// Вие четете...

Човешката душа

Природа на силите на разумното и организирано зло.

„Злото ще се върне при този, който го е сътворил.“

Природа на силите на разумното и организирано зло.

Ако искаме да разгледаме всички страни на проблема за психическата самозащита, трябва да осъзнаем и значимостта на един феномен, за който е писано твърде малко, а именно природата на силите на разумното и организирано зло.
Вярванията на древните са включвали и богове на злото наред с благодетелните божества. Те не са наричали тези богове на злото дяволски. В индуизма имаме Шива и Кали; в Египет – Сет и Тифон; в гръцкия Пантеон – Плутон и Хеката.
Всички други вери имат също и своите ангелски хорове, свои архонти или строители – всъщност цялата небесна йерархия. Само протестантите са забравили своята ангелология и Създателят трябва да бъде едновременно Архитект на Вселената и неин Зидар, като създава човека от прахта на Земята без ничия помощ.
Ако си припомним „Изгубеният рай“, ще открием, че Милтьн е бил запознат както с божествените, така и с пъклените йерархии и че те са степенувани и разделени по строго определена система. Всеки, който е запознат с Кабала ще открие в Милтьн един събрат – кабалист.
В Кабала ние откриваме езотеризма на Стария Завет. Нека използваме кабалистичната терминология, за да обясним езотеричната теория на злото по четири причини: защото тя е най-добре позната, както и кабалистичните термини; тази терминология образува основата на окултната мисъл на Запад и цялата магия през Средновековието е базирана върху нея заедно с голяма част от съвременната магия; тя сама по себе си е разбираема, последователна и изчерпателна; и накрая, тъй като е система, утвърдена от древността.
Нека направим едно кратко резюме на Кабалистичната доктрина. Тъй като не е възможно да навлезем и да изложим тази обширна система, ще формулираме догматично някои аксиоми и след това ще ги обясним, като използваме илюстрации вместо аргументи, тъй като така ще постигнем максимална яснота в най-малко пространство.
Посветените признават два вида зло – Негативно Зло и Позитивно Зло. Негативното Зло е полярният антипод на доброто.
Нека се опитаме да илюстрираме това. Всяко едно действие предизвиква противодействие. Силата на изстреляния куршум се уравновесява от отката на оръжието Всичко, което се движи, трябва да има еквивалентна маса на изтласкване, от която да се отблъсне – нещо твърдо под основата му, от което да се отдели. Трудно е придвижването върху хлъзгава повърхност, тъй като тя не предлага съпротивление и сцепление. Ние трябва да имаме нещо върху което краката ни се задържат, отблъскват се и ни дават тласък напред при всяка стъпка.
Негативното Зло е масата за изтласкване на Доброто! принципът на съпротивление, инерцията, която дава възможност на Доброто да има опорна точка.
Но Негативното Зло е нещо повече от това. Ние бихме могли да наречем принципа на съпротивление негативния аспект на Негативното Зло. То има и позитивен аспект Принципът на Разрушението.
Най-добре можем да обясним космическата функция на Принципа на Разрушението като го наричаме с езотеричното му име Чистачът на Боговете. Неговата функция е да почиства след даден стадий в развитието на еволюцията, като отстранява това, което е немощно и изчерпано, а следователно може да задуши и задръсти развиващия се живот.
Тук намираме и отговора на вечната загадка защо Бог проявява търпимост към Дявола. Дяволът е космическата маса на изтласкване и Чистачът на Боговете. Точно този аспект на злото има многообразна символика в пантеоните на други религии – прозира в ликовете на Шива и Кали, на Плутон и Хеката. Тук виждаме защо тези съпротивителни и разрушителни сили се наричат божества, а не демони, тъй като те са противодействия и реакции според космическите закони, а не са анархични и хаотични.
Нека сега разгледаме Позитивното Зло. То също има „негативен“ и „позитивен“ аспект. Неговият „негативен“ аспект е чистият хаос, неформираната материя и некоординираната сила. Много подходящо той е наречен Космическо Изчадие. Да навлезеш в областта на „негативното“ Позитивно Зло е все едно да потъваш в плаващите пясъци на психиката.
Сега сме готови да разгледаме „позитивния“ аспект на Позитивното Зло, самите демони, или Клифи, както се наричат в Кабала. За да разберем тяхната значимост, ние трябва да продължим пътуването си из Кабалистичната философия.
Приема се, че Създателят е създал Вселената чрез серия от Божествени Еманации, десет на брой. Те се наричат Десетте Свещени Сефири и са представени в диаграма, като са подредени по особен начин. Това е всеизвестното Дърво на Живота – Ключът към всички символи.
Сефирите не били еманирани самостоятелно, всяка една от Божествения източник, а преливали една в друга. Веднага щом едната Сефира еманира друга, се казва, че те двете оформят равновесие, като се компенсират взаимно. Но има определен период на еманацията на Сефирата, когато силата все още не е в равновесие, а се изтласква навън невъзпирано. Точно тази некомпенсирана сила, която е еманирана по време на неравновесието, и след това не е била абсорбирана след установяването на новата сефера, е образувала Позитивното Зло. Следователно има десет вида Позитивно Зло, точно както съществуват десетте Божествени Еманации.
В тези сефери отиват, според вида си, всички зли помисли на човека, които не са неутрализирани от покаяние или компенсирани от излишък на добро у другите членове на същата групова душа. Има много дълбока окултна доктрина тук, в която не можем да навлезем сега. Трябва да се задоволим да я изкажем догматично в обяснение на кабалистичното понятие за Клифи. Когато размишляваме за всичко, което трябва да е било излято в тези десет бездни на злината от времето на Атлантида, през упадъка на Вавилон и Рим, до Световната война, можем да си представим какво се отприщва от тези бездни, когато пломбираният им катинар се счупи.
Те не само еманират различни внушения, които изкушават и корумпират души, всяка според своята уязвимост, но времето е послужило за формирането на разумно зло. Те вероятно произхождат от действията на Черната Магия, която е взела най-значимата същина и есенция на злото и го е организирала за свои собствени цели. Живите форми, образувани по този начин, придобиват самостоятелен живот, развиват се и се размножават. Те се появяват като сънища и халюцинации и могат да породят в значителна степен обективни феномени като шум, петна от кал или кръв, топки светлина и най-вече зловонна смрад.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар