// Вие четете...

Черно море

Причини, пораждащи временни и периодични течения в Черно море

„Хората не обичат това, което не познават.“

За изясняване на вертикалната структура на тези ветрови течения ще предположим, че постепенно баричното поле плавно се изменя от север към юг, като в северната половина на морето се образува източен вятър, а в южната – западен.
В северната част на морето под влияние на източните ветрове, нагона на водата към северния бряг нараства, като градиента на налягането по нормалата от него към морето и предизвиканото от него градиентно течение в дълбочинната си част се увеличава. Вследствие на което повишеното ниво на брега от дясно, започва постепенно да се снижава, а на наветрения бряг – расте, което предизвиква изместване на областта на нагона от брега от дясно по отношение на направлението на вятъра към наветрения.
Всяко ново положение на областта на нагона напълно съответства на определен градиент на налягането и на градиентното течение, което от момента на появата на нагона въвлича в движение все повече и повече водни маси. Когато областта с максимален нагон заеме перпендикулярно на направлението на вятъра положение, съотношението на силите съществено ще се измени.
Градиентното течение се отклонява в дясно от градиента на налягането и едновременно с това в ляво от направлението на вятъра, вследствие на което ще се движи по посока на противоположния бряг срещу вятъра, заради което нивото на водата при десния бряг още повече ще се понижи.
В южната половина на морето под влияние на западния вятър се възбуждат идентични по вертикална структура, но противоположни по направление потоци. По такъв начин градиентното течение, създавано от съответните външни условия и сила на вятъра ще има циклоничен характер на движение на водните маси с максимум на нагона при наветрения бряг и относително малко повишение на нивото на другите участъци на морето.
При постоянно ветрово поле, поддържано от енергията на вятъра дрейфа на водните маси, наклона на нивото, скоростта на повърхностните и дълбочините течения ще придобият постоянен характер, а водния баланс по всички направления ще бъде равен на нула.
Последното обстоятелство имащо принципиално, теоретично значение в динамиката на стационарните морски течения е приложимо особено за Черно море.
В установилия се процес на движение при не еднакви скорости на повърхностното и градиентното течение, скоростта на градиентното течение ще зависи от абсолютната дълбочина на морето. Колкото тя е по-голяма, толкова скоростта на дълбоководното течение ще е по-малка. При голяма дълбочина на морето и относително малка скорост на повърхностните течения, скоростта на дълбоководното течение трябва да е пренебрежимо малка. Верността на приведените разсъждения не е нужно да се доказват, защото е безспорно, че в Черно море вътрешния водообмен между връхните и дълбочинните слоеве служи за потвърждение на наличието на градиентни течения.
При не стационарните процеси, но при идентична външна обстановка движението и развитието на указаните течения се определя от продължителността на времето за което ще духа вятър и ако това време е доста кратко, то пълно развитие на вертикалната и хоризонталната структура на течението до състояние на стабилизация е изключено. Но, неговите фази в частност преход от областта на максимален нагон от десния бряг по отношение посоката на вятъра към наветрения е обичайно явление и както показват наблюденията за силен щорм са напълно достатъчни 5 – 8 часа да се потвърди правилността на теоретично принципиалните положения.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар