// Вие четете...

История на българите

Причини за не, и успеха на руските атаки – 28 октомври 1877.

„Смелостта е половин победа.“

Коя е била причината за несъразмерно големите загуби на руските войски и неуспеха на двете руски атаки?

На първо място слабата огнева подготовка. Заради извънредната предпазливост Гурко отделил за участие в атаката на укрепленията при Горни Дъбник по-малко от една трета от всичката намираща се в негово разпореждане артилерия, 2/3 от артилерията бездействала, намирайки се в многочислените отряди за осигуряване. Но и тази слаба артилерия не е успяла да въздейства на турските войски, тъй като артилерийската подготовка почти отсъствала: Гурко избързал със завземането на турските укрепления до идването на помощ към него на части от Плевен и Орхание. Към това се прибавя и действията на артилерията даже не били обединени под назначен общ артилерийски началник, а заради отсъствието на предварителна рекогносцировка артилеристите не се запознали със своите цели, с позициите обстрелвани от тях. Поради това явно лъжливо звучели думите на Гурко в неговите релации за боя за това, че вече към 9.30 „концентричната стрелба на 54 оръдия нанесла на неприятеля страшни загуби”. Тази стрелба не е могла да нанесе на противника страшни загуби, освен всичко казано, още и заради това, че за целия бой на 24 октомври руската артилерия изразходвала под Горни Дъбник всичко 2000 снаряда, а към 9.30 е можела да изразходва в най-добрия случай една четвърт от това количество; към това да добавим, че тези 500 снаряда били изстреляни по различни цели, така че на всяка от тях се падат едва по няколко десетки снаряда, от които далеч не всички попадали точно в целите. В тези условия нито за каквато и да е „концентрична стрелба”, нито и за „страшни загуби” е можело да се говори. Недостатъците на действията на артилерията не били в достатъчна степен компенсирани и от оръжейния огън на пехотата.

Втората причина за големите загуби и неудачи от първите руски атаки била тяхната разновременост. Турската пехота, не била потисната от руския оръжеен и артилерийски огън, в резултат на различното време на руските атаки получила възможност поредно да съсредоточава своя огън срещу всяка от атакуващите колони, нанасяйки й големи загуби и сриване на атаките.

И накрая, трета причина се явява нелепия способ за движение в настъпление, неговата „стройност”, движение „в крак”, сгъстеното построяване на основната маса, на настъпващите така, казано с други думи, това ставало във времената, когато още не е имало нарезно оръжие.

За успеха на третата атака способствало това, че преди атаката руската пехота не се е движела без да води огън и в сгъстен строй, а лежала зад укрития и от там е водила действена престрелка с защитниците на Големия редут. Историята е съхранила името на унтер офицера Измайловски от полка на Морозов, който точно поразявал всеки фес, надигнал се из зад вала – и такива бойци е имало не малко. Тъй като в точността на огъна руската пехота значително превъзхождала турците, лесно е да се разбере, че турската пехота била притисната и не е могла да води огън безнаказано. Под прикритието на този точен огън отделни хора и групички руски войници с малки прибежки и пълзешком от укрития към укрития са се струпали в рова пред Големия редут, при това загубите били нищожни. И накрая, едновременната атака не дала на турците възможност последователно да отразят атакуващите. По такъв начин, с отказа от рутина, случилото се по инициатива на войниците и нисшите началници, довел към използване на единствено правилния в създалите се условия способ за настъпление. Това е станало с немалката заслуга на войниците и нисшите началници. Под Горен Дъбник се раждала новата тактика на пехотата в настъпление.

Така, в практиката на втория етап от войната било осъществено важно звено от тактиката на веригата – настъпление под близкото действие на огъня на противника. Пред третата атака на Горен Дъбник част от гвардейската пехота с точен огън поддържала друга своя част, която в това време поединично и на малки групи ту с не големи прибежки, ту пълзешком от укритие в укритие се събирали на изходната за атака позиция.

В боя под Горен Дъбник като чели е получила своето завършване използваната от руските войски тактика на веригата, началото на бойната й отработка в Дунавската армия в тази война на която е било положено още при първия бой на рязанци и ряжци на Буджкския полуостров. От тогава ту тук, ту там в различните войскови части все по често се обръщали към тактиката на веригата като към една от най-правилните средства за умелото преодоляване на турската отбрана за малка кръвна цена. В нито една от армиите по света по това време нищо подобно по своята завършеност в тактиката на настъплението не е имало. Руската армия придобила опит при това в големи мащаби и с голяма яснота още по времето на Кримската война.

Защо именно в руската армия първо била изработена тактиката на веригата?

Тук преди всичко изиграл роля високия морален дух на руската армия. Тактиката на верига е започнала да се отработва от пехотата под Севастопол, където руските войски героично отстоявали своята родина от чужди посегателства. Своето завършване тактиката верига е получила във войната 1877-1878 година, която в съзнанието на руската армия е била война за освобождението на България от чуждоземното турско иго. Моралния подем, предопределен от тези обстоятелства, осигурил и изискваната настойчивост в търсенето и изработката на нови прийоми на боя, необходими за достигане на близките на руската армия цели. Севастопол е трябвало да бъде отстояван, Горен Дъбник е трябвало да бъде завзет.

Какви били условията, изисквали създаването на нова тактика за настъпление?

Това е преди всичко силните страни на турската отбрана, за които вече беше казано по-рано: масов оръжеен огън от полеви укрития започвайки от голяма дистанция. Такава отбрана, с толкова пълно и ярко изразени нови особености, не е преодолявана до 1877 година от нито една армия по света. Тези особености и определили на пълния и завършен характер на изработената в руските войски тактика на веригата.

Но под Горен Дъбник изиграли своята роля и други обстоятелства. Гвардейските войници били в своята маса значително по-грамотни и развити, от колкото армейските. Сред гвардейските пехотни офицери, наред с реакционните и консервативните зубрачи от висшето и старшото командване е имало и не малко дворянски младежи с напредничави за това време виждания за военното дело; такива офицери видели негодността и остарялостта на господстващата в гвардията подготовка на войските, разбирали вредата на грубата, сурова система на военно обучение. Цялата гвардия е била въоръжена с „берданки” и вярвала в нея, разбираемо, повече, от колкото армейската пехота в своята „кринка”.

Завършването на използването на тактиката верига в боя под Горен Дъбник не означавало още признаването на новата тактика от руското висше командване и внедряването й в руската армия. Нито Гурко, нито още повече Николай Николаевич не само не са били способни да подхванат новото, което е дало за тактиката на настъплението на Горен Дъбник, но даже не са могли да осъзнаят и оценят това. Същото може да се каже и за върховното командване.

По-лошо стояли работите при настъплението към Телиш. Там настъпвал отряда на полковник Челищев. Настъплението било организирано лошо и завършило с пълен неуспех. Загубите превишавали 900 човека; това е било равно на почти половината полк. Половината от загубите били убити.

Значителна част от загубите на руските войски под Горен Дъбник, под Телиш и под Плевен още веднъж потвърдили словата от записките на Милютин, където той е написал, че не бива да се разчита постигне на победа само на една самоотверженост, храброст и кръвта на руските войници.

Скоро след боя на 24 октомври пред Гурко отново стоял въпроса за способа за намаляване на загубите при настъпление. Превземането на Горен Дъбник само по себе си не осигурявало пълната блокада на Плевен. От софийско плевенското шосе била овладяна само една тясна полоса до Горен Дъбник; тази полоса не е имала достатъчна дълбочина, и тя лесно можела да бъде пробита както от страната на Плевен, така и от страна на Орхание. За устойчивостта на блокадата е трябвало да се създаде дълбока полоса на обкръжение, и на главното командване се наложило да помисли за това, как да намали загубите при настъплението.

При решаването на този въпрос Гурко не могъл да се издигне до разбирането на всички причини за предишните неудачи на руските войски. Неговото мислене било насочено в това направление, което намерило изражение при Трети Плевен. Гурко е решил да превземе Телишките укрепления по пътя на само една бомбардировка.

По разпореждане на Гурко полковниците артилеристи Зиновиев и Енкел през деня на 27 октомври направили рекогносцировка на Телишките укрепления. Рекогносцировката била направена изключително внимателно от разстояние 400 м.

След рекогносцировката било окончателно прието решението да се превземат укрепленията само с един артилерийски огън, и да не се прави пехотна атака. На всяко оръдие за бомбардировка са били отделени около 240 шрапнела и гранати (два бойни комплекта).

Планът за действие срещу Телиш, основан на тази идея, се състоял в следващото. Телишките укрепления се обкръжавали от три страни от пехота, която е трябвало да се окопае на 1600-2000 м от неприятелските укрепления и да очакват резултатите от действието на артилерията; други действия от страна на пехотата не се предвиждали. Десет батареи е трябвало на 28 октомври да громят турските укрепления от дистанция 1400-1900 м. Цялата артилерия на 28 октомври е можела да изстреля около 10000 снаряда. Ако турските войски под влияние на артилерийския обстрел на 28 октомври не се предадат, бомбардировката щяла да продължи и на 29 октомври.

В 12.00 на 28 октомври започнала бомбардировката на Телишките укрепления. В 14.45 комендантът на укреплението Измаил Хаки паша вдигнал белия флаг и се предал. В плен били взети седем турски табора с три оръдия. От укрепленията били взети значително количество запаси от всякакъв род, в това число 3 милиона патрони. Руските войски претърпели при завземането на Телиш един убит и пет ранени. Турците претърпели 157 човека убити; всичките били убити от руската артилерия. Артилерията изразходвала по 38 снаряда на оръдие, всичко 3000 снаряда.

Как така се получило, че действията на артилерията срещу турските укрепени позиции, не оправдали себе си при Трети Плевен, но постигнали блестящи резултати в боя на 28 октомври?

Решаваща роля тук изиграли три фактора. Първо, правилното използване на артилерията. В течение на 26 и 27 октомври артилерията получила възможност щателно да се подготви към изпълнението на предстоящите задачи. В боя на 28 октомври артилерията действала от близки и средни дистанции и поразявала турските укрепления едновременно от няколко направления. Нейния огън е бил в достатъчна степен съсредоточен. Второ, типа на турските укрепления за разлика от плевенските, телишките укрепления били лишени от траверси и блиндажи, следователно, при артилерийския флангов обстрел турските войски не е имало къде да се укрият. В тези условия прекрасно действал руския шрапнел. За това свидетелства следния факт: още с настъпването на пауза при артилерийския обстрел, зад брустверите на укрепленията изскачали без оръжие турските войници и по спешно се спускали в рова, надявайки се да намерят там мъртво пространство и укритие в него. Трето – ниското морално състояние на Телишкия гарнизон след падането на Горен Дъбник.

Завземането на Телиш така повлияло на коменданта на укрепленията на Долен Дъбник, че той през нощта на 31 октомври срещу 1 ноември превел войските в Плевен, където се присъединил към армията на Осман паша. Руските войски завзели Долен Дъбник на 2 ноември. На 12 ноември на мястото на Шефкет паша бил назначен Шакир паша. В резултат от боевете, започнали на софийско плевенското шосе на 24 октомври, руските войски здраво завзели това шосе и се придвижили на 25 км западно от река Вит. Разпространявайки се от Долен Дъбник към Демиркиой, те създали около Плевенския укрепен лагер плътно обкръжение и с това завършили пълната блокада.

Заедно с това вече в това време се изяснила необходимостта да се очисти софийското шосе от турските войски на значително голямо разстояние на югозапад, тъй като само при тези условия е можело да се счита блокадата на Плевен твърдо осигурена.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар