// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Природа и значение на Храма.

„Тялото е слуга на душата.“

Идеята за връзка между световете чрез Бейт аМикдаш може да се изрази и по друг начин. Мидрашът разказва: “Трима души имали имената, както на техните предшественици – Ицхак, Шломо и Йошияу”. (По нататък се уточнява, че някои включват в този списък и Ишмаел, защото името му е било дадено още от преди раждането му. Но ние ще ограничим нашето изследване върху първите трима, внимателния читател ще успее да разгърне логическата верига от аргументации и ще разбере, защо Ишмаел също влиза в тази категория.).

И така пред нас са Ицхак, Шломо и Йошияу – те тримата са получили имената си преди раждането си. Във всеки от случаите Всевишният е давал указания на родителите, как да се наричат още неродените младенци. За Ицхак е казано: “И ти ще го наречеш с името Ицхак”, за Шломо: “И нека Шломо да е неговото име”, и за Йошияу: “Син ще се роди в дома на Давид и неговото име ще бъде Йошияу”. Какво общо има между тези трима велики човека, за които разказва Тора? Какво значение има името на човек, когато е получено преди раждането му? Каква е връзката между тези две теми?

Първо, всичките тези трима ги обединява тяхната дълбока връзка с Храма. Освен това, всеки от тях е бил създател на един от фундаменталните аспекти на Бейт аМикдаш. Ицхак Авину за първи път разкрива значението на Храма, като място, където се служи на Бог, където Му се принасят жертви. Приносът на Ицхак е бил най-индивидуален – той самия е бил “корбан” жертва. Бил е вързан за самия жертвеник на същото това място, където след това е издигнат Храма. Ицхак полага основата на неговото функциониране и със своя личен опит е формирал концепцията за Храмовото служене и жертвоприношението. Като резултат от това духовната същност на Храма е била създадена много преди физическото построяване на зданието.

Шломо, цар Соломон, въвежда втория “ред” в Храма: той го създава физически, материално и му придава святост. И той подготвя следващия етап: по време на строителството на Храма, Шломо се разпорежда да изкопаят пещера, която да е съединена с таен вход със Светата Светих. Предвиждайки епохата на разрушенията, Шломо предварително подготвил място, където да може да се скрие Ковчега на Завета и така да бъде спасен от похищение.

Така и се случва. Когато Храмът е бил разрушен, Ковчегът не е бил открит в него. Той не е бил сред трофеите изнесени от враговете в изгнание, защото той предварително е бил скрит в подземното убежище, построено от Шломо. Човекът, който скрива “Арон кодеш” е бил цар Йошияу. Пророчицата Хулда му казва, че храма скоро ще бъде разрушен, но той самия няма да види разрушаването му – защото то ще се случи след неговата смърт. Тогава Йошияу решава да предотврати тази катастрофа и премества Ковчега в тайното убежище. Като награда за неговата велика праведност, Бог избавя Йошияу от участта да бъде свидетел на гибелта на Храма.

Трябва да отбележим още един път, че Храмът е бил строен на три етапа. През първия етап Ицхак създава духовната му същност. Праотецът на еврейския народ е разкрил вътрешната “кедуша”, светостта на бъдещето Светилище, когато е лежал завързан върху жертвеника, поставен на това място. След това Шломо издига материалното здание на Храма. Така трябва да бъде винаги: отначало се създава душата или същността и чак след това нейната физическа обвивка. Ицхак подготвя същността, душата, а Шломо предава на тази същност физически облик.

Но в този процес има още един етап, за строителството не са достатъчни само същността и външната форма. За да се направи “строителният обект”, когато формата е превърната в руини е било необходимо да се скрие неговото сърце. Ако ковчегът на Завета е скрит под горящия и загиващ Храм, той всъщност съвсем не е разрушен, а само преминава в състояние на скриване. Частта от реалния свят е нужен, важен компонент за вечността. Бейт аМикдаш е съществувал, той е живял в своята духовна същност, заключен в материална обвивка, но на него му е било отредено да преживее разрушението. Защото разрушението на Храма е било само външно, за да бъде съхранена жива неговата същност, даже когато във физическа форма е лежал в развалините е трябвало да се скрие неговото сърце. Ако Ковчега на Завета е скрит под горящия и разрушаващ се Храм, това още не е разрушение, а само изход в състояние на скритие.

Подобно на Ицхак, поставил основите за по-нататъшната дейност на Шломо, самия Шломо приготвя всичко необходимо за Йошияу, за да може той да завърши започнатото. Но за разлика от Шломо, който е изграждал зданието на Храма пред очите на целия свят, Йошияу е действал по метода на скриването. В по-дълбок смисъл това скриване също е означавало строителство. Ицхак донася в света сърцето, Шломо дава на това сърце тяло, а Йошияу засекретява сърцето, скрива го, за да може то да продължава да бие и живее в тайното убежище, очаквайки своето окончателно разкриване за вечни времена. Ицхак построява душата, Шломо тялото, а Йошияу създава условията, за да може сърцето и тялото да не бъдат разделени завинаги.

Но какво отношение има всичко това към техните имена? Името отразява същността. В Тора всяко име описва реалността в най-точния му смисъл. То става неосезаем израз на това, което то се нарича. Името на човек е пределно синтезиран израз на неговата същност, в името е заключена тайната на живота и съдбата на този човек. Името е ядро, в известен смисъл то е неговата душа, “нешама”.

Когато името, е получено преди раждането, е вложен особен смисъл. Когато човек се ражда и след това получава името, както е общоприетата практика, тогава неговата същност се проявява след идването му в този свят. С други думи човек се появява на белия свят и на него трябва да му се подбере подходящо име. В началото е човек и след това формулата на неговата същност предназначена за този човек. Но когато името му се даде преди раждането, когато Бог нарича името на човек преди да го доведат в този свят, това означава, че Той вече е определил същността, качествата и предназначението на този индивид, преди той да е успял да се роди. От тук следва, че физическата същност и материалния живот на такъв човек в този свят трябва да е напълно хармоничен с неговата вътрешна същност, ако разбира се той изпълнява добре възложената му задача. С други думи неговото духовно ниво е определено и разкрито още преди човек да се роди и да започне да действа.

Ако човек първо получава име, а след това се ражда, това означава, че той напълно би трябвало да съответства на своята духовна същност. Такива хора са длъжни изцяло да се стремят към точно изпълнение на доживотния си дълг. На тях се пада задачата да създадат това, което най-точно отразява духовният им източник. Тяхната същност е ясна и те са длъжни да я разкрият такава, каквато първоначално е била замислена. За това тяхната задача е да разкрият цялата вътрешна същност и напълно да я отразят във физическия свят.

Такава е природата на Храма. Както вече казахме, Бейт аМикдаш олицетворява тесния контакт между вътрешния и външния свят. Той демонстрира хармонията между вътрешната и външна среди. В това място най-ярко се проявява нерушимата връзка между душата и тялото, между духа и материята. Тук е физическото място и структурата, където безупречно си хармонизира с тях нефизическото ядро. Тук звучи Името на Твореца и тук се реализира неговото разкритие.

В по-дълбок смисъл ние говорим, че Бог и Неговото Име съответстват едно на друго: “Твоето Име Ти подхожда и Ти подхождаш на Твоето име”. Същото това се случва и в Източника и по принцип така трябва да се случва винаги и навсякъде – всяко име трябва да бъде подходящо.

Ицхак, Шломо и Йошияу блестящо изпълняват своята Божествена задача, те са били удостоени да разкрият и утвърдят мястото за Богослужение в нашия свят. Ицхак бил безупречен слуга на Всевишния – чиста жертва на все изгаряне. Шломо, чието име означава “цял”, “завършен” е управлявал Исраел четиридесет години, при него Исраелския народ достига почти абсолютна близост до Бога. И накрая, за Йошияу във Втора Книга на Царствата е казано: “До него нямаше цар подобен на него, който да се обърне към Бог с цялото си сърце и душа и с цялата си сила да следва цялата Тора на Моше и след него нямаше подобен на него”.

Деянията на тримата безупречно са съответствали на техните имена и тримата са разкрили Името на Твореца в най-подобаващото за Него място.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар