// Вие четете...

Чувства и власт

Причини за икономически колапс на държавата.

„Мерзостта и парите винаги вървят заедно.“

Приближените на императора измежду римския елит далеч не били единствените облагодетелствани от успехите на Рим. Още в дните на републиката, далеч преди възникването на империята, римските политици открили, че най-лесно могат да увеличат влиянието си, като залъгват масите с хляб и зрелища. В допълнение към безплатните народни увеселения, устройвани в Колизея, те освободили от данъци всички свободни граждани на Рим и раздавали субсидирана, дори напълно безплатна пшеница, разходите за която се покривали от данъци и налози, събирани от по-отдалечените части на империята. Тази практика бързо се институционализирала като един вид социална помощ за народа.

При възкачването на престола на Юлий Цезар близо една трета от жителите на Рим, или около 320 хиляди души, получавали безплатна пшеница като социална помощ; с поредица ловки маневри той успял да намали броя на „правоимащите“ повече от два пъти — на 150 хиляди, което също никак не било малко. След убийството на Цезар обаче броят на получателите на социална помощ отново започнал да се увеличава, а заедно с него нараснал и размерът на самата помощ. Освен пшеница Луций Септимий Север раздавал на гражданите зехтин; от време на време към натуралните помощи се добавяли и малки суми пари. Император Аврелиан, който получил титлата Възстановител на империята, заменил дажбата пшеница с готов хляб, за да спести на народните маси разноските по печенето му. Освен това той субсидирал цените на виното, солта и свинското за гражданите на Рим.

Като всички хора по света, след като решили, че данъчното бреме е прекалено голямо в сравнение с ползата от държавата, поданиците на Римската империя намерили начин да избегнат плащането на данъци. Търговията замряла. Хората произвеждали само най-необходимото за собственото си изхранване и се въздържали от излизане на пазара. Докато бедните изнемогвали от тежките имуществени данъци, заможните земевладелци, собствениците на латифундии — особено онези, които поради своя привилегирован статут не плащали налози — увеличавали богатството си. Високите данъци прогонили повечето селяни от земите им към освободените от данъци латифундии, където поне можели да си осигурят насъщната храна и най-необходимите вещи, произвеждани на място.

Докато малките стопанства и населени места се обезлюдявали, едрите имения и латифундиите нараствали; накрая, поради спада в търговията, настъпил всеобщ упадък и в големите градове, които станали лесна плячка на скитащи банди мародери. Макар по онова време никой да не мислел в подобни икономически категории, днес може да се каже, че Рим станал жертва на продължително натрупване на дълбоко погрешни практики от страна на управниците, довели до задушаване на икономиката. Заедно с него от тази гибелна политика пострадали големи части от Европа и Средиземноморието. Забелязали ранните признаци на икономически колапс, императорите предприели стъпки, които смятали за оздравителни. За съжаление тези стъпки само влошили още повече ситуацията.

В известен смисъл император Диоклециан (284—305) е първият модерен държавник, опитал се да регулира и дискретно да направлява икономиката; с това той приел факта, че именно тя е двигателят на империята. В опит да запази системата през 301 г. Диоклециан издал Декрет за цените, с който наредил едновременното замразяване на всички цени и заплати. На практика обаче, вместо да замрази цените, декретът подтикнал търговците и земеделците да изтеглят стоката си от пазара. Настъпил рязък спад в производството.

Тогава Диоклециан заповядал на всички граждани от мъжки пол да продължат занятията на своите бащи. Така синът на търговеца трябвало да стане търговец; синът на земеделеца — земеделец; синът на държавния служител — държавен служител. По тази логика синовете на военнослужещите също трябвало да станат военнослужещи, с което се създала наследствената военна класа. Дори синовете на работещите в монетния двор трябвало да унаследят професията на бащите си — да секат монети.

Декретът на Диоклециан забранявал на обременените от тежки данъци земеделци да продават земята си, с което ги привързал за вечни времена към един и същ участък — практика, която за много историци се явява предвестник на феодализма. Империята все повече придобивала чертите на едно статично кастово общество — тенденция, която продължавала да се засилва в средновековна Европа.

През последните векове на Римската империя владетелите вече не разполагали с никаква използваема валута; подобно на древните империи преди него Рим се видял принуден да въведе трудова повинност, за да набира нужната му работна ръка.

Държавата дори не позволявала на поданиците си да плащат данъци в обезценените пари, които продължавала да пуска в обръщение; наместо това тя изисквала натурални налози в храна, стоки или човешки труд.

Данъчната политика на държавата продължавала да потиска частната инициатива в производството и търговията. Поради това императорите все по-трудно съумявали да набавят за войската и държавната бюрократична машина количествата материали и оборудване, необходими за ефективното управление на една разпръсната на голяма територия, но все по-отслабваща империя. Пазарите пресъхнали; дори самият император не можел повече да разчита на свободния пазар за снабдяване на собствената си гвардия със сандали, доспехи, оръжие, седла, палатки и всичко необходимо. В отчаянието си Диоклециан създал система от държавни работилници, които да изработват нужните количества оръжия и снаряжение. Докато частното корабоплаване и други форми на транспорт все повече западали, Диоклециан основал и държавни транспортни компании, с които да се извозва продукцията на тези работилници.

Доста преди края на трети век, в резултат от реорганизациите в икономиката, освен най-едър собственик на земи, рудници и кариери в империята императорският двор изведнъж се оказал и най-крупният производител на стоки. Малко по малко императорът и неговите сановници иззели всички управленски функции в икономиката, като изтласкали дребните независими търговци, земевладелци, производители и предприемачи.

Държавните работилници и транспортни мрежи изобщо не успели да достигнат степента на ефективност на предишните частни стопански субекти, които се основавали на система от тесни връзки, доверие и сътрудничество между множество отделни търговци и производители. Създаването на държавен сектор в икономиката напълно задушило търговията, като довело частниците или до разорение, или до пълна зависимост от държавните поръчки. Стопанският живот преминавал все повече под прекия контрол на държавната бюрокрация, която от своя страна потребявала все по-голяма част от селскостопанското и занаятчийското производство. В последните десетилетия от съществуването си Рим функционирал като една чиста командна икономика; той се превърнал в трибутарна империя без парични и пазарни отношения, в нещо много по-близко до древния Египет или до имперски Китай, отколкото до рационалното стопанство на републиката, от която произлизал.

Докато икономиката на Римската империя продължавала да загнива, в отчаянието си императорите измисляли все по-радикални решения за запазване на държавата с извън икономически средства. За да си осигури подкрепата на поданиците на империята, Диоклециан създал божествен култ към самия себе си и разпоредил всички граждани да го почитат като бог. По-късно, през 303 г. той предприел ужасяващи по жестокостта си гонения на християните, които продължили цяло десетилетие. Тези гонения преследвали двояка цел — да се набавят пари за изпразнената хазна и нов човешки материал за кланетата в Колизея.

За кратко време мерките на Диоклециан и тези на неговия приемник Константин влели пари в хазната, но на цената на още по-пълно задушаване на стопанската инициатива. Усилията на Константин (306—337) за запазване на империята били още по-драстични; изпаднал в икономическа безизходица, той се обърнал към религията като средство за решаване на имперските проблеми.

Според легендата в навечерието на една важна битка на Константин се явило видение — кръст с надпис In hoc signo vinces (С този знак ще победиш). От този момент нататък императорът прекратил унаследената от своя предшественик политика на гонения на християните, като през 313 г. издал декрет, с който на новата религия се давали пълни права, а на изповядващите я се възвръщали всички иззети имоти. Този акт променил хода на историята. Макар самият Константин да останал непокръстен езичник почти до края на живота си, през 325 г. той оглавил Никейския събор, който приел обща теология за всички християни, формулирана в Символа на вярата — набор от схващания и догми, споделяни от всички християни до ден-днешен.
Константин си давал сметка, че гоненията на християни не носят полза никому. Наистина държавата била иззела имотите на християните, както постъпвала с всички изменници, но тази все още малобройна секта не притежавала кой знае какво за изземване. Тогава императорът решил да се възползва от религиозните гонения — едно само по себе си доста извратено нововъведение на държавната репресивна машина — за нови цели.

След като се убедил, че няма какво да изцеди от бедните християни, той обърнал това оръжие към езическите храмове на територията на империята. Изправен пред невъзможност да финансира държавната администрация от данъци или от грабежи на нови територии, Константин сложил ръка върху несметните богатства на тези храмове. Със златото и среброто, обрано от тях, той финансирал изграждането на своята нова столица — Константинопол. Това отклоняване на средства в гигантски мащаб още повече допринесло за икономическия колапс на Рим.
Макар да не е леко от дистанцията на изминалите векове да се отгатнат действителните мотиви на Константин, може да се предполага, че със своето посегателство върху богатството на храмовете на великите римски богове — продиктувано от чисто икономически съображения — той си спечелил благоразположението на християнската общност, което вероятно допринесло за решението му да се покръсти малко преди смъртта си през 337 г. Каквато и да е истината, Константин без съмнение извлякъл голяма полза за себе си от конфискацията на храмовите имоти. Спечелило и християнството, което се превърнало в официална религия на Римската империя, с което още повече се заздравила императорската власт.

С официалното преместване на империята на изток Западното Средиземноморие и цяла Западна Европа изпаднали в състояние на хаос, макар тези земи да продължили повече от век също да се наричат с името Римска империя. Изнемогващите под бремето на непосилните данъци селяни с радост посрещнали като освободители варварските племена, постепенно завладели западните земи на империята. Те преминали на страната на завоевателите, като с настървение се впуснали да колят довчерашните си господари и да рушат малкото оцелели градове на империята, включително и гордата някога столица Рим.

През четвърти век, с всеобщия упадък в западните провинции на империята, римският монетен двор преустановил веднъж завинаги емисията на и без това лишените от стойност пари. Завзели почти цяла Италия, остготите преместили столицата в Равена, като използвали тамошната монетна работилница за сечене на своите пари. Когато византийският владетел Юстиниан I превзел Италия, той използвал римската монетна работилница за сечене на пари за Византийската империя, но само като филиал на официалния монетен двор в Константинопол. Настъпил краят на сеченето на пари в Рим, а заедно с него — и на античната римска икономика.

До 476 г. — годината на втората обсада на Рим и официално приетата дата на окончателното падане на империята — се сринало също и класическото парично стопанство, оцеляло в продължение на 1000 години. Римската икономика била толкова прогнила отвътре, че за възстановяване на това парично стопанство щели да бъдат нужни още близо 1000 години. През целия този дълъг период, известен като средните векове, парите запазили само някакво бледо подобие на някогашната си роля от времето на антична Гърция и Рим в периода на неговия апогей. След близо хиляда години на парично стопанство и градска култура хората се върнали назад в една примитивна, аграрна и на практика лишена от пари икономическа среда.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар