непосредствено след него или пък по-следващо – зависи от това докога ще се хронологизува Тервеловото управление) има владетел с име Кормесий – този който е сключил договора с император Теодосий III (715 – 717 г.). Ако в думата „твирем“ трябва да търсим име, Кормесий се губи и се налага друга еквилибристика (има я и нея в науката – то се знае): да се „премести“ Кормисош пред Севар, за да може да бъде отъждествяван с Теофановия Кормесий. Това обаче е прекалено голяма волност – във всеки случай много по-голяма от разчитането на „твирем“ като име (номер) на месец.
– Проф. Иван Венедиков, в книгата си „Медното гумно на прабългарите“, логично заключава, че проблемът с „неизвестния владетел“ е, защото формулата за Тервел, след като е написана веднаж, е повторена, но с други числени циклови данни. Според него грешката е възникнала при някое от преписванията, като първо повторението е било за Аспарух, който трябвало да има две формули, понеже първата формула била показвала не годините на управление (61), а продължителността на живота му. От тук според Венедиков следва, че трябва да има още една формула за годините на властване. След направената корекция по Венедиков, частта от Именника има следния вид:
ЕСПЕРИХ княз 61 лета. Родът му Дуло, а годината муверениалем.
ЕСПЕРИХ княз 21 лета. Родът му Дуло, а годината мутекучитемтвирем.
ТЕРВЕЛ 28 лета. Родът му Дуло, а годината му дваншехтем.
СЕВАР 15 лета. Родът му Дуло, а годината му тохалтом.
– Според Стефан Чурешки „след княз Тервел в Именника стои владетел, отбелязан с инициали или подразбиращ се, при което името не може да бъде възстановено, нито да бъдат открити успоредици в някое друго историческо сведение“.
– Доц. Иван Иванов, също предлага свое логично обяснение. Според него неизвестният владетел след Тервел би могъл да се реши в рамките на съвременната хронология на управление на Аспарух и неговите наследници чрез известния факт, че българските владетели на Първата българска държава, а отчасти и на Втората, са имали по две владетелски имена (Двойни владетелски имена и прозвища на ранните български владетели). Това е отразено и в Именника.
Например: бат Органа, бат Кубрат и бат Баян са отбелязани в именника като Гостун, Курт и Безмер, съответно. В добавка, Исперих (Аспарух) е известен и като Еспор, Тервел като Изот, княз Борис като Богорис, цар Симеон като Лабас и т.н. За много владетели обаче има твърде малко данни и техните втори владетелски имена, ако са съществували, не са известни. Такъв е случаят с Кормесий (721 – 738), за когото не е известно второ владетелско име. Доц. Иванов предполага, че думата ТВИРЕМ в началото на осмата владетелска формула в Именника е второ владетелско име на Кормесий. С други думи, Твирем е другото официално име на Кормесий, така както Курт е второ официално име на Кубрат, Безмер е второ име на бат Баян и т.н.
Няма противоречие във факта, че в един и същи документ думата ТВИРЕМ може да означава веднаж пореден номер на месец и втори път да бъде омоним (например месец август и император Август). Не е изключено и да е имало някакви фонетични разлики между прабългарското название на месец твирем и омонима Твирем, не отразени в кирилския препис на първоначалния каменен надпис.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар