// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Проблеми и задачи на глобализацията.

„Понякога и дяволът се позовава на свещеното писание, за да постигне своите цели.“

Идеологическа основа на фашизма. След революцията през 1917 г. същият този фашизъм се опитваше да продължи в нея своето съществуване, но вече по премълчаване под прикритието на марксистката теория. Все пак обаче стана „пречупване“. Болшевишката линия на тълкуване на марксистките текстове под ръководството на И. В. Сталин надделя над троцкистката, а самите троцкисти (които не се скриха) бяха унищожени или прекараха най-добрите години от своя живот в лагерите на създадения от тях ГУЛАГ на НКВД. При което сталинският режим не беше фашизъм, защото работеше за изкореняване на тълпо – “елитаризма“.

Режимът на елцинските демократизатори не стана фашистки само затова, че не намери поддръжка в средите на множеството „малки хора“. Оттук може да се разбере, че Ф. Е. Дзержински искрено, според степента на своето разбиране, макар и с грешки (произтичащи от марксизма), работейки за създаване на новото общество, беше антифашист. А днес против възстановяването на паметника му на Лубянския площад излизат демократи от СПС – поддръжници на фашизма, който Феликс Едмундович се стараеше да изкорени. Но в дейността на Ф. Е. Дзержински имаше и грешна съставка, вследствие на което много марксисти – троцкисти го смятат също за свой.

Оттук може да се направи извода, че повдигането на въпроса от Ю. М. Лужков със настройване мнението на народа за възстановяване паметника на Дзержински на първо място е провокация. По силата на двойствеността в дейността на Дзержински, изтълкуването на крайния резултат в тази провокация също е нееднозначно. Еднозначно е следното: в края на дейността на ВЧК под ръководството на Дзержински беше приключено с безпризорността. При което от средите на безпризорните, получили образование, излязоха много достойни хора на Съветската страна. Елцинските демократизатори, такива като Е. Т. Гайдар, Б. Е. Немцов и изместения от тях от власт Г. А. Явлинский, избраха такъв курс на реформи, че тези, които можеха в случай на запазване на Съветската власт да израснат в семейства и да получат повече или по-малко нормално образование като станат пълноценни членове на обществото, станаха безпризорни с всички произтичащи последствия.

Разбира се в съветското общество имаше вътрешни предпоставки за това историята на СССР да тръгне по пътя, по който „силите на Запада“ настроиха като свои биороботи Явлински, Гайдар и КО. Но имаше открита възможност да се избере и друг курс на реформи. И тогава в Русия след всички „перестройки“ и „реформи“ нямаше да има повече безпризорни, отколкото имаше в СССР след края на Великата Отечествена война в 1945 г. Избирането курса на реформи зависеше от властта на М. С. Горбачов, А. Н. Яковлев и прочее фашисти, проникнали в ръководството на КПСС. И трябва да си много циничен демон или непросветен тъпунгер, за да извършиш всичко това по отношение на множеството деца и техните родители, а и да се пениш по адрес на Ф. Е. Дзержински. А колко животи и човешки съдби са загубени за всичките години на горбачовската „перестройка“ и елцинските „демократични реформи“! А разрушаването на икономиката, промишлеността, селото, армията и т.н.!

Хората прекрасно помнят, че тази „развълнувана от колита в съдбата на страната“ по време на президента Елцин спокойно се примиряваше с криминалното безредие, унищожаващо обикновените хора. Нито депутатите, нито учените не биеха камбаната, когато ежегодно убиваха хиляди хора, а други хиляди безследно изчезваха. „Елитът“ не се вълнуваше от това тогава и не го вълнува и до сега. За него хората са двуноги работни машини („материал“), призвани да обслужват техните паразитни потребности.

На историята още й предстои да прави аналогия на всичко това със загубите, понесени от СССР за годините на Великата Отечествена война. И много е възможно, че резултатите ще бъдат съпоставими или дори ще превишават загубите, нанесени от Хитлер. Именно по тази причина, премълчавайки за собствената си фашистка същност, демократизаторите са готови да обвинят във фашизъм всички, които не са съгласни с тях. Започвайки разхищаване на общонародната собственост преди 25 години и получавайки през цялото това време свръх доходи с методите на „бендеровщина“, „елитът“ можеше да помисли:

– че той „пуска в живота“ милиони семейства по цяла Русия, лишавайки в тези семейства децата от човешко бъдеще;

– че много пуснати от „елита“ родители не ще могат праведно да възпитат своите деца и да им дадат образование;

– че част от тези деца ще тръгнат по пътя на престъпността и ще се превърнат в безпощадни „измръзнали“;

– че тази престъпност и бандити не само ще смачкат простолюдието („елитът“ е плюл на простолюдието), по своето професионално положение оказало се в зависимост от управляващия и научен „елит“, но под безпощадната ръка на такива „измръзнали“ ще попадат и „богатичките Буратино“ от превъзнасящия се „елит“;

– че проблема с безопасността на членовете на „елита“ не може да бъде разрешен на основата на заплащане на частни охранителни структури от „узаконеното“ крадено.

Именно социолозите и тълкувателите на историята издигнаха „културните“ начини за кражба и убийства в ранг норми на живота в обществото, а юристите придадоха на тази мерзост форма на действащо законодателство, върху което се крепи цялата Западна цивилизация. Под въздействието на такава нравствено извратена култура мнозина искрено имат за себе си мнението, че те са повече или по-малко добри порядъчни хора, „елит“ на Русия, а не мерзавци.

Отначало „елитът“ доведе народа до крайната точка на нищетата, заставяйки мнозина да крадат не по своя воля, а сега те направо искат да застрелят тези хора. За безпрепятствен и безконтролен разстрел на хора е необходима фашистка диктатура. Именно това и желае „елита“, защото именно фашистката диктатура позволява да се укрепят позициите на „елита“ чрез разстрел на политическите противници. Морално-нравствените качества на работещите в право охранителните органи за потискане на болшинството напълно съответстват на осъществяване на фашистки терор.

Горе изказаното ни позволява да направим еднозначен извод за това, че цивилизацията на до Колумбова Америка, както и древния Египет, се явява периферия на още по-древната цивилизация на Атлантида.

А сега да си зададем въпроса: „Та нали върховния жрец не е рязал гърлата на хилядите жертви собственоръчно? Кой е осигурявал реда по време на церемониите? Кой непосредствено е рязал гърлата с ритуалните оксидирани ножове?“ Церемониите на наказанията се обезпечавали от представители на два военни ордена – „Орела“ и „Ягуара“.

Как мислите, какви морални качества трябва да има човек, за да може достойно да изпълнява работата на конвейера на смъртта? Може би тези, че нравствеността им може да се изрази със следната формулировка: „Смъртта е наша вечна спътница и единствен мъдър съветник, който воина притежава… В свят, в който зад всеки дебне смъртта, няма време за съжаления и съмнения. Време има само за това, да се вземат решения… Воинът не изпитва угризения на съвестта, и като оценява своите постъпки като низки, отвратителни или глупави, означава да си приписва неоправдана значителност… А главната задача по пътя на воина се явява унищожаването на чувството за собствената значимост… Воинът е длъжен да изгради „духа“, който фиксира неговата събирателна точка в „място без жалост“… Воинът няма нито чест, нито достойнство, нито семейство, нито име, нито родина. Има само живот, който трябва да изживее… Воинът е настроен за оцеляване и той оцелява, избирайки най-оптималния начин на действие…“ (К. Кастанеда). „Колелото на времето“. Горе казаното не е от прословутите грешки на „древните виждащи“. На основата на такъв род поучения се формира нравствеността (а по- точно безнравствеността) на „новите виждащи“.

Такава безнравственост закономерно поражда съответния мироглед, в който Всевишният просто няма място. Вместо Бога на такъв „воин“ се предлага калейдоскопичен набор от „орел“, „сила“, … Понятните граници на тези термини се размиват и способстват за развитието на калейдоскопична шизофрения. Впрочем, това са проблемите на самите „воини“, а за нас е интересен още един показателен момент от учението им.

„Всички пътища са еднакви, всички водят на никъде, но ако един път дава лекота и течение, то друг опустошава. За да се следва пътя на воина, е необходима непоколебима, неистова целеустременост към особено състояние на ума, наричано неумиращо намерение.“ Ба! Та това са нашите стари познати – троцкистите! Пламенни и неумиращи революционери, настоящи „пасионари“ с тяхната: „Целта е нищо, движението е всичко“.

„Троцкизмът – това е агресивна, шизофренична психика, която може да се прикрива във всяка идеология, във всяка идеологическа доктрина. Троцкизмът е доста по-стар от марксизма, в който той се е изразил най-ярко. В средновековието за характеризиране на това явление не се е намерил по-подходящ термин от „обсебване от зъл дух“. Като психическо явление троцкизма се характеризира с това, че премълчаното противоречи на изказаното, а резултатите от делата не съвпадат с обещанията. Така също е характерна абсолютната глухота на троцкистите към изказваните по техен адрес предубеждения“.

Така че „новите виждащи“ с нищо не се различават от „древните“. Те имат същата нравственост, същия мирогледен калейдоскоп. Единствената разлика се състои в това, че на „воина“ се предлага да практикува не „придвижване“, а „движение“ на „събирателната точка“. Но няма никаква разлика – движи ли се той към нея или се придвижва. Във всеки случай крайният резултат на нещата не е в неговите ръце. Той е в ръцете на господарите му – тези, които са реанимирали това учение, обръщайки го в съвременен, увлекателен „разказ“, „Приказка за силата“ (една от книгите на Кастанеда) и са го насочили в бой за тържествуването на „Новата Атлантида“.

Проблеми и задачи на глобализацията. Процесът на глобализация завършва сега, в наше време, глобализаторите трябва да решат множество натрупващи се проблеми: екология,„пренаселеност“, недостиг на ресурси… Нищо, освен реставрацията на Атлантида, не искат да предложат те, а няма и да могат. Но за реставрация е нужно да се подготви нов управленчески „елит“ и да се направи маневра за „обрязване на стария елит“ по целия свят.

Първата задача се изпълнява от „дианетиката“, методиката, която позволява на „жреците“ – демони да „изрежат“ човешкия тип психика и да оставят само „животни“ в човешки облик (роби) и „зомби – био роботи“ (управляващи и надзиратели). За отработването на тази методика е организирана специална структура – „Църквата на сайентологията“. Характерно е, че при сайентолозите „оцеляването“ се смята за една от осемте основни „динамики“ на човека.

На тази динамика на оцеляване са настроени и „воините на Знанието“. Разликата при тях от сайентолозите се заключва в това, че управлението на „воините“ се осъществява без структурно и в такова целополагане, което е изпълнено извън предела на тяхното разбиране.

„Воините“ са насочени към изпълнение на втората задача, тоест в нужния момент с техните ръце ще бъде осъществен „глобален холокост“, в хода на който предишният управленчески „елит“, състоящ се основно от евреи, ще бъде унищожен. На евреите от съвременните демони – “жреци“ ще бъде приписана „издръжката на производството“ при провеждане на глобализацията, пътьом решавайки проблема на „пренаселеността“, и „воините“ ще станат ненужни. По нататък ще са нужни надзиратели. Ето я – Атлантида! На върха – висшето „жречество“, „полубогове“ и „свръхчовеци“, а всъщност – демони. Отдолу – работещ скот с образ на човек, роби „животни“, щастливи от храненето и топлия хляб. Между тях е „елита“: „сайентолози“ – управленци и „воини“ – надзиратели. И едните, и другите са „био роботи – зомби“, безмислено изпълняващи заповедите на демоните. В моменти на кризи в управлението „демоните“ отдават „елита“ за разправа на „животните“ – тълпата, а после „ … всичко пак ще се повтори отначало …“. Но сега осъществяването на този сценарий не ще бъде позволено Свише.

Някои митове позволяват да се мисли, че без разделно пълновластие на расата на „господ“ над планетата не е имало. Тоест не всички райони са били покорени от нея, а е имало региони и със самобитни обществени управления. Но това уточнение не изменя нещата по същество.

В процеса на съсловно разслоение на днешното Човечество от шаманството както самостоятелно, така и под опеката на мисионери – цивилизатори, произхождащи от предишната цивилизация (за които еднозначно говорят митовете и легендите на болшинството древни цивилизации в различните региони на планетата), се трансформирало в жречески структури –йерархии на посветените, в повечето случаи стоящи над аристократичните държавни („елитарни“) апарати (управленчески структури) и проникващи в структурите на държавността.

В съсловно – кастовото общество (каста – съвкупност от родове, кланове, заключена по отношение към другите касти) жречеството притежавало монопол върху достъпа до знания от всякакъв вид. На базата на това жречеството определяло построени в обществото системи на обучение и тематиката на образователните програми, по силата на което носело висшата вътрешно социална власт – концептуалната власт. Тази концептуална власт изразявала нравствената (или по-точно безнравствената) свобода на нейните носители. От позицията на този безнравствен произвол са се определяли целите, пътя на развитие на обществото и средствата за тяхното осъществяване.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар