// Вие четете...

Чувства и власт

Причини, обуславящи поведението.

Протест„Ако сред добри хора попадне само един лош, всички ще прекарат времето си глупаво.“

Душата на рода.

Колко е различен индивидът в обкръжението на тълпа от индивиди, взет сам за себе си е лесно да се установи, но откриването на причините за подобна разлика е по-трудно. За да успеем да ги съзрем, трябва първо да си припомним правилото, че несъзнаваните явления играят определяща роля не само в органичния живот, а и в умствената дейност. Съзнаваният живот на духа обхваща само една много слаба част в сравнение с несъзнавания му живот. Нашите съзнавани действия произтичат от един несъзнаван субстрат, формиран най-вече от наследствени влияния. Той съдържа безбройните прародителски остатъци, съставляващи душата на рода. Отвъд признатите причини за постъпките ни се намират скритите причини, непознати за нас. Повечето от всекидневните ни действия се дължат на невидими причини, които ни убягват.
Това, по което най-много си приличат всички членове на даден род, са несъзнаваните елементи, съставящи родовата душа. Различията помежду им пък се състоят в съзнаваните елементи, плод на образованието, но най-вече на една изключителна наследственост. Най-неприличащите си по интелигентност хора понякога си приличат по инстинкти, страсти, чувства. Във всичко, поддаващо се на чувства: религия, политика, морал, привързаност, неприязън и т.н., най-прочутите личности надвишават съвсем рядко равнището на обикновените хора. В интелектуално отношение може пропаст да дели някой известен математик и обущаря му, но като характер и вярвания разлика често или няма, или е много слаба.
И по-точно тези общи свойства на характера, ръководени от несъзнаваното и притежавани в почти еднаква степен от повечето нормални членове на един род или племе, се оказват събрани на едно място в случая с тълпите. В колективната душа интелектуалните способности на хората, а оттук и тяхната индивидуалност, изчезват. Разнородното се размива в хомогенното, а несъзнателните свойства доминират.
Това обединяване на обикновени черти ни обяснява неспособността на тълпите за действия, изискващи висока интелигентност. Решенията от общ интерес, взети от събрание на изискани, но от различни области хора, не надвишават чувствително решенията, които би взело едно събрание на тъпаци. Всъщност последните могат само да прибавят общите за всички черти на посредственост. Тълпите натрупват не интелигентност, а посредственост.
Ако събраните в тълпа отделни хора се ограничаваше със сливането на ежедневните им свойства, би следвало тяхното поведение да е средно аритметично и нищо повече, а не създаване на нови характери. Въпросът е, по какъв начин се създават тези характери?
Появата на специфичните за тълпите признаци се обуславя от многообразни причини. Първата е, че индивидът, като част от тълпата и само защото е заобиколен от много хора, добива усещане за непобедима мощ, позволяващо му да се поддаде на инстинкти, които задължително ще обуздае, ако е сам. Това усещане ще го обхваща още по-лесно, след като в безименната и съответно безотговорна тълпа чувството за отговорност, тази постоянна задръжка пред отделния човек, изчезва напълно.
Друга една причина – душевната зараза, също е от значение при определяне изявата на специфичните признаци на тълпите и заедно с това – на тяхната насоченост. Заразата е лесно откриваемо, но необяснено явление. Тя е от типа на хипнотичните явления. При тълпата всяко чувство и действие са заразителни, при това до степен, отделният човек да жертва с голяма лекота личния си интерес в името на общия. Това свойство противоречи на природата на човека, но такова поведение той е в състояние да възприеме единствено и само когато е част от тълпата.
Следващата причина, която без съмнение е най-важната, обуславя особени признаци у индивидите, когато те са част от тълпата. Те понякога са доста противоположни на признаците на отделната личност. Внушението всъщност, е само следствие от горепосочената заразителност. Човек може да бъде доведен до състояние, в което, веднъж загубил съзнаваната си самоличност, се подчинява на всички внушения, отправени от причинителя на тази загуба и допуска напълно несъвместими действия със собствената му природа, навици и поведение.
Индивидът, прекарал известно време в обкръжението на изявяваща се тълпа, бързо изпада в особено състояние, което се доближава много до състоянието на омагьосания или хипнотизирания човек. У хипнотизирания субект, мисловния процес е парализиран и той се превръща в роб на всички свои несъзнавани действия, направлявани по волята на хипнотизатора. Съзнаваната самоличност е приспана. Волята и разграничителните способности са разрушени. Чувствата и мислите на индивида, в такъв момент следват определената от хипнотизатора посока.
Такова приблизително е състоянието на индивида като част от тълпата. Той вече няма съзнание за самостоятелно поведение. Подобно на хипнотизирания, при него някои свойства са унищожени, а други могат да бъдат доведени до степен на крайна възбуда. Силата на дадено внушение ще го тласне с неудържима буйност към извършване на някои действия. Буйност, която е по-невъздържана при тълпите, отколкото у хипнотизирания субект. Внушението веднъж, завладяло всички отделни личности, увеличава своята сила. Единиците в тълпата, надарени евентуално с достатъчно силна индивидуалност, са съвсем малобройни и течението ги увлича и отнася в определената посока. Единствената им възможност е най-много да се опитат да отклонят общия ход с някое различно внушение. Понякога една сполучлива дума, един припомнен на място образ могат да възпрат тълпите от сериозни последствия.
И така, основните признаци на индивида като част от тълпата са: – заличаване на съзнаваната индивидуалност; – превъзходство на несъзнаваната самоличност; – насочване в една посока на чувствата и представите чрез внушение и увличане; – склонност към незабавно превръщане в действие на внушените идеи. Индивидът вече не е самият той, а автомат, чиято воля не е в състояние да го ръководи.
Само защото принадлежи на тълпата, човек слиза с няколко стъпала по стълбата на цивилизованото поведение. Взет сам за себе си, той вероятно е човек с нормално поведение, но в обкръжението на тълпата се превръща в инстинктивно създание, тоест в човек спазващ модела на поведение на тълпата, а характерните черти на модела на поведение на тълпата са стихийността, невъздържаността, жестокостта, възторзите и подвизите на примитивните създания. До тях поведението на човека от тълпата се доближава и с лесната впечатлителност пред думи и образи, както и със склонността му да бъде докаран до деяния, накърняващи най-явните му интереси. Човекът в тълпата е песъчинка сред много други, които вятърът носи по посока на течението.
Това е причината да ни изненадва поведението на съдебни заседатели, издали присъди, които всеки отделен заседател не би одобрил, депутати, приели закони и мерки, които всеки от един от тях по отделно не би одобрил и т.н.
Човекът в тълпата се различава от естественото си „аз“ не само по действията. Още преди да е загубил всякаква независимост, идеите и чувствата му вече дотолкова са се променили, че превръщат скъперника в прахосник, неверника във вярващ, почтения човек в престъпник, страхливеца в герой.
Тълпата интелектуално винаги стои по-ниско от отделния човек. От гледна точка на чувствата и поведението, тя може да бъде според обстоятелствата по-добра или по-лоша. Всичко зависи от начина, по който й се отправят внушения. Тълпите както могат да бъдат престъпни, така могат да бъдат и героични. Хората от тълпата е лесно да бъдат накарани да гинат за тържеството на една вяра или на една идея, да бъдат ентусиазирани за славата и за честта на една кауза, да бъдат поведени на саможертва. Това очевидно е донякъде несъзнаван героизъм, но с него се прави историята.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар